Студът на Зимата...

Със всяка клетка на сърцето си

студът на зимата попивам.

Със всеки поглед преоткривам те,

и търся те! Но точно днес не те намирам.

Във дълбините на душата си допуснах те-

детето в мене да откриеш!

Но вместо туй - остави в нея болката

със пълни шепи гняв да пие...

Открих ли те, или те губех,

защо не знаеш миг пощада...

Докато двама с теб воювахме

една изплашена Любов избяга...

Със всяка фибра на душата си

страхът и болката попивам.

Дали ще има Пролет за телата ни,

или завинаги във нас е вече Зима?