1:0 за ламерите, или как се вика неволята
Тия дни имам проблеми, компютърни, не че е нещо кой знае какво, просто трябва да се преинсталира операционната система. Това добре, обаче аз имам едни особени компютърни умения, общо взето компютрите не работят добре в мое присъствие, даже нищо да им няма, а когато пък нещо не са наред, съвсем е зле положението.
Та, след дълги уговорки и отлагания, най-накрая занасям лаптопа на братовчед ми да го оправя. Той понеже е добра душа, а и аз съм му кака, сиреч го респектирам, първо ми прехвърля информацията на неговия компютър, та да не си загубя безценните щуротии, дето си ги пазя на харда. Процедурата отнема близо четири часа, като през това време лаптопът ми упорито гасне. Както и да е, оставих детето да се оправя с моите бакии и се прибрах в нас, с уговорката, че ще си го взема, когато е готов. Да, ама не. Оказа се не толкова лесна тая работа, защото явно моят наличен лап е прашасал доволно, в резултат, на което загравя прекалено, а и сд-то му не работи както трябва. Цялата инсталация отне някъде два-три дни, загубих им края. После си го взех, радост голяма, с уверението на братовчед ми, че тая операционна система ще издържи достатъчно дълго, но да го занеса да го почистят, все пак. Ок, казвам, мерси много, ела някой ден до нас да те почерпя и се прибирам по живо по здраво. Обаче не, оказа се, че нещо не е инсталирал, добре, аз ще го направя, ама в сейф мод трябвало, ок, щом трябва, пускам аз сейф мод-а, никога не мога да запомня кой точно ф се натискаше, но нацелвам някак си. След това стартирам програмата, тя се инсталира, всичко изглежда наред, остана да рестартирам, е, това беше, след рестарта вече нищо не беше същото, лаптопът съвсем отказа и само тръгва, ама спира и пак, абе с една дума, омазах всичко... тук следват едни не много цензурни думи от моя страна.
Добре, пак ще го нося да го оправят, това е ясно, ама ми трябва тоя компютър и трябва да е скоро. На другия ден, пак разговори с братовчед ми, той милият, тъкмо се радваше, че се е отървал, ама нейсе. В крайна сметка ми казва да пробвам сама, така и така имам диск в мен, а информацията няма да я загубя, даже да оплескам нещата, защото той ми пазел директорията/ златен!/. Ами добре, казвам, то се е видяло, ще инсталирам аз и това е.
Прибирам се и се почва, да е жив и здрав joneff, който търпеливо и подробно ми отговаряше на глупавите въпроси по телефона, Jon-ka, имаш бири от мене, тенкю вери мач, както се казва. Разбира се, не беше лесно, лаптопът гасна на няколко пъти, но някак се оправих. Та, така, ламери срещу ОС 1:0, очаквайте следващи срещи:)
Та, след дълги уговорки и отлагания, най-накрая занасям лаптопа на братовчед ми да го оправя. Той понеже е добра душа, а и аз съм му кака, сиреч го респектирам, първо ми прехвърля информацията на неговия компютър, та да не си загубя безценните щуротии, дето си ги пазя на харда. Процедурата отнема близо четири часа, като през това време лаптопът ми упорито гасне. Както и да е, оставих детето да се оправя с моите бакии и се прибрах в нас, с уговорката, че ще си го взема, когато е готов. Да, ама не. Оказа се не толкова лесна тая работа, защото явно моят наличен лап е прашасал доволно, в резултат, на което загравя прекалено, а и сд-то му не работи както трябва. Цялата инсталация отне някъде два-три дни, загубих им края. После си го взех, радост голяма, с уверението на братовчед ми, че тая операционна система ще издържи достатъчно дълго, но да го занеса да го почистят, все пак. Ок, казвам, мерси много, ела някой ден до нас да те почерпя и се прибирам по живо по здраво. Обаче не, оказа се, че нещо не е инсталирал, добре, аз ще го направя, ама в сейф мод трябвало, ок, щом трябва, пускам аз сейф мод-а, никога не мога да запомня кой точно ф се натискаше, но нацелвам някак си. След това стартирам програмата, тя се инсталира, всичко изглежда наред, остана да рестартирам, е, това беше, след рестарта вече нищо не беше същото, лаптопът съвсем отказа и само тръгва, ама спира и пак, абе с една дума, омазах всичко... тук следват едни не много цензурни думи от моя страна.
Добре, пак ще го нося да го оправят, това е ясно, ама ми трябва тоя компютър и трябва да е скоро. На другия ден, пак разговори с братовчед ми, той милият, тъкмо се радваше, че се е отървал, ама нейсе. В крайна сметка ми казва да пробвам сама, така и така имам диск в мен, а информацията няма да я загубя, даже да оплескам нещата, защото той ми пазел директорията/ златен!/. Ами добре, казвам, то се е видяло, ще инсталирам аз и това е.
Прибирам се и се почва, да е жив и здрав joneff, който търпеливо и подробно ми отговаряше на глупавите въпроси по телефона, Jon-ka, имаш бири от мене, тенкю вери мач, както се казва. Разбира се, не беше лесно, лаптопът гасна на няколко пъти, но някак се оправих. Та, така, ламери срещу ОС 1:0, очаквайте следващи срещи:)
Коментари