Имало едно време учители и ученици. Това било през далечната Хиляда деветстотин седемдесет и някоя година на миналия век. Тогава това, което каже учителят е било закон. Дистанцията между учителя и ученика била мнооого голяма. Всеки ученик е бил длъжен да изпълнява това, което учителят му нареди. И аз бях там, и аз изпълнявах! Но преди една Нова година (тогава Коледа не се празнуваше) в един следобед (не през нощта) празнувахме по курсове Новата година. На другия ден сме отново на училище. Нашият курс се оказа с привилегия - първия час имахме физкултура. Въпреки молбите на другите курсове, учителите са ги изпитвали. А какво може да знаеш след като си празнувал? И тогава в 10 минутното междучасие аз си затананиках в отчаяние една тогавашна песничка и... след пет минути се роди това:
Не е подготвен курса ни за днеска,празник имахме със Дядо Мраз.Може би ще ни обхване трескаизпитате ли някого от нас.
Припев: От все сърце Ви молим простете ни сега, че няма що да сторим налага се така!
Молбата изпълнете, простете ни сега, че няма що да сторим налага се така.
Така вместо с "Курс стани! Курс мирно!" посрещахме всеки един учител с песничката и всеки се правеше, че не знае за нашия начин на извинение за да го види на живо. За онова време това си беше направо събитие, но за щастие с моя текст и великолепното изпълнение на 33 момичета и само 3 момчета в тогавашния Икономически техникум във Велико Търново, се разминахме с изпитването и последствията от него. Така ли постъпвате и днес? (Предполагаем отговор - "Да, да, Данчо да постъпва така?")
Хубав и приятен спомен :)))
Кой знае как постъпват днес, ама вече нещата са много различни...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви