Момо, явно си в депресия! Избий си щуротиите от главата - "Сапунени мехури" не е умряла! Аз всеки път минавам оттам, ако не за да напиша нещо, само за да прочета нещо.Обстановката там ми харесва - чувствам се така сякаш се връщам в детството си! А ти пишеш невероятно красиви неща! И се надявам някога да издадеш поне някои от тях на книга! И тогава ще ти поискам автограф! Помисли си още от сега какво ще ми напишеш! Помисли си какво ще напишеш и на останалите 1454 потребители на сайта, защото и те ще ти поискат! Усмихни се! И пак се усмихни! Все пак имаш кифла! И нас - тук!
Хубаво го е казал АРАГОРН, явно си в дупка, която ще отмине бързо. Виж какво хубаво време е навън. И Сапунени Мехури са много добра общност! :) Виж само как се развива!
Здравей .Ей мила каква е тази депресия ?Я недей така .Стегни се .Не си заслужава да си пълниш мозъчето с такива мисли и да го усложняваш още повече със сложни въпроси .Той и без това си е сложен.Всеки си има такива моменти състояния ,аз също .Да ти кажа честно даже се радвам че ги има .Депресията ме обгръща като невидима мъгла и започва да се рови в мозъка ми .Аз я усещам как нахлува във вените ми и се смесва с кръвта и погледа ми става някак си тъжно-свиреп.Тогава нищо няма смисъл за мен ,чувствам се безпомощна .Лутам се търся някой да ми помогне.Но кой........? Тогава знаеш ли какво правя .И това действа при мен винаги.Започвам битката сама .Всъщност винаги си водя битки ,обичам ги защото победата е сладка и те прави по-силен. Заставам пред огледалото и се гледам в очите .И какво виждам ,едно красиво лице ,хубави очи и топъл поглед.Да това съм аз и винаги ще бъда .Гордея със себе си и от това което съм постигнала.Че аз мога всичко стига да го поискам истински.Че аз си имам всичко ,което ме прави щастлива.Оглеждам се и виждам какво съм постигнала . Връщам назад в годините ,оттам където тръгнах .И в съзнанието ми изплува едно изречение казано от татко .Сега ще ти го кажа и на теб и на всички които четат това .Баща ми каза:"Никога не се предавай и гледай смело напред.Бори се живота е голяма битка ,но винаги вярвай в успеха.Така си победител от самото начало.А победителите ги аплодират .А победените ги усвиркват.Ето това исках да споделя с теб миличка .Гледай само напред и бъди победител .Пожелавам ти го от сърце.
Миличка, как можа да го кажеш! "Сапунени мехури" е едно от нещата, които обожавам най-много в bglog. И то е живо, сапунените мехури са живи, дори сега подскачат по клавиатурата ми докато пиша ! :) Знаеш ли, никога не съм се осмелявала да пиша досега в твоята общност, просто защото ми се струва, че не съм готова и не съм дорасла... А имам такъв блестящ пример в твое лице за това как се пише в една такава нежно-ефирно-блестяща общност. Едва днес се осмелих да пиша нещо и то беше само едно допълнение към Приказката... Но в бъдеще ще го правя по-често, дори ще пиша и сама... Знаеш, че и ремонта ще мине, и всичко пак ще стане чистичко и свежо :) И искам да знаеш нещо, momo, съвсем сериозно - обожавам да те чета! Ти пишеш страхотно, разтърсващо! Когато искам нещо весело,нежно или закачливо - търся нещо твое, когато искам нещо да ме разплаче - пак търся нещо твое! Ти си творец! Не го забравяй :) Усмивки!
Момо, всяко нещо, написано от теб има смисъл, съдържание и мен лично винаги ме кара да ми трепне сърцето. И този постинг тук също. Точно ти не умееш да приказваш "празни приказки", дори и да искаш.
"Сапунени мехури" не я погребвай толкоз рано. Пък е не виждам никакво основание за това - в тази общност са публикувани изключително красиви неща, които се четат с голямо удоволствие.
Всъщност общностите все още не са популярни и наистина посещенията в тях са доста по-малко. Това обаче е временно явление. След няколко месеца, когато те се развият и обогатят с още публикации, ще започнат да се търсят по-активно и ще имат повече читатели. Всичко е въпрос единствено на време.
И аз в "Образование" по едно време си мислех, че си говоря сама, но не е точно така. След като постингите имат средно може би по 100-150 прочита, а някои са задминали цифрата 600, значи интересът е налице.
Моля те, не унивай! Толкова прекрасни неща те очакват:) Ти имаш невероятна дарба за писане, и както казва Арагорн, един ден ще ти искаме автограф. Мисли дотогава какво ще ни напишеш :)))
Как може, momo, такива пораженчески мисли да се родят в твоята глава! И особено това за “Сапунени мехури”! Права е Serenity – и според мен доста хора не се осмеляват да пишат в общността, защото публикациите там не са просто някакви си писания и драсканици, те са красиви, искрени, вдъхновени от доброто начало у всеки от нас, от крилатата му фантазия, от чистите му помисли. А когато ежедневието е приковало погледа ти в земята, е трудничко да обърнеш взора си към облаците с причудливи форми (да, може да пишем малко или изобщо да не пишем, но четем!). Ти си устроена по-различно – и слава Богу, че те има! Усмихни се, иначе най-приятелски ще ти издърпаме ушите.
Може да прозвучи негативно, обаче мисля, че momo е права: понякога човек излива сърцето си, пише "с кръв", и като не срещне разбиране, или съчувствие, или поне някаква реакция, и някак си се обезверява... Някак започва да се чувства сам...
momo, с този постинг не ти помагам много. Обаче те обичам, както и много други хора тук. Сигурно и други като мен имат забатачени по 3-4 проекта (Black hawk тези дни писа, че нещата в "Чернови" все повече му се увеличават, без изглед да ги публикува, и аз прочетох това като откровение - аз имам чернови от преди два месеца, а получих от едно момиче лично съобщение, че от януари не е публикувала някои свои проекти - все не ги харесва достатъчно), и сигурно на някои от черновите са за "Мехури"-те - като моите, които отложих до степен, да се чудя дали да не ги публикувам наесен - дотолкова вече не са актуални... Просто има моментен спад в активността, за сметка на някаква друга активност, или на пролетна умора...
momo, усмихни ми се! Моля те.
П.П. А аз съм ти благодарна за нещо, за което даже не подозираш... Знаеш ли това изречение "Направи добро, и го хвърли на пътя"? Е, такъв човек, който не си брои доброто, което щедро разхвърля, сигурна съм - и доста ще намира.
Momо, миличка, каквото и да е - ще мине. Ти си знаеш, аз съм отстрани.... Но държа да ти кажа, че макар и да не се познаваме, ти си ме впечатлила като един изключително стойностен човек - а аз не се впечатлявам лесно. Направи и написа неща, които определено те отделиха от тълпата и те поставиха в категорията "хора с лица" за мен.
Не бива да омаловажаваш нещата, сътворени от теб - от "Сапунените мехури" до усмивките на децата по Коледа.... Помогна да се създаде радост, която струва милиони за хората, които ще я оценят.
За да се чувстваш днес така, значи си имала основателна причина и аз високо я оценявам. Но не приемам капиталната ти оценка - обобщаваш по силата на днешната ти болка. Ще премине, ще видиш. Макар, че само ти ще си знаеш цената на слънцето след този дъжд.
Сигурна съм, че има много хора, които те ценят, обичат и уважават, макар че сега мислиш друго... Сигурна съм. Държа да ти кажа, че и аз съм сред тях, макар че не си ми виждала очите.
Когато дойда към София, ще те водя на разходка. Предвид колко познавам града вероятно ти ще разхождаш мен, но не мога да се стърпя.Ще те водя на сокче:) Пътят, Момо е по-важен от посоката и дестинагцията. Сещам се, за това, което някой беше казал... че ако стоиш достатъчно дълго на едно място и си мислиш,че чакаш някой, този някой неминуемо ще дойде. И с пътя е така.Вървиш ли, ще стигнеш до твоето местенце. Сапунените мехури са хубаво местенце. Не пиша там, защото мечтите и вълшебствата са ми твърде далечни последно време. Би било обидно да пиша там. Но затова пък ти пишеш повече от добре. Когато се роди дъщеричката ми, ще ти я оставям да и четеш от твоите приказки:) Прегръдки,Момо! И се усмихни така,както само една Момо може:) Ще се справиш със всичко:) Има го написано на небето. Котките умеят да го четат.
Ох, и аз бях в някаква подобна пролетна депресия. Сега ми минава уж. И понеже подкрепям всички, които се изказаха над мен, и не искам да се повтарям, просто те поздравявам с три текста на Нова Генерация. Но само с текстовете! Ако вземеш да ги слушаш, може още повече да се сдухаш...
Ето ги и тях. Много подходящи за теб и случая:
Студен живот
Видях едно дете с крила, отблясък през прозореца. Замахнах с моята ръка, стъклото с крясък се разля. Толкова сам, колкото мога аз в отчуждение плувам натам. Всички сте жаби и аз просто не мога да проговоря езика ви сам. Здравей, здравей, студен живот! Аз ще приема твоя шанс и на ръба застинал бог ще плаче тихо във аванс.
Страх II
Изсъхнал корен е ръката ми, когато докосва лицето ти. Страх се казваш по пътя ми, страх се казваш в очите ми. Страх ме е, когато нямам сили да летя. Страх ме е да бъда сам във подлата игра. Празен поглед приятелски иска теб в ръката си. Страх ме е от себе си когато загубя мечтите си.
Весела компания
Преди да се сбъднат от сол са мечтите ни, а ние в очакване изгризваме ноктите си.
И весело потупват сърцата ни защото ние знаем, че пътят ни е в топлото кафе, което добрия Господ пие на закуска.
Щастливо си скачаме с крилата ни "патерици", красиво и смачкано изглеждаме в очите на зайците.
Нашата компания е най-веселата. Нашата компания е най-добрата.
Избий си щуротиите от главата - "Сапунени мехури" не е умряла!
Аз всеки път минавам оттам, ако не за да напиша нещо, само за да прочета нещо.Обстановката там ми харесва - чувствам се така сякаш се връщам в детството си!
А ти пишеш невероятно красиви неща! И се надявам някога да издадеш поне някои от тях на книга! И тогава ще ти поискам автограф! Помисли си още от сега какво ще ми напишеш!
Помисли си какво ще напишеш и на останалите 1454 потребители на сайта, защото и те ще ти поискат! Усмихни се! И пак се усмихни!
Все пак имаш кифла! И нас - тук!
Знаеш, че и ремонта ще мине, и всичко пак ще стане чистичко и свежо :)
И искам да знаеш нещо, momo, съвсем сериозно - обожавам да те чета! Ти пишеш страхотно, разтърсващо! Когато искам нещо весело,нежно или закачливо - търся нещо твое, когато искам нещо да ме разплаче - пак търся нещо твое! Ти си творец! Не го забравяй :)
Усмивки!
"Сапунени мехури" не я погребвай толкоз рано. Пък е не виждам никакво основание за това - в тази общност са публикувани изключително красиви неща, които се четат с голямо удоволствие.
Всъщност общностите все още не са популярни и наистина посещенията в тях са доста по-малко. Това обаче е временно явление. След няколко месеца, когато те се развият и обогатят с още публикации, ще започнат да се търсят по-активно и ще имат повече читатели. Всичко е въпрос единствено на време.
И аз в "Образование" по едно време си мислех, че си говоря сама, но не е точно така. След като постингите имат средно може би по 100-150 прочита, а някои са задминали цифрата 600, значи интересът е налице.
Моля те, не унивай! Толкова прекрасни неща те очакват:) Ти имаш невероятна дарба за писане, и както казва Арагорн, един ден ще ти искаме автограф. Мисли дотогава какво ще ни напишеш :)))
Усмихни се, иначе най-приятелски ще ти издърпаме ушите.
momo, с този постинг не ти помагам много. Обаче те обичам, както и много други хора тук. Сигурно и други като мен имат забатачени по 3-4 проекта (Black hawk тези дни писа, че нещата в "Чернови" все повече му се увеличават, без изглед да ги публикува, и аз прочетох това като откровение - аз имам чернови от преди два месеца, а получих от едно момиче лично съобщение, че от януари не е публикувала някои свои проекти - все не ги харесва достатъчно), и сигурно на някои от черновите са за "Мехури"-те - като моите, които отложих до степен, да се чудя дали да не ги публикувам наесен - дотолкова вече не са актуални... Просто има моментен спад в активността, за сметка на някаква друга активност, или на пролетна умора...
momo, усмихни ми се! Моля те.
П.П. А аз съм ти благодарна за нещо, за което даже не подозираш... Знаеш ли това изречение "Направи добро, и го хвърли на пътя"? Е, такъв човек, който не си брои доброто, което щедро разхвърля, сигурна съм - и доста ще намира.
Не бива да омаловажаваш нещата, сътворени от теб - от "Сапунените мехури" до усмивките на децата по Коледа.... Помогна да се създаде радост, която струва милиони за хората, които ще я оценят.
За да се чувстваш днес така, значи си имала основателна причина и аз високо я оценявам. Но не приемам капиталната ти оценка - обобщаваш по силата на днешната ти болка. Ще премине, ще видиш. Макар, че само ти ще си знаеш цената на слънцето след този дъжд.
Сигурна съм, че има много хора, които те ценят, обичат и уважават, макар че сега мислиш друго... Сигурна съм. Държа да ти кажа, че и аз съм сред тях, макар че не си ми виждала очите.
Целувам те.
Пътят, Момо е по-важен от посоката и дестинагцията. Сещам се, за това, което някой беше казал... че ако стоиш достатъчно дълго на едно място и си мислиш,че чакаш някой, този някой неминуемо ще дойде. И с пътя е така.Вървиш ли, ще стигнеш до твоето местенце.
Сапунените мехури са хубаво местенце. Не пиша там, защото мечтите и вълшебствата са ми твърде далечни последно време. Би било обидно да пиша там. Но затова пък ти пишеш повече от добре.
Когато се роди дъщеричката ми, ще ти я оставям да и четеш от твоите приказки:)
Прегръдки,Момо! И се усмихни така,както само една Момо може:) Ще се справиш със всичко:) Има го написано на небето. Котките умеят да го четат.
P.S. Трябваше да е "Искам и аз на разходка с вас" .. ако римата беше важна в случая
И понеже подкрепям всички, които се изказаха над мен, и не искам да се повтарям, просто те поздравявам с три текста на Нова Генерация. Но само с текстовете! Ако вземеш да ги слушаш, може още повече да се сдухаш...
Ето ги и тях. Много подходящи за теб и случая:
Студен живот
Видях едно дете с крила,
отблясък през прозореца.
Замахнах с моята ръка,
стъклото с крясък се разля.
Толкова сам, колкото мога
аз в отчуждение плувам натам.
Всички сте жаби и аз просто не мога
да проговоря езика ви сам.
Здравей, здравей, студен живот!
Аз ще приема твоя шанс
и на ръба застинал бог
ще плаче тихо във аванс.
Страх II
Изсъхнал корен е ръката ми,
когато докосва лицето ти.
Страх се казваш по пътя ми,
страх се казваш в очите ми.
Страх ме е, когато нямам сили да летя.
Страх ме е да бъда сам във подлата игра.
Празен поглед приятелски
иска теб в ръката си.
Страх ме е от себе си
когато загубя мечтите си.
Весела компания
Преди да се сбъднат
от сол са мечтите ни,
а ние в очакване
изгризваме ноктите си.
И весело потупват сърцата ни
защото ние знаем,
че пътят ни е в топлото кафе,
което добрия Господ пие на закуска.
Щастливо си скачаме
с крилата ни "патерици",
красиво и смачкано изглеждаме
в очите на зайците.
Нашата компания е най-веселата.
Нашата компания е най-добрата.
Лечението се крие в компанията на БГЛог