Християнство на кило

Светът не е нито единен, нито статичен. Обичайното му състояние е сблъскък между цинизъм с елементи на краен културен нихилизъм и религиозен често свръх консерватизъм и то почти повсеместно и почти във всички времена.

І. Силните на нашия ден са международните корпорации*. Те твърде много приличат на държавите и навярно това е част от успехът им, заради който унищожават човешкото достойнство и ценности. Гоненията са в името на човека и неговият постоянно нарастващ капитал. Приликата между държавите и корпорациите е в липсата на лична отговорност за престъпленията, които вършат. Ще ми възразите – корпорациите се управляват от собствениците си или от борд на директорите и отговорността за всяко решение е ясна за всекиго. Да, ще ви отвърна аз, но политическата класа, досущ като движещите сили на корпорациите имат гигантско оправдание дори за най-мерзкото си дело – ползата за човека, който едните наричат инвеститор. За неговото благо те правят всичко, дори убиват духа на потребителя.

ІІ. Според едно от определенията човекът се състои от: дух, душа и тяло. Тялото го знае всеки – плът. Душата е безсмъртната частица от Бога, която се стреми към себеусъвършенстване и носи изконното добро. Какво тогава е духа?

Популярно е обяснението, че дух имат всички животни и човекът, той е живецът, движещият тялото механизъм, не способен на облагородяване и обикновен носител или по точно преносител на душевността.

Свободният човек е човек със свободен дух. Свободният дух е този, който е способен да пренася душевната красота и да я представи на света, заобикалящ човекът. Именно за това всички поробители на свободните хора се стараят да принизят и обсебят духа.

ІІІ. Във вековете отеква вечното оплакване от времената – о времена, о нрави! О съвременници мои, о деди, о бъдещи поколения! И хор на плачковците да бъде направен, нищо няма да се промени, но така и трябва. За да не изпадаме в крайности е нужно някои от нас да се стремят към една крайност, други към друга. Ту едните да взимат превес, ту другите. Да има борба. Борбата дава своите шампиони, чиито имена отекват във вековете след тях и стават все по легендарни, а подвизите им все по приказни, докато истината се замени от легендата, а тя бъде заменена от друга и така до забъркване на хомогенна смес.

ІV. Имало едно време един Валентин, който умрял мъченически, подобно на хиляди други християни преди и след 313 година. Освен него имало още поне двама души със същото име, които умрели заради вярата си и пак в същия период. Един измежду тях е бил свещеника бракосъчетавал девойки за легионери приели християнството, заради което го скъсили с една глава. Станал мъченик, един измежду хилядите чиято памет тачим.

Той навярно е бил добър и честен свещеник изпълняващ своя дълг. Дълг на свещениците и епископите е да се грижат за паството си. Грижата за него обема всякакви действия, включително и светите тайнства едно из между които е и брака.  Апостол Павел повелил – който може да живее в в безбрачие да живее тъй както живял и самият апостол, който не може - да бъде бракосъчетан, а не да живее в блуд. И свещениците бракосъчетавали, за да не живеят влюбените в блудство.

V. Лесно е да се служи на мамона, но „не може да слугувате на Бога и на мамона”(Матей 6:24). Това е затруднение. Трябва да се избра, за това избирате. Корпорациите са направили своя избор.

VІ. Лесна работа е тази служба, пък и сладка. Най-лесната и сладка част е таи свързана с християнството. Първо християнството е невъзможно без Рождество. Рождеството е блага работа. Семеен празник. Хората които се обичат си правят подаръци, за да се зарадват. Хората живеят в семейства и обичат радват обичаните си хора. Ето ти идеалният семеен празник. Подарете на всички, които чувствате близки нов телефон, лаптоп, яке, кецове ... пък ако ще да бъдат даровете на влъхвите**.

Сладките покупки за близките хора се правят под милозливите картинки на един Младенец или по добре един облечен в палячовски костюм червендалест здравеняк. Подаръци ще има за всички от сърце. Само срещу няколко гроша. Не се скъпете за близките си хора, може и на кредит. Сега е важно да сте заедно, да си подарите дрънкулките. Утре ще плюскате и мръвки от прасчо.

Хубаво е да починеш няколко дни готвейки се за плюскането покрай посрещането на следващата година. Някой помни ли какъв бе повода за веселбата?

Християнство е невъзможно и без Възкресението. Ако го няма е „празна нашата вяра”. Хайде на яйцата. Жалко, че не може да си внесем от Китай, с по едно драконче.

Великден е! Хайде на църква! Ако може да идем там около полунощ и да вземем жив огън, за предпочитане лично от ръката на свещеника. После бързо към къщи.

Жалко че управляващите дават само един почивен ден.

VІІ. Хубаво е да обичаш. Обичай ближния си. Обичай далечния. Обичай и врага си. Уж хубави приказки, ама с всяко изречение стават все по-трудни за спазване. За това нека сторим най-сладко -  да обичаш ближния. Ако може и да си я подплатиш с действия сладострастни тази любов - идеално.

А имаше един Валентин, който събирал хората за да не живеят в блуд. Хайде да съберем и ние парите им за дрънкулки. Може и за свещи, удобни за гушкане плюшени играчки, телефончета или други жестчета. От всякъде ти крещят е важен жеста. Жеста, жеста та жеста. А какво бе съдържанието?

VІІІ. Корпорациите водени от стремежа за добруване на стадото са направили своя избор. Много, още, повече, купища продажби осигурявани от стадото, за да добрува стадото. Стадото се носи в произволна посока без да зачита волята на индивидите в себе си, за да добруват всички. Добруването на стадото е и за сметка на душевността, заменена с друга такава. По добра. Силиконова, розова, плюшена, но задължително джиджана.

ІХ. Сега е ваш ред да изберете дали да сте в стадото или в отбора на свободните. Внимавайте в избора си, свободата е тежко бреме. Свободата лесно се губи а трудно се връща. Свободата върви в комплект със свободния дух. Свободния дух е прозорец към душата. Гледката към душата трябва да бъде ясна, а за целта духа чист и незамърсен или казано просто - свободен.
-------------
* Корпорациите споменавам като събирателно понятие на циничното търгашество в нашето съвремие.
** В случая препратка към популярен разказ на О`Хенри.