Тъжно
Мога да кажа само, че ми е тъжно... нищо друго... но вече не знам дали има значение. Имам чувството, че съм заобиколен с лицемери, които умират от нетърпение да напишат постинг как ще си трият постингите. Както искате, така го разбирайте. Но едно ще ви кажа - преживях много такива случки. Изхабих много усилия, много се мъчех да докажа на всеки един, че живота продължава и че не може да загърби приятели, обаче...за мен такива хора са лицемери. Никога не са държали на хората, колкото и да са го показвали.
Тъжно ми е. Ако някой се почувства обиден, да извинява. Едва ли е за него насочено това. Ако почувства съмнение, нека се замисли поне за миг, дали би постъпил така? Дали би казал чао на хората, които обича заради един дразнител? И ако си отговори, че не е така, значи не е за него този постинг.
Тези, които отговорят че не е за тях ще прегърна и ще се радвам, че има хора силни, които ценят приятелството. Всеки друг...изводите оставям за него.
Вложих много нерви в bglog.net. И много пари. И много чувства. И много любов. И много нежност... А всичко, което виждам е грозно днес. Защо? Защо тази злоба?... Защо....
Честно да ви кажа, вече не знам дали имам приятели тук. Честно.
Вече почвам да си мисля, че обществото в БГ се разрушава. Волен Сидеров е промил мозъците на много хора, а и в страната ни се настани негативизма, вместо оптимизма.... Не знам.... само знам, че е тъжно.
Тази сутрин заминавам за Атина....страх ме е да си помисля какво ще се случи докато ме няма :(
Тъжно ми е. Ако някой се почувства обиден, да извинява. Едва ли е за него насочено това. Ако почувства съмнение, нека се замисли поне за миг, дали би постъпил така? Дали би казал чао на хората, които обича заради един дразнител? И ако си отговори, че не е така, значи не е за него този постинг.
Тези, които отговорят че не е за тях ще прегърна и ще се радвам, че има хора силни, които ценят приятелството. Всеки друг...изводите оставям за него.
Вложих много нерви в bglog.net. И много пари. И много чувства. И много любов. И много нежност... А всичко, което виждам е грозно днес. Защо? Защо тази злоба?... Защо....
Честно да ви кажа, вече не знам дали имам приятели тук. Честно.
Вече почвам да си мисля, че обществото в БГ се разрушава. Волен Сидеров е промил мозъците на много хора, а и в страната ни се настани негативизма, вместо оптимизма.... Не знам.... само знам, че е тъжно.
Тази сутрин заминавам за Атина....страх ме е да си помисля какво ще се случи докато ме няма :(
Не се тормози, моля те. Животът продължава. И БГЛог продължава. И ще пребъде, защото е истински.
Това е, друже. Няма победители и победени, няма войни и битки. Едно нормално общество. По малко шизофренично, по малко лицемерно, но много истинско.
Хайде, горе главата и ако с нещо съм съгрешил - прощавай!
И пак ти пиша - да, имаш приятели тук. Много приятели. Просто, дори и ти, на моменти гледаш тъжната страна. Нормално е. Знам, чувствам, колко си вложил в БГЛог. Бъди сигурен, че не е на празно...
И стискам палци за Атина :)))
Според мен всяка тема може да се обсъжда по един по-цивилизован и разумен начин, но не всички блогери мислят като мен, а и това по принцип е трудно изпълнимо, след като сме отворено общество.
А когато в нашия сайт се разгорещят страстите, не мога да стоя настрана и само да гледам, а изпитвам желание да се включа. Е, разбира се, не можем да искаме всички участници да ползват почтени средства в словесните битки. Едни се бият с финес, други са по-технични, трети младят здраво наред, четвърти са привърженици на ударите под кръста. Последствията! Едни хора издържат на всичко, носят си своите рани и одрасквания и може би стават по-силни, други напускат арената на бойните действия, а трети – най-многобройната част - гледат сеира.
Но, това е положението, приятелю! Не тъжи, а гледай на твоето виртуално произведение като на уникално творение, което изменя облика си с всеки изминал ден, и вярвай, че всичко, което си създал, е за добро. Колкото и странно да ти прозвучи – за добро са и нашите конфликти и неразбирателства, защото писаният текст е послание, от което можеш да научиш много неща за За Живота, Вселената и Всичко останало.
И помни, че винаги ще бъда до теб!
3.Агресивните коментари не трябва дабъдат трити, тъй като след тях съвсем закономерно идват и коментаритена защита към обидения и на критика към обиждащия. Така всеки блогерпоказва лицето си,като напълно закономерно такъв проблем го провокирада заеме човешка позиция.Това води до по-добро опознаване на блогерите,до вглеждане в различни мнения,до помъдряване( което често се случва вкритична ситуация). Съществува връзка между събитията- има сипричина-следствие и ако човек осъзнае ситуацията като такава, можеединствено да се поучи, да не драматизира и да продължинапред.Следователно и въвеждане на строги правила не е необходимо.
Истината е, че аз и до ден днешен съм на това мнение и то се припокрива до голяма степен с казаното от Куини, Ейс Коук и Мишето. Тонката даже повтори моите думи, които ти ги писах по кю-то - че бглог всъщност е микро-общество от хора, които са образ и подобие на цялото ни бг общество. Няма как да бъдем различни. Но такива неща като бглог съществуват всъщност да се учим, да израстваме и помъдряваме. Ясно,че не е много забележимо. Но забележимо ли е развитието
от страна на целия свят по отношение на войната например? От хилядолетия съществува човечество и някои все още не са осъзнали, че това е най-глупавото и ,като се замислиш, най-неизгодно нещо(макар да се заблуждават, че е обратното, понеже са невежи). Но все пак като цяло повечето хора са против военните конфликти - да водиш война вече не се счита за чест като едно време. И до това прозрение сме стигнали след хилядолетия - и то по отношение на нещо, което очевидно и един олигофрен трябва да може да прецени. Та какво очакваш от бглог - да се променя и помъдрява скорострелно ли? Наистина има чудеса - но никой не им обръща внимание все още - от както съм тук съм забелязала, че се коментират най-много най-негативните неща. Веднъж написах пост за АГРЕСИВНИТЕ коментари и хоп - 35 отговора - набързо-набързо. И сумати прочити. Но пиша ли за вълшебства, доброжелателство и т.н., на никой не му пука. Даже за нежността направо се учудих от това внимание към темата. И се зарадвах.
Аз категорично отказвам да пиша за негативни неща, защото не виждам ПОЛЗА от това. Ако не коментирам нещо, то не е , зашото съм сеирджия, а просто няма смисъл да се месиш там, където хората се бият, тъй като ако почнеш да ги убеждаваш да спрат, те се изнервят и бият теб. По-ползотворно е да си начешат крастата и като им мине, да се разбереш с човешкото, а не с животинското в тях:)
Аз също съм до теб. Радвай се на Атина, защото щастливите изживявания и наблюдения на блогерите правят бглог по-хубав , а не нещастието и огорчението. Така че ако искаш да внесеш слънчев лъч в бглог, изкарай си весело и после сподели щастието, не тъгата си:))) Успех!:)До скоро!:)
:) Браво...