Със или без кецове, животът се изтича като стъпки по пясъка

                      Вчера гледах филма " Кецове". Бяхме двама, да, ДВАМА в салона. Не искам да коментирам този факт.
                        Дано има по-голям успех, отколкото имаше вчера в 14.50 .
                        На жена ми определено не й хареса. Тя не обича филми, които показват главните герои като аутсайдери. Както тя се изрази.
                       Аз исках да гледам този филм. Защото нещо в мен винаги ще се връща години назад, когато за десетина дни трима приятели бяхме в Иракли, а това име не говореше никому нищо. А Кара дере и Иракли, няма разлика.
                        Филмът за мен е талантлив, оригинален и истински. Защото такова е времето днес, жестоко, цинично, направо гадно. А може би животът винаги е бил такъв.
                       Шестима млади хора, обикновени, но и чувствителни, непримирими, безпардонни, които са готови на часа да обуят кецовете. И да избягат от този гмеж, пълен с бетон, кариеризъм, изневяра, насилие и грубост.
                        Но могат ли да избягат от себе си, и заслужава ли си да се откажат от младия си живот ей така, сякаш са на безпаметен купон, след който не ще могат вече да са свободни, жизнени и обичащи.
                     "   - От какво те е страх- Че ще порасна. "
                           С този отговор се казва като че ли всичко.

                          Камерата щедро е отразила това невероятно море, този невероятен плаж, този невероятен изгрев и залез, тази единствена младост, която героите имат.
                          Както и всички ние.