СЕКС, другари! - Фантастично реалистичен разказ, версия 1.4
Това е "фантастично реалистичен" разказ, който редактирах и подобрих за пореден път, и така го докарах до версия 1.4... :-) Откривам, че имам напредък в езика, защото ми се набиха на очи куп излишни неща и изречения, които не ми харесваха и трябваше да се оправят.
Не че сега няма такива, но нека да има и за следващите версии. Първата версия е от преди 5 години... Цяла петилетка... Нека има за още една!
- Цяла петилетка??? От какъв зор седна да редактираш разказ, писан преди 5 години?
Е как... Заради прогреса. Прогресът, другари!
Както беше научно доказано от експерименталната психология, лингвистика и когнитивна наука, годините опит в писане и четене водят до подобрение на чувството за "правилно" построени изречения. Развива се усетът за необходимо и излишно и се чувства все по-добре принципът "показвай, а не казвай", особено ако писането е ориентирано към естетиката на едно от най-мощните изкуства за пропаганда. Киното, другари!
Но, да не се отклонявам от основната тема на изложението...
- Каква тема? Какво изложение? Какви са тия глупости?!
Тези глупости са вдъхновени от обществено-политическата обстановка в България през 2002 година...
В тези смутни времена Родината е устремена към ЕС - Европейския съюз, и е готова на всичко, за да влезе, убедена, че това е пътят да се оправи. Текат дискусии за затварянето на блокове от АЕЦ-а, което предизвиква бурна вълна от евроскептицизъм у народните маси, които все още помнят икономическата разруха от преди 5 години. Вечно оптимистичните политици се опитват да се противопоставят на общественото недоволство, но успехът им е половинчат.
Един мъдрец и пророк, който се е върнал от изгнание на лозови клонки, наскоро е предрекъл скорошното идване на Светлото бъдеще и всеобщото оправяне. Много хора продължават да следват и все още Му вярват, но липсата на чудеса започва да разколебава мнозина и от най-силно вярващите в Него..
В Образованието цари хаос. Образователната система се сменя в движение. Ученици учат неща, които са учели в предния клас. Часовете по математика и физика в техническите средни училища са намалени до абсурден абсолютен минимум и учениците, които в голямата си част се насочват към инженерни специалности в Университета, нямат редовни часове по физика и математика в последната година, която всъщност по новата програма става предпоследна.
Финансовата политика в образованието все още е изградена на петилетни планове, и ученическите стипендии през 2002 г. са със същия размер като през 1998 г.
Уж по препоръка от ЕС, Министерството на образованието се опитва да въведе в движение задължителни матури, за изравняване на образователния стандарт и за признаване на българските дипломи в ЕС.До последно не е ясно какво ще има на матурите; не е ясен и статутът им за влизане във ВУЗ.
Юношите и девойките, на които им предстои да са първите с дипломи според европейските изисквания, се бунтуват и негодуват, а най-будните обикалят страната, организират общонародни комитети, водят шествия и всячески се опитват да свалят душманския, според тях, министъра на народната просвета.
Министърът организира среща с ученици и журналисти, в която се опитва да изясни положението и да обоснове нуждата от матурите. Срещата обаче се превръща в цирк, а министърът изрича знаменитата си фраза:
- Ще нарека този микрофон... Микрофон на недоволниците...
С нея той заклеймява реакционната същност на действията на разбунтувалите се народни маси, които са слепи за прогресивните направления в европейския реализъм.
Тогава един възмутен единайсетокласник поглежда към обществено-политическата обстановка в страната през кривото огледало на своето въображение и написва фантастично реалистична история.
ЕС става СЕКС - Съюз на Европейските Капиталистически Страни, и отразява неукротимия порив на Родината да се слее с него, да стане член и да я оправят.
Министър Владимир Атанасов се превръща във всезнаещия и всемогъщ Владимир Илич Тъпанасов, деспотичен и себичен генерален секретар на Българската ученическа компартия в Народно-Капиталистическа Република България.
И т.н...
Останалото - в разказа, който следва...
Коментари