ФИЛОСОФИЯ ЗА ЧЕРНО-БЯЛАТА ФОТОГРАФИЯ

Всеки предмет, всеки човешки силует крият на фотографската хартия своя индивидуална представа и хармония между живото и неживото, т.е. между хората и всички останали предмети, които днес ги има и впрочем, незнайно кога те ще останат само един малък спомен за тяхното съществуване, запечатани на хартията.


На белия фон на хартията може да се запечатат вълнуващи емоционални преживявания, събития, свързани с нашата човешка история, които да бъдат оцветени с два цвята - черно и бяло.


Цветовете, които ясно с контрастен контур очертава и поставя „граници” между съответните предмети. Тези граници в повечето случаи се сливат, изгубват се в черното пространство, заобиколено от бялата фонова светлина.


Черно-бялата фотография е уникална и порядъчна със своите преливащи бурни като морските вълни цветове, характеризиращи класическото фотографско изкуство. Изкуство, което само по себе си крие творческите и философски представи за това какво запечатваме в нашето съзнание и оттам да си поставим задачата да „телепортираме” върху фотохартията сглобените вече свидетелски стопирани моментни мигове...


Защо черно-бялата фотография? Какво крие в себе си тя? Подреденост, яснота, игнорира хаоса на цветовете, които понякога губят смисъла и хармонията си...