хм..
Имам приятел. Познат.. Неговото щастие изглежда, че зависи от мен. Винаги ли когато някой "печели", друг трябва да "губи"?... Какво ще стане ако откажа да участвам? Да се оттегля от тази игра?.. Преди мислех, че мога да контролирам живота си.. Сега с подобни изказвания внимавам повече...
Видях го да върви. Отчаян, разгневен. Ако беше самотен, щях да пробвам да му помогна. Да бъда до него, да го прегърна. Но това не е достатъчно. Той иска моите цветя. Защото ги харесва... Казва, че никога не е имал такива красиви цветя. Аз също...
А той е тъжен. И говори против всичко.. Трябва ли да му дам моите цветя?...
Гледам... И не мога да повярвам какво се случва. Искам да се събудя!! Да отворя очи и да видя как..
Небето отново е синьо, меко, простряло дланта си широко над нас... Червени макове изпълват поляните. И ние сред тях.. Ходим.. Ръка за ръка. Смехът ти се носи над топлата утрин. Поглеждам очите ти. Ясни и чисти.. Изпълнени с живот. Моите също се усмихват.. :) Продължаваме напред. Заедно. Малко дете тича наоколо... Бърза, напред. Да го последваме, искаш ли?....
Изтривам очите си... Мокрите.. А всъщност не искам сълзите да текат. Не искам да виждам черното повече от всеки друг.. Не искам... толкова много неща......
......"It's always darker before the dawn".......
-----------------------------
настроение: The Cure - The Last Day of Summer
Видях го да върви. Отчаян, разгневен. Ако беше самотен, щях да пробвам да му помогна. Да бъда до него, да го прегърна. Но това не е достатъчно. Той иска моите цветя. Защото ги харесва... Казва, че никога не е имал такива красиви цветя. Аз също...
А той е тъжен. И говори против всичко.. Трябва ли да му дам моите цветя?...
Гледам... И не мога да повярвам какво се случва. Искам да се събудя!! Да отворя очи и да видя как..
Небето отново е синьо, меко, простряло дланта си широко над нас... Червени макове изпълват поляните. И ние сред тях.. Ходим.. Ръка за ръка. Смехът ти се носи над топлата утрин. Поглеждам очите ти. Ясни и чисти.. Изпълнени с живот. Моите също се усмихват.. :) Продължаваме напред. Заедно. Малко дете тича наоколо... Бърза, напред. Да го последваме, искаш ли?....
Изтривам очите си... Мокрите.. А всъщност не искам сълзите да текат. Не искам да виждам черното повече от всеки друг.. Не искам... толкова много неща......
......"It's always darker before the dawn".......
-----------------------------
настроение: The Cure - The Last Day of Summer
....недей, в никакъв случай недей да му даваш цветята си, защото няма да си ги получиш обратно.
Работата е там, че такива хора май сами си ги взимат. Темата е много дълга май. Ма ти кажи (ако искаш, де) малко повече подробности че да не се бъркаме нещо... ?
Иначе със сайтчето верно времето може и да лети.. ;] 10x пак
Gargichka, темата верно може да е дълга.. И всъщност не ми се говори особено по нея.. Мисля, че не бъркаш. Горното го написах просто защото понякога стоя и гледам.. И се учудвам какви можем да бъдем хората.. Неосъзнати /или не толкова/ егоисти. И жестоки. Както към другите, така и към себе си /в зависимост от човека/. В преследване на това, което си мислим, че е за нас. Какво значение има като покрай теб ще пострадат други хора?..
От време на време някой толкова се забива в собствените си проблеми, че му е трудно да види каквато и да е надежда. Прави ги по-големи отколкото са.. и защо? Може би се чувства се по-ценен така.. Все едно животът му дължи нещо? Щастие, радост.. И всъщност си вярват. Не го правят нарочно. А могат да имат по-добър живот.. Ако просто променят малко себе си. Което често се оказва най-трудната част.
Не можа да каже нищо повече. Внезапно избухна в ридания. Беше вече нощ. Оставих инструментите. Не ме интересуваха нито чукът, нито болтът, нито жаждата, нито смъртта. На една звезда, на една планета, моята планета, Земята, имаше един малък принц, когото трябваше да утеша. Прегърнах го. Залюлях го. Казах му:
- Цветето, което обичаш не е в опасност... Аз ще нарисувам намордник на твоята овца... Ще нарисувам броня за твоето цвете... Ще... "
Иска ми се да можех да нарисувам наморник за овцата...иска ми се да мога да те видя на онази поляна, с маковете, с детето и с твоите цветя. Иска ми се... да подарявам надежда и любов...
- Какво искаш да кажеш?
- Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
- И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие... И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: "Да, звездите винаги ме карат да се смея!" И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер...
И пак се засмя.
- Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят..."