размисли под "шарената сянка"
Има една песен на Ревю, в която пеят "Добре дошли под шарената сянка, добре дошли приятели"... Весела песен.. Другата им весела, която знам е "Ала-бала". И двете ми се забиват някъде в мозъка и ме карат да си ги тананикам. Особено първата. Друга подобна е "Мераци", но тя е тъжна.. Напоследък не обичам да срещам тъжните неща. Старая се да ги избягвам както мога. В същото време те ме намират. Може би защото в мен е тъжно... Въпросът е, че вече и аз не знам какво ми е..
Интересен е моментът, в който чувствата все едно си дават почивка и се оттеглят. Спираш да се бориш, спираш да изпитваш каквото и да е. Просто стоиш в безтегловност и.. може би чакаш. Нещо да се случи. Да повее лек бриз отнякъде. А той не идва, и не идва...
Или просто искаш почивка. Да отмориш, за да могат да се върнат силите ти. Колбичката ти с манна да се напълни отново. И чувствата ти се грижат за теб. Спират да се показват, да те палят. Свиват се някъде там, в дълбокото. Заспиват. За колко? Колкото ти е нужно. Или колкото време ти дадат хората...
Привидно всичко изглежда спокойно. Но на гробищата също е така.
Леко груба аналогия. Може би от късния час...
Мисля си и за моментът на смъртта..
Понякога се опитваш да разпалиш угасващ огън. И също понякога той просто не иска да се разгори отново. Влагаш всичките си сили, но виждаш как червенината все повече намалява. Въглените гаснат. Един по един. Накрая остават само малки, мъждукащи тук-там светлинки. Който също стават все по-малко. Изгарят. Угасват. И знаеш, че точно това конкретно дърво никога повече няма да пламне.
Тогава се хващаш и намираш нови клони, събираш ги и правиш друг огън. Ако все още ти трябва...
С материалните огньове е лесно - тях ги виждаш когато угаснат. Другите са ми по-трудни. А те са по-важните..
Стана прекалено късно. След малко ще трябва да ставам отново...
Исках да напиша нещо весело.. Или поне спокойно. Философски издържано, изчистено от неравностите на емоциите /ха-ха../. Май не стана.
Но от почивка мисля, че имам нужда... :)
-----------------------------------------------------
Stream Of Passion - Embrace The Storm
Интересен е моментът, в който чувствата все едно си дават почивка и се оттеглят. Спираш да се бориш, спираш да изпитваш каквото и да е. Просто стоиш в безтегловност и.. може би чакаш. Нещо да се случи. Да повее лек бриз отнякъде. А той не идва, и не идва...
Или просто искаш почивка. Да отмориш, за да могат да се върнат силите ти. Колбичката ти с манна да се напълни отново. И чувствата ти се грижат за теб. Спират да се показват, да те палят. Свиват се някъде там, в дълбокото. Заспиват. За колко? Колкото ти е нужно. Или колкото време ти дадат хората...
Привидно всичко изглежда спокойно. Но на гробищата също е така.
Леко груба аналогия. Може би от късния час...
Мисля си и за моментът на смъртта..
Понякога се опитваш да разпалиш угасващ огън. И също понякога той просто не иска да се разгори отново. Влагаш всичките си сили, но виждаш как червенината все повече намалява. Въглените гаснат. Един по един. Накрая остават само малки, мъждукащи тук-там светлинки. Който също стават все по-малко. Изгарят. Угасват. И знаеш, че точно това конкретно дърво никога повече няма да пламне.
Тогава се хващаш и намираш нови клони, събираш ги и правиш друг огън. Ако все още ти трябва...
С материалните огньове е лесно - тях ги виждаш когато угаснат. Другите са ми по-трудни. А те са по-важните..
Стана прекалено късно. След малко ще трябва да ставам отново...
Исках да напиша нещо весело.. Или поне спокойно. Философски издържано, изчистено от неравностите на емоциите /ха-ха../. Май не стана.
Но от почивка мисля, че имам нужда... :)
-----------------------------------------------------
Stream Of Passion - Embrace The Storm
Мисълта ми обаче е друга. Защо да не можем ние хората да си намерим по един патч за вечно пълна колбичка с мана. Аз мисля че го намерих доста отдавна. Вярно дъни се понякога, ама все пак патч е :)))
Относно огъня в душата... ами мисля, че ако регулярно слагаме дебели цепеници, много трудно някой или нещо би го угасило. Дори и ураганите, които от време на време се опитват да го отнесат и да ни потулят в мрак са безсилни пред такъв огън... Нек'ви такива неща :)) Отговорът е прост - 42 :)))))))))))))))
Имам какво да кажа по въпроса, но нямам сили да коментирам в момента! Поздрави и горе главата!
равновесието е нещо непостижимо, защото човешката природа трябва да чувства, това е. постът може да мине за "философски", но изчистен от емоции, дали?! а и струва ли си усилията?! и може би нямаш нужда от почивка, а от натоварване...
"място за всеки и всеки на мястото си..."
/коментарът не се получи никакъв;)/
и съвестта си ще запазиш...
Арлина, време е
от сън да се събудиш.
Арлина, време е
на лов за любов сама да тръгнеш..."
Ейс Коук, това за 42 ми хареса и ме разсмя. Благодаря ти :))
За цепениците си много прав и всъщност го мисля и аз. Понякога ако изпуснем момента /многото моменти?/, не винаги се получава, но това е част от живота..
Арлина, получил се е коментара, недей така :)
"Звездите хубаво светят, само че не през деня"..