Среднощно

Ами какво лошо да ги чете някой? Нали затова се пише в отворена форма. Това е смисълът на блога.

Аз да ти кажа, откога се мъча да накарам нашите да погледнат монитора, ама все едно ги карам към ядрен взрив да гледат. Бегат, пищят, ... Как ги накара твоите вкъщи?

И винаги има за какво да се пише, вервай ми, стига само да решиш, че е нужно да пишеш.

Поздрави.

Отворена форма, но нямам желание а и не мога да описвам живота си тук. Накрая ако всеки почне да прави така ще се получи нещо като архив от житейски истории. Ако искаш да  знаеш за някого проверяваш му блога, научаваш повече от колкото е нужно и се чувстваш в небрано лозе. Аз имам нужда от наистина пълна анонимност, която тук я няма, за да опиша нещо напълно и откровено.
Нашите ли? Просто толкова им намилах за сайта, че любопитството взе връх.

Ами, ако искаш анонимност, не е сложно. Пишеш се Pena_ot_Chaparlentzi и не намилаш на вашите. Какво му е сложното?!

Прав си, но виж в началото хич не ми и пукаше, затова и намилах. Първоначалната причина да пиша тук изчезна. Сега просто си имам блог и го приемам като дневник вече само затова мога да го ползвам. 

Ами то, това си му е и предназначението на блога, бе душа. Дневник, но отворен за всички. А каква е била първоначалната ти причина, ако не е тайна?

Ам да пиша, да се оплаквам и да не се чувствам самотна. Особено последното. Пък сега ми е пълен живота и даже си го правя весел.

Грешка, натиснах два пъти бутончето

Че какво пречи да пишеш, когато ти е пълен живота? Споделеното щастие засилва усещането за веселост :)))

Тонка, точно така! Тъкмо това се канех да напиша и аз!

Хиляди пъти е по-лесно да си излееш проблемите. Да накараш някой да усети положителни емоции това е трудно. Пък и трябва да го правя заради себе си не заради някой друг.

Хммм, това ми звучи мъъъъънинко егоистично :((

Ори, абе и аз много съм се чудила и съм си мислила защо човек пише в блога. Защо пише тук, защо пише в блогспот ... Какво търси човек в блога и т.н. А темата е обширна много! (и интересна много)... и всъщност продължавам да мисля.

Сега ... лично аз многократно съм предефинирала за себе си целта на моите писания, съдържанието и т.н... В определен период ми се пишат подробни житейски историйки, друг път размисли, друг път някое кратичко нещо и не толкова "сериозно"... а и освен всичко останало зависи от реакцията на хората, какво (и дали изобщо) ще ти се пише по-нататъка.

Ейс ... абе ... аз не бих го нарекла "егоистично". Според мен е нормално и при всеки човек е така, че пише и коментира заради някакви вътрешни свои потребности, които са си по дефиниция "егоистични" по простата причина, че са си твойте си. Ми то и да помогнеш на някого, например като му дадеш искрен добронамерен съвет - пак е егоистично, защото ти харесва да го правиш. По някакъв начин го правиш заради себе си - което обаче не прави Доброто Дело по-малко добро (или нещо такова).

Ти казваш ("ти" е все още "Ейс"), че защо да не пишеш весели неща - умножава се емоцията. А ла споделена радост двойна радост. Съгласна съм напълно! И Орката обаче казва, че според нея е ТРУДНО да накараш хората да изпитат твоята положителна емоция. И тук ще се съглася, трудничко си е. Не знам дали е по-трудно, отколкото другото, но може би ... в смисъл, всеки с готовност ще те съжали, но далеч не всеки със същата готовност ще се зарадва за теб.

Пък и има неща, които човек лично го радват, но другите не винаги могат да разберат. Например едно хоби (скално катерене) - то казваш нали - много е яко - и обаче е ясно, че който не го е правил, ще му е трудно да се постави на твое място и да го усети по същия начин.

Освен това положителните неща са ... ами те са по някакъв начин завършени. А отрицателните емоции са на практика определени проблеми, които още не са разрешени. Тоест нищо чудно човек на сдухан пост да получи повече коментари (тоест повече внимание) отколкото на весел.

Охх аз пък така се разписах, че вече забравих защо съм почнала :) Всъщност исках да запротестирам малко срещу това "егоистично". Защото според мен е нормално и човек пише ВИНАГИ както за себе си, така и за другите. Тоест винаги е егоистично и това не е лошо ...

... а исках да протестирам, защото ми се струва, че на Ори може да й стане криво като прочете горната критика, която може евентуално да се възприеме като присъда. Което от моя страна също е егоистично, просто защото на мен ми става криво иначе.

Ето с какво започнах, миличка. Оставям те да прецениш сама защо. Според мен беше точно щастие, което исках да споделя с някой. Можеш да видиш и следващите неща, които съм написал тогава.

Поздрави!

Имам разни съмнения, но май си прав, че е щастие.

Не мога да си обясня защо толкова много си си омръзнала?!
Чак пък да искаш да си инкогнито!
Знам ли?! Явно вече си намерила себе си, не си доволна от резултата и искаш да се покриеш или нещо такова. Ама недей така, мноооооооооого ти се моля ;)
Тук всички имаме кой от кой по-странни проблеми. Щом не искаш да си точно определена личност, винаги можеш да бъдеш част от цялото, наречено БгЛог!:)

Извинявай за грубия език, но не обичам отчаянието, сломения дух...
Общо взето съм на принципа "инат като магарето на Хитър Петър", но ти не си ми виновна!:)

Светлина, вхърли ме в тъча! Да, намерих себе си, не съм перфектна има още много да работя над себе си, но не съм си омръзнала. Как може да си омръзнеш? Да се мразиш ли имаш в предвид?
А отчаяна ли ти се струвам? Щот аз не се чувствам така.
За анонимността... Чак сега чатнах какво точно е блог. Дневник, но отворен за всички. Не е като дневник на хартия само за теб. Някои хора могат да се обидят от мнението ми за тях пример, други неща пазя само за себе си и специални хора.

Лоооооошоооооо! Аз си мислех, че ти трябва ново Аз, пък то било просто магнитна буря
Какво да се прави!
Това е още едно доказателство, че щом знаем въпроса, не можем да знаем отговора(Стопаджията)

Напълно разбирам съображенията на orri. И аз вероятно не бих могла да напиша прекалено лични неща за себе си. Просто защото ако го направя няма да съм аз. Такава е същността ми. Хората не са еднакви ;)