Често, след продължителна (или не толкова продължителна) връзка с човека когото обичаме се стига до съвместно съжителство. И тогава връзката малко или много се променя. Това е момента в който опознаваме човека до себе си в друга светлина. Това е периода в който започваме да имаме повече задължения и ангажименти, да поемаме отговорност и за друг и най-вече имаме възможност да видим не само лъскавите страни на любимия, а и неговите недостатъци. Как да преодолеем разочарованията? Няма универсална рецепта, но има предполагам съвети които помагат.

Ако преди съвместното съжителство и в самото му начало връзката се е основавала единствено и само на страхотен секс с течение на времето шансовете тази връзка да се заздрави са минимални. Ако обаче освен секса преди съжителството двамата са се радвали на продължителни разговори, които са доставяли удоволствие и на двамата, ако имат общи интереси или дори ако нямат, но са толерантни и се интересуват от интересите на другия, ако освен страст от самото начало е имало и известна доза приятелство има място за оптимизъм.

Всеки човек има недостатъци, някои от тях дразнят повече човека с когото живеем, други не. Хубаво е да се говори за това. След като сме споделили с човека до нас голяма част от живота си, споделили сме леглото си, споделили сме храната, споделили сме домашните задължения, споделили сме напълно или частично доходите си не виждам причина да не можем да споделим и притесненията си относно онези негови навици, които не са ни особенно приятни.  Не очаквайте, че след един приятелски разговор вие ще промените навици създавани и затвърдени с години. И не забравяйте, че съвършенни хора няма (дори и вие не сте).

За проблемит с дистанционното универсален съвет няма. Той иска да гледа мача, тя изпуска най-важния епизод от любимия си сериал... Не се карайте, достатъчно е, че телевизора краде голяма част от времето и вниманието ви, не му позволявайте и да застане между вас. Ако само единя от двамата прави компромиси с дистанционното рано или късно другия ще почувства, че личната му свобода да избира интересите си е застрашена. Купете втори телевизор, няма да разберете колко скоро без конфликт, без кавги, без надмощие от страна на когото и да било ще определите общите си интереси и любими предавания.

Разпределянето на домакинските задължения не винаги е проблем, но ако във вашия случай връзката ви е застрашена... Не забравяйте, че домакинските задължения трябва да са обратно пропорционални на работното време, ако вие работите до 16:00, а приятеля ви до 20:00 не очаквайте от него да ви сготви вечеря. Ако и двамата работите до 20:00 просто се отбиите в кварталната кръчма или си поръчайте храна. Не съсипвайте връзката си заради досадни домакински задължения. Ако обаче той е от хората които и без работа да останат пак отказват да мият чинии защото са „мъже”, а това е женска работа... Съсипете я тази връзка, няма да загубите много.

До тук с битовите проблеми. Има и много по-сериозни за които аз дори не бих могла да дам съвет. Не забравяйте, че човека с когото живеете има минало, точно както и вие. Не смятам, че е престъпление да има снимки от гимназията на които освен него е и съученичката му, в която е бил влюбен. Смятам, обаче, че тази съученичка не е редно да му се обажда в 23:30 за да го покани на дискотека. Ако връзката ви е сериозна той е човека които трябва да и обясни, че приемливия час за обаждане по телефона е бил преди няколко часа и че с обаждането си е събудила приятелката му (т.е. вас). Същото се отнася и за вас, вашите приятели вече трябва да се съобразяватс факта, че не живеете сама и ако вие нямате нищо против да ви събуди добър, стар приятел не е задължително и приятеля ви да мисли така. От друга страна не можете и напълно да игнорирате целия си предишен живот и приятеля ви не може. Не му се сърдете, ако реши да изпие една-две бири с приятели неделя следобяд. Използвайте това време да се видите с приятелки или да отидете на масаж.

Ревността е често срещана причина за проблеми както между съвместно живеещи двойки, така и между двойки които не живеят заедно. Има известна доза здравословна ревност и такава която съсипва не само връзката, а и душевния мир на ревнуващия и ревнувания. Къде е границата никой не може да каже. Има хора които ревнуват всичко и всички, ревнуват от други хора (мъже или жени), ревнуват от компютъра, ревнуват от телевизора, ревнуват от работата на другия, ревнуват... със и без повод. Трудно се живее с такъв човек, опитайте се да не сте един от тях и се постаряйте да не давате поводи за ревност на приятеля си. Не му разказвайте всеки ден за бившите си връзки, той не иска да знае толкова много за тях. Ако има нещо което иска да знае той ще ви попита. Постарайте се когато излизате с приятели той да се почувства поканен (дори и да знаете, че няма да ви придружи го поканете), запознайте го с приятелите на които държите и когато го представяте не оставайте и капка съмнение, че това е човека с когото живеете и когото обичате (никога не го представяйте като „един познат”), не се отдалечавайте когато телефона ви звънне, освен ако ситуацияте не го изисква... Покажете му, че може да ви има 100% доверие! Ако той въпреки това ви ревнува... или се примирете или се разделете. Ревността е чувство с което никой не може да се бори, у някои индивиди е заложена J

Финансовите проблеми са най-глупавата причина една двойка да се раздели, но историята помни прекалено много такива случай. Всеки от нас иска да притежава материални блага, но от кого е редно да ги искаме? Длъжен ли е човека с когото живеем да осигурява всичките ни прищевки? Длъжни ли сме ние да осигуряваме неговите? Възможно ли е човек работещ на заплата да притежава достатъчно пари за да си купи всичко което поиска? И не се ли увеличават нуждите и желанията по-бързо от финансовите възможности? Има ли хора които могат да кажат, че имат прекалено много пари и не се нуждаят от повече? Сигурно има, но ние не сме едни от тях. Ако имате покрив над главата, ако имате нормална храна и чисти и здрави (прилични) дрехи, ако можете да си позволите дори мобилен телефон значи не сте на ръба на бедността. Искайте още, така човек върви напред, но не го искайте само от човека с когото живеете, искайте го повече от себе си. Нормално е двама души да изкарват различни заплати, това е обвързано с много фактори. Вие сами решавате каква част от приходите си да споделяте с партньора си.

Говорете за ежедневните проблеми, но не прекалявайте. Приятеля ви се интересува от това как е минал работния ви ден, но не иска цяла вечер да обсъждате само и единствено това. Както и вие искате да чуете за неговите проблеми, но дори и те не са центъра на света. Всъщно ваша работа е за какво да си говорите, важното е да има комуникация, която е приятна и за двамата. Не прекалявайте с подробности, които на партньора ви са му досадни. Не, че ще се раздели с вас заради това, но рискувате да започне да заспива на дивана в хола докато вие не сте си довършили изречението.

Има още много неща които биха могли да съсипят една връзка ако и двамата не ги разбират по един и същи начин, но сега не мисля да пиша за тех. Приятеля ми се прибира от работа и смятам, че е време да опитам някой от горе описаните съвети... Шегувам сееее......:) При нас тези неща помагат, споделете във вашата връзка кое помага и с кое вашата вдойка не може да се справи.

Преместено на lusiantonova.blogspot.com с любезното съдействие и сътрудничество на Prostitutka