САНДЪЦИТЕ НА ПРОФЕСОР КОРКОРАН*

-Разбирате ли от електронни мозъци?

-Само толкова,колкото е необходимо за космичната навигация-отвърнах аз.-Но с теорията не съм добре.

…..-Всеки един от тези сандъци съдържа електронно устройство, притежаващо съзнание.Както нашият мозък.строителният материал е друг,но принципът е същият.С това сходството свършва.Понеже нашите мозъци-обърнете внимание са включени тъй да се каже,към външният свят посредством сетивата:очите,ушите,носа,чувствителните краища на кожата.

А за тези тук-посочи той с пръст сандъците-външният свят е там вътре в тях.

…..И тъй тези сандъци имат рецептори-органи,действуващи аналогично на нашите сетива,но проводниците,изхождащи от тия рецептори,са включени не към външният свят,както нашите нерви,а към този барабан в ъгъла.Не го ли забелязяхте?

-Не ,отвърнах аз

Наистина в дъното на залата имаше барабан с диаметър около 3 метра,поставен вертикално като воденичен камък,и след известно време,забелязях,че той съвсем бавно се върти.

-Това е тяхната съдба-спокойно произнесе п-р Коркоран.-Тяхната съдба,техният свят,тяхното битие-всичко,което те могат да постигнат и познаят.Там има специални лентисъс записани на тях електрически импулси;те съответстват на ония 100 или 200 милиарда явления,с които може да се сблъска човек с най-богат на впечатления живот.

……-Тези сандъци, Тихи са включени към изкуствен свят.На този той посочи първият сандък от края му се струва,че седемнадесет годишна девойка,зеленоока,руса с тяло на Венера,влюбена е в един младеж,който почти всеки ден вижда от прозореца.Този вторият е някакъв учен.Той почти е построил общата теория на гравитацията,действителна за неговият свят-свят ограничен от металният корпус на барабана.А този е висш духовник…..

                                      Станислав Лем