02.6.2007 00:50:13

В дългата дискусия, която предизвика постингът на Мейкъра, се засегна и една много важна според мен тема, която заслужава да й обърнем по-голямо внимание от това на няколко коментара – а именно – нежността и нейният израз. Бе ми интересно да видя какви мнения се оформят относно това дали трябва или не трябва да се проявява нежността на публични места.

Ще започна с нещата, които ние спокойно и без свян показваме на публични места – гняв, злоба, притеснение, завист, страдание, разочарование с прилежащите им псувни,оплаквания, караници, изразено с остър език и тон негодувание,скандали, дори бой– не че тези неща се смятат по принцип за редни, но замислете се: на кои емоционални изрази ставате свидетели по-често на публични места: на гореизброените или на целувки, милувки, усмивки, на добри думи? Дали не е по-полезно за настроението на човек да види как една ръка се вдига, за да погали любим човек, отколкото такава, която се вдига за да ръкомаха яростно и заплашва? Как би действал човек, който през деня става свидетел на повече изблици на нежност, отколкото на огорчение,гняв,притеснение – би сътворил по-скоро хубави неща или би разрушил спокойствието на хората, с които се срещне? А как би действала нескритата нежност и съзнанието, че няма защо да се крие, върху бъдещия характер на едно дете – по-зле ли от прикритата?Все реторични въпроси.

Колкото и да не обичаме негативните емоции и техния израз, до такава степен сме се срастнали с тях, че ги приемаме като ежедневие, а за израза на положителни пориви на нежност се замисляме дали е морално или неинтимно на публично място! Ако любовните емоции са интимни и поради това не трябва да се показват с жестове на публично място, нека да забраним тогава и жестовете, демонстриращи негативните индивидуални емоции – хората да си се цупят, мърморят, ръкомахат и викат вкъщи! Или тези вторите са добили публичност?J))) „Но тези емоции са неудържими в повечето случаи” – биха казали много хора. Така...а пък поривите на нежност трябва да се удържат, у някои хора даже не идват и такива пориви! И това сигурно е естествено, светът си е такъв.... Публичност е добила формулата: „Негативните емоции предизвикват негативен израз, който в най-лошите случаи се наказва законно по негативен начин(примерно побой- с арест)”. А защо не го заменим със „Позитивните емоции предизвикват позитивен израз, който се „наказва” с радостна усмивка от страна на другите”?

Може би повечето мислят, че има огромна разлика между това да се изрази нежността чрез душата и това да се изрази чрез тялото. Мисля си, че нещата са свързани. И потискането на израза на този вид емоции по единия начин, води и до потискането им по другия.Но разбира се, тялото – емоции, изразени чрез тялото ( изключваме чрез очите – това е позволено ) - и специално любовни емоции - са срамни, трябва да се крият... И като ни стане навик да ги крием от малки, какво да очакваме като станем възрастни – да се превърнем в хора, които не знаят как да изразят чувствата си не само на публични места – а дори вкъщи.

Същото е и със сексуалността. Недай си Боже някой младеж да целуне момиче по врата в автобуса или да си пъхне леко ръка под крайчеца на блузата й, някъде на улицата ,и разни баби почват да мърморят и да се кръстят. Ясно, добре, така са възпитани. Но аз предпочитам да видя палавия поглед на двама младежи, отколкото нацупената физиономия на някоя баба. (да не говорим, че и тази баба на времето е горяла по някой момък и се е ядосвала, че „не трябва”J))Какво лошо има да знам, че двама души повече в този град се обичат и желаят? Защо трябва да се чувстваме засрамени и притеснени от неща, които не вредят на никого? Или е естествено да се срамуваме от поривите на сексуалността си? За едно бебе не е неестесвено да изследва ‘какво е онова странно нещо, от което пишкам’ и се чуди защо ли мама го бие през ръцете; аз и до днес недоумявам защо като тийнейджърка трябваше скришно да чета за секса от книги като „Мъжът и жената интимно” и да се специализирам в светкавично пъхване на книгата-табу под дюшека в момента, преди вратата да се е отворила? В крайна сметка възпитаваме децата си във всякакви ценности, натъпкваме им главите с един куп морални императиви, съвети, мъдрости...Да живее здравият разум! Но по отношение на емоциите, ни хрумва да обърнем огромно внимание на това, което трябва да не се проявява, понеже е неморално позиране: не се прегръщайте страстно, не се целувайте, никаква нежна милувка на публично място!(Това естествено не важи за всички; но много хора сякаш инстинктивно се спират преди да изразят нежност на публично място, макар да не го смятат за нещо лошо).

Та нали тялото ни е дадено все пак, за да може душевните ни чувства да добият материален израз,за да ги усетим и да ни донесат радост (ако са позитивни) – защо да се лишаваме от радостта на целувката, прегръдката, ласката, ако поривът се е появил преди да сме се прибрали вкъщи?И защо да крием от обществото тази радост, а в същото време рядко да крием лошото си настроение?