Хуан Карлос Валерон: Да искаш топката значи да си смел

Криволичещ и разкалян път води до тренировъчната база на Лас Палмас във височината на един малък хълм, където два затревени терена те посрещат с добре дошъл. Вали из ведро и Хуан Карлос Валерон не бърза, преди да излезе от барачката, служеща понякога за съблекалня. Обича да се шири в думите си, колкото и да твърди, че от срамежливост си е изгризал ноктите. Говори с тежест и не крие, че се наслаждава на всеки момент, който му остава до края на футболната кариера. Край, зависещ от желанието на други повече отколкото от неговото собствено.

Смятате ли се за футболист извън рамката, защото в последно време физиката се цени повече от таланта?

- Не съм останал с подобно усещане. Откакто съм започнал, винаги са се търсели футболисти, боравещи добре с топката. Работата е там, че винаги ще има повече отбори, които искат да рушат, отколкото такива, които градят. Важното е да се намери равновесие във всяка част на терена и всички стилове имат своето място. Всеки се опитва да дава най-доброто от себе си в зависимост от своите характеристики.

Но наслаждавате ли се на такъв футбол?

- Насладата не зависи изцяло от съзидателността в играта, защото съм ахвал от мачове, в които топката рядко стига в предни позиции. Аз лично избирам другия начин, защото обичам да боравя с топката, но съм имал и съотборници без тези качества, които се поставят в услуга на другите. Не всички имат еднакви умения, нито пък разбират по един и същ начин футбола, но точно това прави този спорт толкова хубав.

Кой футболист, без значение от епохата, е №1 за Вас?

- Кройф, Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Зидан, Лаудруп, Андрес Иниеста… Много са!

Не Ви ли тревожи, че има повече черноработници от артисти?

- Това е така, защото футболът е редуване на тенденции, стилове. Когато има отбор, който печели много неща с добра игра, останалите обичайно го копират. Както стана в последните години с Барселона. Също обаче и с Атлетико Мадрид, който залага на различен подход, но и той даващ резултати. Това е ключовото.

В какъв смисъл?

- Че когато се търсят резултати на мига, не се създава стил. А футболът винаги се е движил от резултатите, защото винаги се сменят треньори, а ако и това не сработи, идва нов и т.н. За мен онова, което ще ти даде твърда основа, е да имаш ясен стил и да го защитаваш, ала най-вече трябва да му дадеш време, за да ти даде резултатите, които ще те оправдаят.

Също така бихте искали и винаги на терена да има втори нападател между линиите, нали?

- Естествено, че ми се струва добра идея, макар че такива има все по-малко. Обичайно обаче се връщаме към стари тенденции и със сигурност този тип играчи няма да са изчезнал вид.

По-малко са, защото се предполага да рискуват повече ли?

- За мен рискът е най-естественото нещо, то е в главата ми. Да се рискува не излиза от мода. Работата е там да знаеш кой е приоритетът и до каква степен можеш да рискуваш, за да постигнеш нещо.

Други го постигат с грозни методи…

- Трябва да живеем с това и да го уважаваме. Всеки един предава в играта си своята природа, своите усещания и ценности. И аз понякога съм изритвал съперници, но никога с лошо намерение.

А как издържате на провокациите?

- Когато си по-млад, леко се поизнервяш и може да реагираш другояче, но във футбола, както и в живота, когато нещата не ти се получават добре и си на път да изгубиш, не трябва да прибягваш до некоректност. Трябва да приемеш поражението и да не се разправяш с никого. Аз създадох своята самоличност чрез моя си футбол, защото исках да докажа, че човек може да остави своя следа в професионалния футбол и по този начин. Чувствам се добре така, защото понякога е трудно да защитаваш своята самоличност в трудни моменти. Особено ми беше трудно в началото, когато ми казваха, че ако играя по този начин, няма да успея и преуспея във футбола.

Какво изискваха от Вас?

- Характер, интензитет, лошота…

А да се иска топката не значи ли наличие на характер?

- Точно това винаги съм се опитвал да докажа на своите съотборници и треньори: да искаш топката значи да си смел. И важното е да не губиш вярванията си.

Вие вярвате в Бог, нали?

- Да. Винаги съм бил неспокоен заради вярата си и заради търсенето на смисъла на живота. Затова и връзката ми с Бог винаги е била много близка. По тази причина и за мен е по-добре да правя правилните неща, ако ще и това да значи да загубя.

А каква е връзката Ви с Бог?

- Произтича от моето семейство. Един мой брат почина много млад, но всички ни сполетяват трудности и проблеми, та търсим начин да се намери някакъв смисъл във всичко. Затова и открих чрез приближаването си до Бог как иска той да живеем. Понякога това не е лесно, защото предполага да действаш по различен начин, но в крайна сметка те кара да се чувстваш добре, носи ти щастие и мир следването на тази пътека. Трябва да мислиш за онези, които те заобикалят, а не само за теб си. Егоизмът в съвременното ни общество надделява.



Затова ли не таите гняв към никого?

- Към никого! Опитвам се да търся начин всички да са добре и да се разбират, защото не сме идеални и може да ти навредят.

Като добър футболист или като добър човек бихте искали да Ви запомнят?

- Не мисля много по този въпрос. Да става каквото трябва!

Иниеста казва, че би платил да Ви гледа как играете…

- Това леко ме засрамва: говорим за футболист от огромно ниво. Все пак ми става хубаво. Аз също, разбира се, бих си платил, за да го гледам, защото го харесвам като личност и защото отразява разбирането на играта, което най-много ценя.

Вас двамата ви аплодират на всички стадиони. Вълнува ли това?

- Да говоря за тези неща не ми харесва много, тъй като се опитвам да съм нормален и естествен. Предпочитам да оставам незабелязан. Но съм много благодарен за тези признаци на обич, които се случват отгоре на това и на самия терен, където ми е най-приятно.



Продължава ли обаче да Ви е приятно както преди, когато краката Ви бяха по-бързи?

- Същото е. Нещо повече: сега се наслаждавам на неща, които като млад не виждах. Например на обстановката в съблекалнята, на съотборниците си, на големите мачове…

Искате ли да продължите и другата година?

- В края на сезона ще видим тази работа. Към момента съзнанието ми е насочено само към това да завърша този сезон, защото той е важен за Лас Палмас и не остава възможност да се мисли за друго. Нито съм го мислил, нито искам да го мисля.

Но клубът иска ли да продължите?

- Не сме го говорили досега. Мога обаче да заявя, че решението на практика ще е на клуба и на тренера. Всичко зависи от това какво те смятат за най-добре и от моите усещания.



Значи бихте искали да продължите още година, ако се чувствате добре…

- Разбира се. Нека обаче изчакаме и да направим оценка след сезона.

Липсвало ли Ви е нещо досега в живота?

- Нищичко! Изживях и се насладих на моите моменти на максимум и постигнах своята цел. А тя е да бъда щастлив.