Фирмената задлъжнялост вече възлиза на 55 милиарда лева

8 милиарда са просрочените дългове в икономиката ни 55,1 милиарда лева е общият обем на фирмената задлъжнялост в България към 1 януари 2005 година, показа най-нов анализ на Българската стопанска камара за задълженията на предприятията от нефинансовия сектор. Към края на 2003 година нейният обем беше 46 милиарда лева, сочи по-раншното проучване по същата тема. В сравнение с края на 1998 година, откогато започват изследванията на БСК в областта на фирмената задлъжнялост, днешните задължения са 3,3 пъти по-големи. През 1998 година обемът им е възлизал на 16,7 милиарда лева. На практика задълженията на предприятията в края на 2004 година са били с 45% по-големи от БВП на страната за същата година. По-тревожното, според председателя на БСК Божидар Данев, е че цифрата надхвърля масата на приходите в тези предприятия. Статистиката на камарата показва още, че докато нарастването на фирмената задлъжнялост е 3,3 пъти за периода 1998-2004 г., то темповете на нарастване на продажбите за същия интервал от време е по-малък – 2,6 пъти. Добрата новина е, че почти няма нарастване на задлъжнялостта между фирмите. Разбивката показва, че 34,5 млрд. лева от общия обем на задлъжнялостта е към други фирми. Година по-рано тя беше 33,1 млрд. лева. Нарастването е малко, темпът на увеличение спада – това може да се разглежда като оптимистичен знак, коментира г-н Данев. Сериозно е нарастването обаче при нетните задължения – от 10,6 млрд. през 2003 година те са се увеличили до 17,7 милиарда за 2004 година. Нетните задължения включват задължения, които нямат възможност за възстановяване: към работници и служители, към социално осигуряване и др. като положителен знак може да се тълкува и увеличението на задълженията към банките. Те възлизат на около 12 млрд. за периода. „Вече има по-голям достъп на предприятията до кредитиране, което само по себе си е една предпоставка за „развързване“ на общата фирмена задлъжнялост“, коментира Камен Колев, главен директор Индустриално развитие в БСК. Това обаче не е достатъчно. Според БСК, освен някогашния затруднен достъп до кредитиране, има и ред други причини за фирмената задлъжнялост, които са актуални и в момента. Това са съдебната система с бавността на съдебните спорове и изпълненията, погрешната политика на субсидиране на губещи отрасли и последстващото завличане на партньорите на предприятията от тези сектори. Електронната система за търговия с дългове и вземания, която беше сочена катo един възможен инструмент за разрешаване на проблемите с фирмената задлъжнялост, вече функционира. Тя работи от октомври насам и е разработка на самата БСК. Според Камен Колев, до момента 6 предприятия са предложили за търговия свои вземания. Слабата активност г-н Колев обяснява най-вече с недобрия маркетинг на системата. Според него, в БСК са предвидени необходимите действия в тази посока.
Computerworld.bg

Нещо аз ли съм тъп,те ли на такаива се правят.След като прочетох горният материал меко казано ме забoля главата.Помислих и си представих няколко ефекта.Единият от тях беше този на доминото.Искрено се надявам да не се случи макар,че преди време точно тук бях описал един сценарий за разиграване на политически театър с предизвикване на икономическа криза.Между другото ми направи впечетлние,че тази информация е подмината мимоходом от други издания,които се заниамват с бизнес,политика и все от този ресор.Още по-интерено ми стана именно това.Прочетох я в онлайн изданието на computerworld.bg.Значи изданията за компютри и хай-тек са по заинтересовани от икономика отколкото другите? Едва ли? По скоро въпрос на спестяване на информация от страна на другите средства за масова инфорация.
Шибана мръсна гадна политика.