За осемнадесети пореден път в чикагското предградие, в което живеем, се проведе Фестивал на народите.
Това е един от най-добрите етнически фестивали тук. Живеем в  мултикултурна общност - заедно с шепата българи, тук мирно съжителстват представители на над 40 националности.
Повечето от тях имат свои павилиони, в които чрез предмети и снимки показват най-интересното от бита и културата на родината си.
Освен това може да се опита храна от всички краища на света. На голяма сцена групи от деца и възрастни представят танци и обичаи, предадени им още от първото поколение емигранти. Миналата година полската детска група от Чикаго беше спечелила първо място за изпълнението  си, състезавайки се...в Полша. 

Но нека оставим снимките да говорят...

      Пакистан.  Огромното количество гривни са неотменна част от тоалета на омъжената пакистанка

      Пакистан

     Гърците не пропускат да вкарат политически елемент в културния фестивал с плаката си, внушаващ, че Македония е тяхна.

                                             Тибет

             Тибет.  Цървулите им са по-шарени от нашите

                                 Шведски викинг

      Индонезия

      Представители на древна култура - асирийците

       Светлана от Словакия. Била е в България "20 пъти"

Има малка пекарна и част от сладкишите, които произвежда, са по българска рецепта. 

      Словакия. Тези красиви кукли са направени от обелките на царевични кочани 

      Мексико 

Ирландците имат вековно и многобройно присъствие тук.

      Обувката на ирландска танцьорка. Специалните удебеления на подметката допринасят за темпераментното изпълнение.

       Американка свири на мбира - музикален инструмент от Зимбабве. Звукът от металните пластини резонира в черната полусфера. Има много интересно звучене.

                                        Бангладеш 

                                     Viva Cuba! 

      Основните продукти на кубинския експорт - захар, кафе и пури. Тези две са единствените легално внесени пури в Америка :). Вероятно още преди студената война :).

            Кътче на спокойствието сред хаоса на модерна Америка - комшиите пият кафе тук и показват модерна Турция.

       Основните символи - знамето, сините мъниста против уроки, а на заден план - Кемал Ататюрк до игрищата за голф и морските курорти.

                                 История - настояще.
Религията си е религия, но парите от туризма са си пари...

           Това е Кемал. Прадедите му са от Гоце Делчев. Чикагски турчин с най-добри чувства към България...
Покани ни на фестивала им, който се провежда в края на месеца.

          Тази жена от Тайланд всяка година създава феерични творби от плодове и зеленчуци. Всеки път различни.

        Не можах да устоя да не я снимам. Не чух говора и`, но съм сигурна, че е някъде "от нашия край" (Румъния, Сърбия, Черна Гора...).    Лицето и` е като книга - говори толкова много, особено за този, който може да го прочете.
 

            "Не съм паркирал неправилно, господин полицай, просто на паркинга нямаше място за кораба..."

            Тази снимка е чист късмет. Двете се дебнахме една друга - тя не искаше да застане така, че да мога да я снимам; затова аз трябваше да се направя, че ме интересува постера зад нея. Хванала съм я в момента, в който случайно прави знака на мира...

   На постера отзад се вижда един от храмовете на бахайската вяра, който се намира край Чикаго. ( Останалите са в Ашхабад, Сидни, Кампала (Уганда), Франкфурт, Панама, Апиа (Самоа), Ню Делхи, а последният се строи в Чили).
В чикагския храм има библиотека с преводите на основната им книга за богослужения на много езици, включително и на български.

   Дано ви хареса разходката. Светът е толкова шарен, но хората навсякъде са едни и същи. Въпреки всичките различия...