Решителност
Неделя, една от обичайните.Бързам за работа сутрин рано,а студа вече се усеща по ръцете затова ги пъхам в джобовете на анорака и се забързвам към спирката.Не след дълго автобуса минава полупразен и си избирам място точно където работи парното под седалката.Хубаво е когато зяпам през прозореца,действа релаксиращо.Вратите се отварят на поредната спирка когато се качва едно момиче облечено много тънко с вечерна рокля.Сяда в другия край на автобуса изобщо не забелязвайки присъствието ми."Дявол да го вземе времето не е за мъже навън ,а тази русалка се разхожда без връхна дреха" си мисля аз.Като човек свикнал да се вглежда във всичко красиво и необичайно забелязвам грима й който е размазан.Може би от търкане с ръка или сълзи. Странното е че обикновено хората усещат когато ги гледа някой,а момичето е някъде другаде...където няма студ, а има само горещи емоции..Сълзи потичат от лицето й , а аз изпитвам нещо което не вярвах че мога към непознат човек- нуждата да я прегърна ,да я погаля ,да й обещая че няма да я накарам да плаче никога повече ,може би единствено от радост."Явно е от излъчването" продължавам да си мисля аз:"А какво ли ще си помисли ако отида и споделя това което ми е на сърцето?"
На следващата спирка тя слиза.А аз оставам със спомена и съмнението, че един навярно луд човек си е изпуснал шанса да заговори жената на живота си.
BgLOG.net
· 12.11.2006
· queen_blunder
BgLOG.net
· 19.11.2010
· goldie
Странно е, че разплаканата жена излъчва повече женственост и събужда мъжкото желание за подкрепа и покровителстване...или само нежност, може би. Запита ли се, дали би я забелязал в нормална ситуация? Всъщност няма значение. Жалко е, че страха от отхвърляне е по-силен от нас, нерешителността ни пречи да изразим себе си – такива, каквито сме. Обичайни човешки слабости......
Неделя, една от обичайните.Излизам от работа сутрин рано,а студа вече се усеща по ръцете затова ги пъхам в джобовете на якето и се забързвам към спирката.Не след дълго автобуса пристига полупразен Вратите се отварят на спирката и слиза едно момиче облечено много тънко с вечерна рокля. "Дявол да го вземе времето не е за мъже навън ,а тази русалка се разхожда без връхна дреха" си мисля аз.Като човек свикнал да се вглежда във всичко красиво и необичайно забелязвам грима й който е размазан.Може би от търкане с ръка или сълзи. Странното е че обикновено хората усещат когато ги гледа някой,а момичето е някъде другаде...където няма студ, а има само горещи емоции..Сълзи тичат от лицето й , а аз изпитвам нещо което не вярвах че мога към непознат човек- нуждата да я прегърна ,да я погаля ,да й обещая че няма да я накарам да плаче никога повече ,може би единствено от радост."Явно е от излъчването" продължавам да си мисля аз:"А какво ли ще си помисли ако отида и споделя това което ми е на сърцето?"
Отивам. Свалям якето и я загръщам.Тя мълчаливо ми благодари.После тръгваме на някъде.След време отново се срещнахме.След това пак и пак и до сега.
Не изпуснах да я заговоря.Тя не ме прие за луд .Случайна среща и жената на живота ми се появи.
А аз мисля, че може би си постъпил правилно, като не си направил нищо, защото, тя можеше и да не приеме разговор с непознат в момен, когато се чувства наранена от близък.
По-добре е да изчакаш друг шанс. Вече знаеш спирката, където е слязла, което означава, че я използва често за да се прибере у дома, така че ще може да я срещнеш в по-добър момент, ако направиш усилие и започнеш да се оглеждаш, когато се качваш в този автобус.