09.1.2009 г. 10:42:38

Тържество на буквите

„Ние сме грамотни”

( децата са строени пред черната дъска )

Ученик: Здравей, приятелю чудесен!

                И ти, здравей! И ти, здравей!

                Започваме със малка песен

                И ако поискаш, с нас запей!

Песен:

Ученик: Ако усмивките не стигат днес

                за този празник радостно да греят,

                на слънцето ще пратим блага вест

                за нас, децата, само да се смее.

Ученик: Къде ли водят пътищата бели,

                Когато си само на седем години?

                Вървят, звънят от топъл детски смях,

                земята правят шарена , голяма

Ученик: А най- прекрасният от тях

                те връща час по час при мама.

Ученик: Къде ли водят пътищата бели?

Ученик: До някоя ливада с пеперуди.

Ученик: До някоя чешма със златен грозд.

Ученик: В едно училище любимо.

Ученик: И не забравяйте никога вие

                таз водеща светлинка, че големият, белият път

                се крие най- напред в тази черна дъска.

Песен: „Трети път отварям чантата дълбока”

Ученик: И така, мили родители, вашите малки до вчера                               деца, днес са ученици – покорители на знанията и света.

Ученик: Ние вече знаем:

                Когато си тъжен и обиден или много сам-

                Не почести и слава, а малка книжка ще ти дам!

Ученик: Само в царството й чудно, ти ще се почувстваш цар.

                Тя е истинско лекарство, тя е истински другар.

Ученик:  Искахме даже родители мили, за вас да напишем                                                                        роман. Но колко трудно се пишат романи за възрастни

без царе и принцеси, без джуджета и зли великани,

            без магьосници страшни, без замъци, кули и бойници,

            и даже без страшни разбойници...

  Ученик: Затова съчинихме приказка,

                  Приказките, знае се от стари времена, интересни

                  са за малки и големи и за още по- пораснали деца.

  Ученик: Надяваме се да ви бъде интересно!

  Ученик: И така започваме!

( Децата се отдръпват в две групи от двете страни на дъската )

 Ученик: Ето героите. Това е Любознайко. Наричат го така, защото иска всичко да знае и все пита и разпитва.

Ученик:  Това е Лили- късата поличка, ето я пред вас.

                 Тя ще бъде ученичка вече в първи клас.

Ученик: Затова е тъй голяма и не е дете.

                Даже с помощта на мама може да чете.

Ученик: И познава всички цифри плюс числото Пи.

                 И изяжда двеста кифли. Триста часа спи.

Ученик: Учи контрабас и лира при един доцент

                  и английският шпикира с български акцент.

Ученик: Нека приказката да започне.... Музика

          (На сцената излиза дете с раница на гърба )

Любознайко: Ех, колко ли път ме чака?

                          Защо ли ми трябваше да тръгвам сам.

Лили късата поличка: Здравей приятелю!

                      Къде си тръгнал сам по този широк свят?

Любознайко: Отивам да диря вълшебното царство, наречено  „Знание”. Разбрах, че само там мога всичко да узная и всички тайни да разгадая да разгадая.

Лили: Далече ли е това царство? Може ли да дойда с теб?

Любознайко: А не си ли малка да бродиш по света?

                          Не се ли страхуваш от разбойници?

Лили: Малка ли!? Аз вчера напуснах мама и дома .

             Взех от тайното долапче даже и една кама.

             На мен ми трябва нещо интересно – някакъв проблем.

             А разбойници, разбира се винаги трябва да има.

             Ако няма разбойници няма да има интрига.

             Ако има разбойници – трябва луна да намига,

             Трябва бухал да буха и вятър да духа зловещо –

              Въобще трябва страшно да бъде! И още нещо!

 Любознайко: Щом си толкова смела, ела с мен и приятел

                      ми бъди, защото даже и да си богат, и прочут

                      и знатен – страшно е на този свят да си без приятел.      

Двамата: Да вървим.

(Тръгват напред. Стигат надпис: „Кръстопът” )

Любознайко: Ами сега! По кой път да тръгнем?

      Лили: Виж, надясно пътят е широк, асфалтиран.

                   Може и кола да мине да ни вземе.

 Любознайко:. И левият е хубав. Само средният е криволичещ и

                            каменист.

       Лили:  Да тръгнем по хубавия.

  Любознайко:   Не! Пътят към знанието няма да е толкова

                             гладък и лесен. Чувал съм, че той е най- труден

                             и дълъг и само смелите и упоритите могат да

                             го преминат.

       Лили: Ако е за смелост имам я в изобилие. Пък и да знаеш 

                  какъв инат съм! Да вървим по средния път!

                      (Пътят им прегражда канара. )  

  Любознайко:  Ами сега! Как ще преминем през тази канара?

              Лили:  Предлагам да я заобиколим.  

(Опитват. Канарата се изпречва на пътя им.)

   Любознайко: Да се опитаме да я изкачим.

                              ( Опитват.)

              Лили: Виж, ти каква беда! Ами сега! Ох!

                         (Двамата изохкват и сядат.)

         Великан: Кой ме вика?

  Любознайко: Ти кой си?

           Великан: Аз съм великанът Ох.

                Лили: Като си великан, можеш ли да преместиш тази канара?

           Великан: Тази канара не е обикновена. Тя сама ще се отмести,

                              ако успеете да отговорите на три въпроса.

   Любознайко: Да се опитаме. Казвай!

            Великан: Знаете ли коя е тази страна?

   Любознайко: Ние толкова дълго вървяхме, че изобщо не знаем

                               Къде сме. Ти знаеш ли?

               Лили: И аз  не знам  къде сме. Какво да правим? Може ли да си

                            Потърсим помощници?

             Великан:  Ти говориш за онези ученици – умници, които учат в

                            СОУ „ П. К. Яворов” в първи клас. Викай ги! Дано успеят

                            Да ви помогнат!

Любознайко: Хей! Приятели! Бихте ли ни помогнали?

                            Кажете ни, в коя страна сме?

                Дете:  Това е страната накичена с рози и цветя!

                             За мене най- обичана, най- хубава е тя!

                 Дете: Тука в нашата страна някога живял Паисий.

                             В непрогледната тъмнина той история написал.

                  Дете: В родните ни планини бродил някога Раковски.

                              В Средногорските земи с конница летял Бенковски.

Любознайко:   Разбрах. Това е България!

                    Дете: България – хилядолетна, млада!

                               България – в сърцата ни една!

                               България – изгаряна на клада,

                                Но вечна ката Стара планина.

 Великан: Така е. Успяхте да отговорите на първия въпрос,

                   А сега е време да отговорите на втория:

                   На какъв език говорят хората тук?

   Лили:   То се знае – на български! Нали така деца?

    Дете: Точнотака! Българският език е моя гордост,

                моя радост, моя съдба!

    Дете : Звук по- мил сърцето няма,

                 звук изпълнил мойта гръд,

                 ти си песента на мама,

                  на родината гласът.

     Дете: Имаш волността на птици

                 и усмивка на звезди,

                 носиш вяра от зеници

                  на бащи и на деди.

    Дете:  Вечно весел и свободен, ще изгрява моят ден,

                щом съм с теб, език мой роден,

                щом си с мен, език свещен!

   Великан: Отново верен отговор. Но третият въпрос е още

                    по- сложен. Чуй го! Колко са гласните звукове в

                     този език?

     Песен:

   Великан: Ха, иди, че разбери, коя от тях да напишеш в думите:

а или ъ

р. ка

о или у

к. жух

е или и

р .ка

( Деца попълват съответният гласен звук в думите от картончетата на дъската)

  Великан: Вие ще успеете. Отговорихте правилно на трите въпроса.

                     Канара, отмести се! На добър час, Лили! Успех, Любознайко!

                    ( Лили и Любознайко продължават по пътя си. ) 

 Деца: Чакай, чакай Любознайко, Без нас няма да успеете да стигнете

               царството, към което сте тръгнали. Трябва и нас да опознаете.

  Дете: пее Често бъркат ме със „ф”

                    а пък аз съм буква „в” ла- ла- ла

             Дете поправя грешки в думите:

                 влак /г                     враг /к

Дете: пее Често  бъркат ме със „т”,

                   а пък аз съм буква „д” ла- ла- ла

             Дете поправя грешки в думите:

                   морков/ф                картоф/в

Дете: пее Често бъркат ме със „к”,

                  а пък аз съм буква „г” ла- ла- ла

                Дете поправя грешки в думите:

                              град/т                плат/д

Любознайко:  Сетих се. Вие сте съгласните звукове.

Децата:  Браво! Искаш ли хорце да ти изиграем?

      Музика –хоро

 Лили: Благодарим ви, деца! Толкова неща научихме от вас.

                 Запознахме се с всички буквички.

Любознайко: Е, хайде , че дълъг път ни чака още.

Двамата тръгват напред. Стигат до гора, която се изпречва на пътя им.

Лили: Колко странни дървета! Защо не ни пускат да минем?

 Дете зад дървото: Когато изглежда, че няма надежда,

                                  че всичко е свършено вече –

                                   недей се смущава, недей се прощава,

                                    недей се предава човече!

  Дете зад дървото: Кажи: не ми пука от таз несполука-

                                   Аз мога, аз вярвам, че въпреки факта

                                    това е антракта, аз зная тава е антракта - не края! 

 Дете зад дървото: Ние на буквите сме сестрички и се казваме срички.

                                   Прочети ни!

 Четат сричките по клоните на дърветата.

всич    га       да      че   ки  бук   я       мо       та   ви        зна 

Дете:  Подредете ги в думи и дърветата ще ви пуснат.

             Подреждат сричките.

        Букви        мога       зная        чета   всички     да

  Любознайко:  Ето думите! Сега трябва да минем.

 Лили:  Защо дърветата пак не ни пускат?

  Дете:  Подредете ги в изречение!

  Любознайко: Добре!  Помогнете ни .

                      „Всички думи зная мога да чета” 

Любознайко: Пак не ни пускат. Сигурно трябва да кажем някакво заклинание.

Всички: Абра – кадабра! Горо разтвори се! Казват го 2 пъти. 

Лили: Не действа. Какво да правим?

 Дете:   Ами вижте, в изречението няма препинателни знаци. Ей сега ще поправя този пропуск.

Поставя препинателните знаци Чува се музика. Дърветата се отдръпват

Лили и Любознайко: Благодарим ви, приятели! Без вас нямаше да се справим. Хайде време е за път.

                         Стигат до необикновено селище

Лили: Колко е интересно тук! Какви чудновати къщички!

Любознайко: Виж! Покривите им приличат на разтворени книги.

          Чите от първата къщичка:

„Пипи дългото чорапче”, „ Бърканица в приказките”, „Дядо и ряпа”

 Разбрах! Това е домът на приказките.

Лили иЛюбознайко: Ох, колко сме изморени!

Великанът Ох: Кой ме вика?

 Лили: Великане Ох добре, че дойде! Имаме нужда от твоята помощ.

Великанът Ох: Ще можете да влезете, ако отговорите кой е написал тези приказки.

Лили: Пак ще трябва да питаме децата.

Деца: Астрид Линдгрен, Джани Родари,  народна приказка.

Великанът Ох: Сега ще можете да си починете. И ще видите какво са научили децата.

                    Следват сценки от приказките.

Лили: Хайде да погледнем и в къщичката на стихотворенията!

                        Деца казват стихотворения.

                  Появява се чудна девойка

Лили: Каква прекрасна девойка! Коя си ти?

Принцесата: Аз съм принцеса „Наука”. През цялото време наблюдавах как – Лили късата поличка и Любознайко стъпка по стъпка и с ваша помощ успяха да се справят с всички препятствия.

                              Обръща се към тях:

За вашата упоритост ще ви възнаградя богато. Закичвам ви с почетен знак „грамотен” и ви подарявам тези книжки. Нека те са доброто начало на вашата любов към мен! Нека да се гордеят с вас и вашите родители.

                     Децата се подреждат и вдигат знака.

Дете: На високо ще застана и с усмихнато лице,

           Ще извикам колкото мога „Аз грамотно съм дете”

Дете: Напред, потегляй с книгата крилата!

           Издигай я! Приятел й бъди!

           С книгата днес твоя е земята,

            дори небето с чудните звезди.

Дете: Пътувай, наше влакче мило!

          Със себе си вземи и нас.

           Към гара „Знание” потегляй смело,

            машинист ще бъда аз!

Дете: Здравей, приятелю чудесен!

          И ти здравей! И ти здравей!

           Не може на света без песен

            и затова с нас запей!