Свободата на словото и графоманията в BGLOG
Преди хорът от възмутени блогери и гости да е извисил глас, започвам с основното. Блогът е свободна България за всякакви мнения. Всеки може да сподели нещо по проблем, който го интересува, вълнува, досеща, предвижда. Може да публикува каквото иска творение на титулната страница или в определена общност при спазване на съответните "Правила".
Именно, за да ги спазя правилата и добрия тон, без да споменавам имена и други реалии ще ви предоставя за пример следния случай:
Новорегистриран блогер проявява необичайна свръхактивност в публикациите. От 30.10 до днес е публикувал /само да не паднете!/ 34 поста и то в една и съща общност. Върхът на изчерпателното творчество е денят, в който неговото плодовито перо създава 14 материала! Пак уточнявам, че не се касае за един и същ материал, препечатан в различни общности. Блогерът не е и администратор, за да му се налагат многобройни намеси и коментари, да поддържа тонуса и дискусиите в поверената му територия. Той просто твори.
В интерес на истината, творенията му, макар еднотипни, не са лишени от смисъл. Те имат посещения, предизвикват дискусии с разнопосочни оценки.
Кое е лошото в историята? Ами моето гадно литераторско чувство за наченки на графомания в общността. Помислете, в 34 материала за 8 дни дали и най-изкусния автор няма да се повтаря? Дали можеше да да въплъти мислите си в три пъти по-малко публикации и пет пъти по-малко думи? Според мен - спокойно! Но не и според амбициозния дописник.
В резултат на неистовите му усилия, популярната и обичана общност заприличва на моноспектакъл с едно име и един автор почти навсякъде. За да прочетеш нещо от някой друг трябва да прехвърляш страници.Става скучно или както се изразява една читателка свободната зона може да мутира в "едни и същи постове на един малък брой хора".
Всеки от нас пише и печати, воден от своите желания, но и от вътрешното чувство за мярка, за да не досажда със своите гледни точки. А когато това чувство го няма?
Не искам да хуля човека, макар принципно да не одобрявам излишното словоблудство. Явно той е мълчал доста дълго и сега желанието за изява, за изразяване на мнение няма граници.
Но как би постъпил и как трябва да постъпи модератора на сайта и на общността при такъв уникален случай? Какво е вашето мнение?
За финал ще уточня, че последната ми публикация на тази страница е от 31.10 http://bglog.net/BGLog/15555 , а в общност "Литература" http://bglog.net/Literatura/15699 отпреди 3 дни.
Именно, за да ги спазя правилата и добрия тон, без да споменавам имена и други реалии ще ви предоставя за пример следния случай:
Новорегистриран блогер проявява необичайна свръхактивност в публикациите. От 30.10 до днес е публикувал /само да не паднете!/ 34 поста и то в една и съща общност. Върхът на изчерпателното творчество е денят, в който неговото плодовито перо създава 14 материала! Пак уточнявам, че не се касае за един и същ материал, препечатан в различни общности. Блогерът не е и администратор, за да му се налагат многобройни намеси и коментари, да поддържа тонуса и дискусиите в поверената му територия. Той просто твори.
В интерес на истината, творенията му, макар еднотипни, не са лишени от смисъл. Те имат посещения, предизвикват дискусии с разнопосочни оценки.
Кое е лошото в историята? Ами моето гадно литераторско чувство за наченки на графомания в общността. Помислете, в 34 материала за 8 дни дали и най-изкусния автор няма да се повтаря? Дали можеше да да въплъти мислите си в три пъти по-малко публикации и пет пъти по-малко думи? Според мен - спокойно! Но не и според амбициозния дописник.
В резултат на неистовите му усилия, популярната и обичана общност заприличва на моноспектакъл с едно име и един автор почти навсякъде. За да прочетеш нещо от някой друг трябва да прехвърляш страници.Става скучно или както се изразява една читателка свободната зона може да мутира в "едни и същи постове на един малък брой хора".
Всеки от нас пише и печати, воден от своите желания, но и от вътрешното чувство за мярка, за да не досажда със своите гледни точки. А когато това чувство го няма?
Не искам да хуля човека, макар принципно да не одобрявам излишното словоблудство. Явно той е мълчал доста дълго и сега желанието за изява, за изразяване на мнение няма граници.
Но как би постъпил и как трябва да постъпи модератора на сайта и на общността при такъв уникален случай? Какво е вашето мнение?
За финал ще уточня, че последната ми публикация на тази страница е от 31.10 http://bglog.net/BGLog/15555 , а в общност "Литература" http://bglog.net/Literatura/15699 отпреди 3 дни.
Аз считам, че бройката не е важна - важно е съдържанието. Всеки админ може да прецени кое е спам и кое е дело на муза или на разпалено отстояване на гледна точка. За мен е нормално публикуването на повече стихове, но да са в Общността Поезия. Там вече, ако админът Веско прецени - може да не одобри няколко и да ги задържи за публикация на следващия ден, като прати ЛС на автора. Нещо такова.
Иначе, излиза, че 3 реклами на автосервиз една след друга са окей, а 5 части на криминален разказ в литература - не са. Нека помислим и по това предложение.
Админът е за това - да прецени, да вземе адекватно решение и да информира автора, без дори ние да разберем за това.
поздрави на всички и не се ядосвайте!!
Куини, от всичко най-малко искам да се карам с теб! Може би трябваше да отбележиш, че преди да поставя въпрса на титулната страница ти писах писма и ти се обадих. Така публикацията ми не представлява критика зад гърба, още по-малко някакво недоволство срещу общността и теб. Твоя работа си е какво си решила и дали ще ограничиш просветния Толстой. Смея да отбележа, че не темата за стачката ми се вижда скучна, самият аз писах поне 4 материала на тази тема за месеца. Но повтарянето, нагнетяването на едни и същи неща по много пъти, при това с претенции за оригиналност /то не бяха, обезглавявания, кораби, Марко Поло и прочие!/ могат да ме подразнят. Аз лично просто ще пропускам творенията на този автор и това е жалко. Защото ако го принудим да пише по-малко, но синтезирано в материалите му може да има и читави неща, както досега.
Куини, всяка общност си има правила, определени от администраторът и, в този смисъл никой няма да ти спусне готови :)
"Аз лично просто ще пропускам творенията на този автор и това е жалко. Защото ако го принудим да пише по-малко, но синтезирано в материалите му може да има и читави неща, както досега."
Кое е жалко? Защо трябва някой да принуждава някого??? Ако на някого не му харесват писанията на друг автор, просто не ги чете... Винаги има публикации от някой автор, които много, ама много дразнят. В този смисъл, тук основният проблем явно не е бройката на постовете, ами съдържанието. Така че не бива да се влияем от това и да налагаме някакви измислени ограничения.
Мен би ми било некомфортно ако примерно в някой ден напиша 2 постинга и ми остава само един .... защо да го има това ограничение? Админите трябва според мен да решават във всеки случай поотделно за спам ли се касае или не. За какво са админите, ако не да преценяват точно за такива неща .... нали защото са по-добри от някакви си машинизирани общи груби правила...
Бляяяяяяяяяяяяхххххх! Къхххххххххххххххххххххххх! Хихихихихи.....
Освен игнор, май няма смисъл да пишем, да бришем, да коментираме и да се плюнчим кой какво право имал. А е и забавно да измерваме умствения багаж на пишещия, вместо да го ограничим с правила. Правилата са за спама, не за глупостите човешки... Поне аз така считам.
Не мислите ли?
Никой не се сърди на никоя жена, че се е оженила и забременяла - напротив, радваме й се. Изказах(ме) мнение, затова че оттогава насетне се държи високомерно и надуто, което не й прави чест. Това беше идеята, казана в прав текст. Толкова ли не намираш смисъла, в онова, което четеш? Ами чети повторно, потретвай, ако трябва. Важното е да се види смисъла в целия текст, не да се диплят пет думи от него. Забавляваш ме крупно....
Признавам, че не си ми правила особено впечатление досега и не съм чела задъбочено написаното от теб, защото е влизало в безцветния ми фон. Но сега определено ще се върна да попрочета неща от теб и за теб (изключвам един краен постинг на Джонеф, причините за който вече схващам) - явно това е единственият начин за мен да проумея защо се държиш толкова надуто. Все някъде ще се крие ключе.
За пореден път ще се опитам да ти обясня - начинът по който пишеш, говори недвусмислено за начина, по който мислиш и реагираш. Защо не пробваш да мислиш повече преди да се хвърлиш да пишеш разпалено?
И се пише: Асталависта (идва от Hasta la vista на испански). Хайде със здраве, и не се нервирай толкова "длибоко"!
Хайде, да видим всички какво подмазване ще да е това, във вид на поженание за рождения ти ден:
"Изобщо не съм допускала, че Светлина е такова младо гадже...:)))
Честит рожден ден! Много светли мигове и вяра! И усмивки и добри приятели!
А скуката;)) - не се плаши, ще дойде само, ако ти така си избереш. А ти няма да си избереш точно това май, нали?
целувки на рожденичката и на лейдито, за която рожденичката е тъй пътеводна!!..."
Значи, Светлина, нека ти обясня. Това се нарича любезно пожелание към човек, когото дори не познавам. Такива всички сме писали на всички тук. Това не е 'подмазване".
Затова те и посъветвах да започнеш да четеш КАКВОТО ПИШЕ, а не каквото ти си мислиш, че пише. Съгласна съм, че учителите не са си свършили работата, слд като не можеш и да четеш - сериозна е работата.
:))))
ПП: не говоря в множествено число, а на Вие, щото нещо не сме в една категория. Нищо - скакалецът отстъпи вече. Не че се оплаква, де...
Прочетох написаното от теб за "свободата на словото" и разбирам, че сигурно аз съм този "наводнител":), за когото пишеш.., . Съжалявам, че така си възприел поведението ми. Няма да се оправдавам пред теб, защото не ти беше в стачка през това време и можеше поне да ми пишеш любезно и да ме попиташ защо съм постъпил така. Все пак в онзи момент аз молех за помощ не на самия себе си, а на цялото ни съсловие! Сигурно щеше да ти се иска да ме убиеш:):), ако беше получавал от мен всеки ден 40 дни поред по няколко писма с такава молба. А аз ги пишех, Светев. До много хора и институции. И как ли са издържали те на "потопа", с който ги заливах:):) Но никой не ми отвърна по твоя начин. Напротив, мнозина откликнаха топло и с искрена подкрепа. А им пълнех всекидневно пощенските кутии. Ти как ли щеше да реагираш:):)? И в хода на търсенията ми колега ми препоръча този блог, в който пренесох част от "стихията на Толстой":). И смутих с нещо "реда" в него:). Много е обидно да подхождаш така към една борба! Която ти в този момент не водиш, а наблюдаваш отстрани! Ние се борихме, Светев. Борихме се с жар. Не с литературни амбиции. Ако ти това си виждал в нас, в мен, то не ми остава нищо друго освен само да ти пожелая да си жив и здрав. А за избора ти да не се завръщаш в учителството не съм аз отговорен. Нито пък другите "като мен":) Не съм и подозирал, че ще предизвикам такива чувства у теб и у други хора. Но ти си отговорен за чувствата си, които избираш да те ръководят. Не аз. Съжалявам за избора ти да видиш в посланията ми "графоманска страст"... Но те разбирам и не те съдя. Ала докато администраторите на блога не решат нещо друго, ще ползвам свободата на словото според съвестта си, а не според очакванията ти! Едно те уверявам - няма да отговарям на обидите ти с обиди! Мисля, че си способен да се освободиш от желанието си да ме поучаваш и нараняваш. Не е достойно! С нищо не съм го заслужил! Единственото нещо, което в момента искам да добавя е, че "хората сме онова, което виждаме в другите!"
С уважение и без извинение,
Росен Ангелов
И аз ти пожелавам да си жив и здрав! Твоята реторика не ми допада, както и изкуствено приповдигнатия тон. Но всеки има право на вкус. Да не се връщам към учителството си е мой избор и едва ли твоите писания са някакъв фактор в него. Пожелавам ти да ползваш, но не и да злоупотребяваш със свободата на изказа в този блог. И да спазваш античния принцип, че кратката сентенция съдържа много повече мъдрост от безкрайните словоизлияния. Безкрайния потоп от думи не помага на ничия "борба".
Аз също не виждам за какво да се извинявам: swetew