10-ти ноември
Днес никъде не прочетох информация какво честваме, а това е ден в който се случи нещо забележително. Бях малко момче, което същата вечер се опитваше да усети магията на Операта. Баща ни беше ни завел в софийската опера и много искаше да съпреживеем с него насладата от изкуството. Помня, че не разбирах много какво пеят и постоянно питах какво се случва. С интерес наблюдавах и зрителите долу - бяхме на един страничен балкон и имах възможност да разгледам цветните шапки, костюми и рокли на захласналите се по изпълнението гости. Бях впечатлен от пищността на костюмите на сцената, както и от изискания вид на зрителите.
Малко след антракта публиката се оживи. Не разбрах какво точно се случи, сигурно някой беше дошъл и подшушнал нещо на друг, той на трети. Хора ставаха, покланяха се и излизаха с усмивка на уста, а други със загрижено изражение. Баща ми толкова бе захласнат в представлението, че нищо не разбра. След края му излязохме навън и пред колоните започнахме да закопчаваме якета, докато хора вървяха оживено по улицата и поздравяваха другите с добрата вест. Баща ми попита някой, който му отговори "Живков падна!". Никога не бях виждал баща си толкова сияещ, колкото когато чу новината.
На следващия ден в училище ни строиха и ни казаха, че трябва да занесем книги на вторични суровини. Това беше странно. Необичайното беше, че книгите, които този път носехме бяха трудове по социализъм и комунизъм. Голяма част от онези скучни, сиви книги, които запълваха голяма част от училищната библиотека изминаха своя път към Голгота.
После дойде опитът за подмяна, въздигането на Петър Младенов, чувството на разочарование в хората, особено на фона на събитията в Берлин, стачките, протестите, прочутата реплика "Да дойдат танковете!" изръсена пред телевизионна камера. Последвалият спор дали е казал точно това, а не "Да дойде Станко!", Луканов, кръглите маси, промяната!
Всички бяха въодушевени! Усещаха, че ни чака нещо ново, нещо, което ще ни направи свободни. Щяхме да черпим от гнилият, но така желан, капитализъм с пълни шепи! Свика се Велико Народно събрание, написа се конституция! Някои велики депутати гладуваха в протест срещу приемането и, което не им попречи по-късно да станат конституционни съдии... БКП се преименува, появи се СДС, пръкна се страшилището ДПС, започнаха купоните за сирене, олио, прах за пране, а покупките се отбелязваха в зеления паспорт с герба на НРБ. Обещаха ни да седнем на трапезата и раздадоха бонови книжки за масова приватизация. Последваха множество скандали, Димитър Попов с неговата реплика - За бога братя, не купувайте! Филип Димитров, юмрукът на Жорж Ганчев, изгряването на неотразимия светлината Жан Виденов... Въведе се ДДС, започна да се крие и краде ДДС, падна Виденов. Далеч преди да падне, почнаха престрелките и продължиха още няколко години. Дойде Костов и започна промяната към добро. Той направи мъдри държавнически ходове, които позволиха на страната ни да се пребори с хиперинфлация и донякъде с мафията. Не пусна руски самолети през България за да бомбардират Югославия. Свърши много, но това му костваше мандата. Беше успешно и методично оплют от Слави Трифонов с неговото прохождащо шоу Хъшове, а след това в носещото неговото име. В грозния грак се включиха и куп медии, някои от които още съществуват, но вече всеки смята за пропаганден парцал и не чете. Създаде се завера да бъде викнат един цар, за който още тогава се знаеше, че е задлъжнял комарджия и много копнее да се докопа до имоти в страната ни. Той пък на неправилен български език обеща да ни оправи. Даже даде срок - 800 дни и сме готови! Някъде по средата реши да се оправдае с чипа в главата на българина. Благодарение на свършеното от Костов, нищоправенето на този цар и свита от юпита донякъде изглеждаше добре, защото още по времето на Костов направихме постъпки за приемане в ЕС и трескаво затваряхме глава след глава, попаднахме и в НАТО, а всички помним когато Паси пусна и сълза. Години по-късно същия човек ще се опита да посредничи и да излъска имиджа на един опростачен бабаит в опит да събере наивници за коалиция, която пък да го спаси от правосъдие.
После царят падна, на трона се намърда бабаита. Още не беше баш бабаит, но от него лъхаше харизма, която спечели сърцата на лели и баби толкова силно, че го направи първо кмет, а след това и премиер на изстрадалата ни държавица. Разбира се, преди това беше внимателно лансиран като главен секретар на МВР, а той като гангстер ходеше да огледа след всеки публичен разстрел. След като се намърда в министерски съвет се захвана да довърши започнатото, а именно да организира благоденствието на останалите неутрепани котараци, а също и на своето си. Тук някъде един млад журналист с фамилия на чифтокопитно го нарече мафиот. За да се превърне в негов рупор само няколко години по късно. Малко ми напомня на Али, който мразел Мохамед и искал да го убие, но жените му така неистово плачели, че той размислил и не само, че не изпълнил заканата си, но и станал негова дясна ръка. Нещо такова и с "журналиста".
Живяхме 12 години в един абсурд в който Обликът Му ни следваше навсякъде. Чуваше се от всяко радио, дори и по тези, които пускат само музика и реклами. Обикаляше с една ножица и всекидневно режеше някакви лентички, което му донесе прякорът "Главният ленторез на Републиката", наред с другите Буда, Тиква, Барба Ганя и др. Мина време, Бабаитът погрозня, почна да се държи безцеремонно и от него да лъха на просташки, дебелашки хумор. Завехналият чар, вдигна булото и поведението му започна все повече да се усеща като на чобанин. Верните му редици, непомирисали власт от две години още се държат, но съвсем скоро ще почнат да напускат потъващия кораб. И се озоваваме днес в лето 2022-тое, на прага на зима в която не е ясно как ще се оцелее, с галопиращи цени на живота, горивата и всичко останало, с перспектива да нямаме нов бюджет, камо ли пък правителство. С война на няколко стотици километри от нас и полудял сатрап, който гали перверзно червения ядрен бутон. Та... това беше накратко случилото ни се от 10-ти ноември, 1989 г. Поука? Че каква поука от цялата тази тъпотия? И да има, няма да си я вземем. Както не сме си я взели и до днес. Справка - списъкът с депутати в парламента.
Но да погледнем от положителната страна на нещата - има млади хора, възможно е техният живот да не мине чак толкова живописно. Да им пожелаем успех! И да им разкажем за случилото се, за да могат поне те да си вземат поука от нашите грешки. И да не възлагат големи надежди на празни хора.
Попадайки на статията ти, реших да се "разпиша", да изкажа и друга гледна точка.
Добре написано като стил, но естествено - разказано от определена страна на "барикадата", захаросваща някои неща, почерняща, или по-скоро *замитаща под килима* други. ГЕРБ и ББ са продукти на "евроинтеграцията", а някакъв от най-главното разузнавателно управление на най-Свободната страна в света ли какъв веднъж май посочи ББ като "техния човек" на Балканите или нещо такова. ГЕРБ е Граждани за ЕВРОПЕЙСКИ развитие на страната, ГЕРБ са част от европейската народна партия (и не ги изключват от там, въпреки че всички знаят колко са корумпирани... - а европ. с техния лобизъм и с извиването на ръце на малките членове не са корумпирани и са "демократични", там са най-честните и почтени: ако тук крадат милиарди, там и отвъд океана се крадат ТРИЛИОНИ, само че не може да се критикува "големият началник", нали?). ГЕРБ са създадени от две немски фондации, също по признанията на ББ, и той се хвалеше с благоволението на Меркел - немският канцлер. Т.е. "злините" създадени от ГЕРБ са под пряката ръководна роля на "партията кърмилница", която се намира в Брюксел, Германия и САЩ.
Костов не е пуснал руски самолети да бомбардират Югославия - като го четох, преди да прочета цялото изречение, за миг се обърках - чакай малко, той не беше ли пуснал самолети, не бяха ли падали и заблудени ракети на наша територия? А, вярно, той само НАТО-вски беше пуснал, защото имаше ултиматум, че ако не ги пуснел, нямало да ни приемат в най-миротворческата организация (и няма да ни пазят - ония дето са се стреляли по улиците през 90-те, те не действаха ли по подобен начин? ако не направиш нещо, "нямаше да те пазят"?).
Миналата година открих брой на вестник "Сега", на първа страница със снимки с жертва и пострадала родилка, обясняваща как НАТО бомбардира болници, и с оправдания от натовците, БЕЗ ГРАМ чувство за вина, че това е необходимо и оправдано. Е, да, в Югославия имаше диктатор, извършваше геноцид и т.н. (опа... сега нямаше ли версия за нещо такова на другото място, където друг диктатор и сатрап галил някакво копче, но казва, че трети диктатор извършвал геноцид над населението, и планирал да извърши масирана атака за масово изтребление - и затова нахлу;? а даже и някакво "споразумение" имаше, дето уж беше подписано и от "демократичните страни", а после бяха признали, че не били имали намерение да го спазват, и т.н...)
Статията ти ми напомня и за мои произведения. За песните "135 години стигат", за "Тъпанасов, или СЕКС, другари!" - радио-пиеса и разказ, който написах на 17-18 години, вторият е публикуван и тук, и предвиди и "евроинтеграцията", и че ще има управление тип "ББ" (по проф. Иво Христов: "имитация на демокрация и карикатура на диктатура"). Напомняш ми и за "Мила Европа или Хилядолетния Рай" - преклоненията пред "свободния и демократичен" запад с широко затворени очи за всичките им жестокости, алчност и "греховност" - типично лицемерие в техен стил.
Напомни ми и за "Митът за демокрацията, или свобода на словото, добросъвестност и обективност в политическото говорене за демократи и комунисти".
В една от първите статии/глави от последната разказвам за "прехода" от друга гледна точка. Иронично е как започваш с опера на която си ходил точно тогава. "Висока култура, високо изкуство", както биха казали културтрегерите. В "Митът за демокрацията" разказвам за прехода от гледна точка на дете от детската градина от "работническата класа", което се интересува от поп културата, а не от "Летящия холандец", "Мадам Бътерфлай" и "Аида". "Преходът" там беше страшен, ако човек се замисли и не е към "висока култура".
И да отбележа: според мен и "едните", и "другите" са лоши. Всички империи са "зли". В тях има насилие, има някаква форма на диктатура или авторитаризъм, потисничество - по един или друг начин. Да: "всички са маскари". Или казано по ПРАВОСЛАВНОМУ: всички са "грешници", ние също сме грешници, всеки от НАС, както и всеки от ТЯХ.
Едните са зли и грешни по един начин, а другите - по друг, а често са "грешни" по един и същи начин, но поклонниците на едните или другите са НАГАЖДАТ според това кой е настоящият им господар. Смени ли се господарят - сменят само посоката, в която гледат. За това се е изказвал например и един американски езиковед и мислител, че американската демокрация била подобна на Ленинизма и Сталинизма, защото най-важното било къде е центърът на властта - най-върлите им последователи и поклонници се обръщат натам, накъдето задуха вятърът, това е тяхната същинска идеология, т.е. те нямат такава, освен лично облагодетелстване, вулгарно маймунско положение в обществото и власт, както в България известното разделение на "партийци" и "истински комунисти". Партийците след "демокрацията" станаха СДС-ри, децата им се вляха и в други 'демократични проекти' (като Х.И. и мн. др.), демократи, "евроатлантици" (те въщност фактически и практически са били такива още през 1980-те години в НРБ), "борци срещу комунизма", психо-русофоби и пр. макар че ден по-рано са писали стихове за Великия СССР, да живее вечната дружба с Русия (имаше и конкретен случай с един политик от пловдивския край, "голям демократ" и подмазвач - май е от едно село до Пловдив, С.Г..)
Даже в последните години - а даже и преди 20 години с борбата им срещу "евроскептицизма", виж "ТЪПАНАСОВ, или СЕКС, ДРУГАРИ!" и горецитираната книга, - се оказва, че и "свободните" се опитват да цензурират и да потиснат и унищожат инакомислещите, за щастие засега (все още) няма чак толкова строг и жесток потиснически апарат, но доколкото могат ще се опитат да те заглушат и да не ти дадат трибуна, а уж се стремяха към "плурализъм". "Плурализъм", но само за ТЯХНОТО мнение и за ТЯХНАТА позиция, което не е съгласно с ТЯХНАТА пропаганда: трябва да се заглуши, блокира, да се заклейми като "фалшива новина", "пропаганда", "непроверена информация", "диктаторско", "тоталитарно" и пр.
И "другите", които се възхищавaт на бомбардировките на "Демократите" по света, включително в съседни страни на наши родствени народи, но заклеймяват "диктаторите", които осъждат местните "диктатори", но не виждат, че нашите местни корумпирани политици са МАРИОНЕТКИ на "Големите си началници" (цитат на реален израз).... те обикновено се опитват да *СЪДЯТ* другите, противниците си, от позиция на последна инстанция, на богове. Това не е православна, а католическа и особено протестантска етика и маниер. По принцип протестантите, хората с такъв манталитет, са много по-способни на лицемерие, двуличие, да си затварят очите за онова, което не им отърва. За православно виждащите света това е греховно, лошо, неуместно.
Въпросът за протестанткия и т.нар. либерален (псевдолиберален) светоглед и морал и висока търпимост към двуличие и лицемерие са разгледани например в друга моя книга: "Заблуждаващите понятия и разбор на истинския им смисъл: трансхуманизъм, цивилизация, демокрация, (.......)", а в друг контекст и в по-старата интердисциплинарна "мултиграфия": "Какво му трябва на човек? Играеш ли по правилата ще загубиш играта!" от 2014 г.
Завършвам със заглавието и началото на глава от книгата "Митът за демокрацията, или ...", което рисува разликата в мащаба на пропагандта до 1989 и след това - през очите на дете от детската градина, свидетел на събитията.
Из: Митът за Демокрацията, или
Свобода на словото, добросъвестност и обективност в политическото говорене за демократи и комунисти
(...)
"
Разумир
Добрият чичко Ленин и Митко Палаузов срещу добрите:
Рамбо, Командо, Робокоп, Американски войник, Американска нинджа, Американско ченге, Американски шериф, Американски таен агент, Американски агент Итън, Американски Президент, Американска армия, Американски пай, Американски психопат, Американска мечта, Американски идиот, Американски супергерой: Супермен, Батман, Капитан Америка, Жената котка, Човекът мравка, Железният човек, Стоманената маймуна, Великолепната четворка, Човекът Мутант Екс-мен, Американският вампир, Американско зомби, Американски жив-мъртвец, Американски сериен убиец, Американски Трансформърс, Американски Извънземен, Американски каубоец, Американски робот ...; Брус Уилис, Мел Гибсън, "Първият черен президент" и "Афроамериканец Господ" Морган Фриймън, Харисън Форд, Люк Скайуокър, Американско-италиански дон на мафията дон Корлеоне, Английски таен агент убиец Джеймс Бонд, Английския крал Артур с големия Меч, Американския иманяр и крадец на исторически ценности Индианеца Джоунс, Младия американски иманяр Индиана Джоунс, Американската секс-бомба и иманярка Лара Крофт, Американските мишки, катерици и плъхове, Американските баскетболисти, Американското ДС - ФБР и ЦРУ, Американските борци срещу Извънземните, ... ,
Добрият Чичо Сам, чичо Буш, чичо Клинтън, батко Буш, чичо Обама и още 100 страници с Добри Чичковци, Лелички и Дядовци - един от друг по-добрички и обичащи децатаРоден съм около 30 години след "анти-лениниста", но също имам спомен от занятие в детската градина, когато ни заведоха в зала или стая с много столове, може би в съседния Клуб на пенсионера. Там до един бюст на чичко Ленин ни обясняваха, че той се е борил за доброто, за всеки давал по двайсет стотинки ли?...10 Мисля, че в градината имаше портрет на Митко Палаузов. Май бях чувал за Вела Пеева?9
Спомням си за прословутите банани само около Нова година, но това не ме тревожеше, защото през останалото време ни сервираха противен сутляж с каймак, гнусни кремове и фрикасе... Някои учителки заплашваха, че който не си ги изяде, ще му го изсипят в гърба. Ако не слушаш, ще ти закачат магарешки уши - за доказателство те висяха над рамката на вратата на многофункционалната стая за игра, занимания и спане.
Всъщност Ленин и Митко Палаузов бяха като тънка паяжина пред Западната идеология още преди Демокрацията. Обичах да седя до късно и да гледам филми и "Студио Хикс". Някои не бяха полит-идеологически като фантастичния "Преходът" ("Le passage") с Ален Делон, но по правило бяха криминални. Мъж с черни кожени дрехи се спусна с въже на едно съвещание/сделка в небостъргач и им открадна куфарче с диаманти. В японски ли, хонг-конгски ли - колички с дистанционно и роботчета носеха бомби. Даваха "Разкази с неочакван край", филми на Хичкок като "Птиците". Всички гледаха "Октопод". В стола на почивна станция в Сандански имаха само една видеокасета - "Лудия Макс", - която въртяха всеки ден и Жан Клод Ван Дам ми стана любимец преди да навърша 5 години.
Не можах да стана нито чавдарче, нито пионерче, но си спомням случка, в която братовчед ми ме попита: "Честна пионерска или честна лапешка?". Чудех се какво е това "пионер" и му отговорих "лапешка" - защото си мислех, че означава "лапа", като кучешка или мечешка лапа...
Скоро обаче научих. Животът се политизира дотолкова, че дори ние мъниците в градината бяхме ангажирани и на две деца от една и съща група с имена "Тодор" и "Живко" - едното дете бях аз - им викаха подигравателно "Тодор Живков". (...)
(C) Разумир, 2015
...
135 години стигат
Маргарита
https://youtu.be/RP5oDpXUhhc
1.
Обичам ици-бици, мразя политици,
искат да ни хранят с постни пици.
Единият пристигнал от Украйна:
да*** неговата съветска майна.
Другият беглец от Диарбекир.
За неговите хора - политически факир.
Третият кацнал от Мадрид.
Четвърти е квартален бабаит.
Пети е в кафяво, Мусолини го привлича.
На шести розова поличка му прилича.
Седми цвета си менят като екран.
Опашките въртят без капка свян.
Осми си пуска дълъг мустак,
но в гащите си няма кьорав ташак!
Девети със влака от Шриланка.
приватизира народната банка.
Десети се скрива във подлез.
Дете да му прави таен облиз.
Но дай да свършвам, че става ми черно
и да мрънкаш до безкрай не е модерно.
2.
Обичам пойни птици, мразя политици,
гледат лошо като разярени бици.
Пътища строят, границите падат -
младите да могат по-лесно да избягат.
Да ходят на германците да мият гъза.
Из английските полета да жънат ръжта.
В САЩ да търкат чинии и тоалетни.
Така да прекарват нощите летни.
Английският да стане официален език.
Да 'земе да го научи и някой политик.
Е, да, някои от там дойдоха,
Британско юпи, американски пройдоха.
Още по-здраво ни го набиха.
В дупарата-а-а-а... сол ни натриха.
"Приватизирам" значеше грабеж.
Държавата се превърна в леш.
В тройна коалиция се събраха.
Каквото бе останало - го обраха.
Но дай да млъквам, че тук е опасно.
За две-три рими ша та вкарат натясно.
3.
Обичам голи цици, мразя политици,
разходжат се с крокодилските чепици.
Хей, чухте ли за Съюза?
За Ленин, Сталин и Бар'уза?
СИВ-ият съветският е оригинала.
Капиталистическият е папагала.
СЕКС - накратко го наричам:
Във вярност аз не му се вричам.
Съюз на европейските капиталисти.
но нашите кореми що са пълни с глисти?
Ние сме май от работническа класа.
Капиталът щото е на запад от Власа.
Ниска ни била производителността.
Зат'ва ни е ниска себестойността.
Чистачка кирлива във Танганайка.
Печели по-добре от твоята майка.
Цените тук обаче са като в Париж.
Европейците ни въртят на шиш.
Но да взема да млъквам и да се сбогувам,
пет пари не струвам - какво се бунтувам.
4.
Обичам фолк певици, мразя политици,
бъркат във меда със големите лъжици.
Сто тридесет и пет години стигат!
Великите сили от тогава ни го вдигат.
Данъкът. ... Че сме живи.
Да не вземем нещо да ги ужилим.
България на три морета не щем!
"И на половин няма да ви дадем.
Нямате право бе киртаци.
ЧешЕте си бедняшките ташаци.
Нямате никаква държава.
Само вдигате ... много врява."
Наистина донякъде и те са прави.
Депутатите ни са като свещени крави.
Не само щото са от Индустан.
Или че страната ни е като хан.
Целуват гъзовете на Европа.
Народът иска да ги бие със сопа.
Но дай да млъквам и да се омитам.
Не ща заради песен камбаната да ритам.
Епилог
Съюз нерушим на свободни държави.
Сплотила навеки Велика Европа.
Империалисти го сътвориха.
Единен могъщ Европейски съюз.
КРАЙ
СЛЕДВА: Разширена версия и разширен епилог
* СЕКС - Съюз на Еврпопейските Капиталистически Страни,
по сатиричните разкази на автора "СЕКС-ът много го търсят"
и "Тъпанасов, или "СЕКС, другари!" (първа версия от 2002 г.)