Стара , красива , необходима... песен

Слушам Маргарита Хранова. "Кажи ми докога". Толкова е красива и толкова нежно звучи. А текста е невероятен. Вие може би го знаете, но аз все пак ще си го напиша :)

По гърба ти се спуска тъгата
уморена от дългия път
и се питам дали съм жената
предизвикала божия съд
За да бъда виновна за всичко
мен ми стига това че мълчиш
Но щом станеш ревнив
и безумен, и див -
аз се чудя , какво ще спасиш?

Как ти стискаш със зъби обида
и се вглеждаш в мен както преди
и как вярваш
че аз съм тази
за която измислил си стих.
Аз си зная как можеш от всичко
до което докосваш се днес
да направим сега и от камък - вода
И от птица - даже - небе !

Боже, с колко страх
Боже , с колко грях
аз пред теб съм днес на колене.
Боже аз ли бях?
Боже, ти ли бе ?
Но летя до мен с един човек!...

И продължава още малко :) Невероятна песен. Поздравявам ви всички с нея. Слушайте я, прегърнали любимия човек. Аз нямам тази възможност. Но си мисля за него с всяка частица от себе си. А има ли нещо по-важно от това в този миг ?