Професионална деформация

Всеки има своята силна и своята слаба обаст, няма да си истински професионалист, ако не забелязваш грешките, а ако не те дразнят значи си престанала да си харесваш професията.

Според теб, като специалист в обастта на правописа, правописние грешки само въпрос на лоша граматическа подготовка ли са?

Диди, прекалено сложен въпрос ми зададе :), а аз обикновено съм многословна. Според мен причините са комплексни, както се казва и както е в повечето случаи в този наш живот. Вероятно в основата е недостатъчно доброто овладяване на правописа и пунктуацията в училище.

И тук ще отворя една скоба. По моето скромно мнение (била съм и учителка в продължение на четири години, та имам и преки впечатления) обучението по български език и литература трябва да преследва три основни цели (не ги подреждам по степен на важност): 1) да възпита у децата любов към писаното слово и умения да боравят и извличат информация от различни по жанр, стил, обем и т.н. текстове; 2) да изгради у учениците необходимата езикова култура, която включва овладяване на правописа и правоговора; 3) да поощрява и да култивира у младите хора умението да създават собствени текстове. Казано по-кратко, обучението трябва да е по-прагматично, а то не е: вместо това се изучават сложни и ненужни граматични категории например.

Писаното слово преди години беше само в хартиен вид и освен че се цензурираше, се редактираше и коригираше. Днес грамотно отпечатаните книги се конкурират в съзнанието на младежта с публикуваното в интернет, което в голямата си част е пълно с грешки от какъвто пожелаете характер – правописни, пунктуационни, стилистични...

Самите правописни и пунктуационни норми на българския език са ненужно сложни и трудни за овладяване в някои отношения... Май че имаше и други причини, за които съм си мислила понякога, но 40 минути след полунощ ми е малко трудно да се сетя кои бяха точно :).

Може и да не повярвате, но сега проявявам доста по-голямо разбиране към хората, допускащи грешки, отколкото преди години. В крайна сметка по-ценно е съдържанието на един текст. Правописните и пунктуационните грешки винаги могат да се оправят – техническа работа е :).

Някой твой колега постоянно ме поправя в другия блог :D

Мисля си, че ако човек гледа прекалено много в буквите, ще пропусне смисъла на съдържанието, което носят. Мнението ми е лично и субективно, но може и да съм прав.

За Интернета съм напълно съгласен, че е пълен с всякакви грешки. На мен ми влияят и съм забелязал, че с времето нещата се влошават. Честно да си кажа, когато пиша нещо изобщо не мисля за правопис, граматика, пунктоация и т.н. После в движение, ако видя нещо или някой ми каже...

Абе, к'во да ти кажа, струва ми се, че имаш проблем.

 

 

Добър ден. Казвам се Ела. Аз съм учител по български по професия. И имам професионална деформация :).

Изразява се в следното:
--никога, дори когато пиша набързо бележка от типа "Мъжо, купи хляб", не си позволявам да пропускам запетаи :). Не искам да оставям писмени доказателства за грешките си :) 
--винаги, когато възприемам писмен текст, мислено отбелязвам грешките в него. По-силно е от мен...
--когато чета нещо, дори да има една-единствена печатна грешка, окото ми автоматично отива точно на грешката...

НИКОГА обаче не поправям грешките на друг, освен ако не ме помоли изрично. 

НИКОГА не преценявам хората по правописа им. Много добре знам, че светът е прекалено пъстър, за да го вкараме в рамките, които ние искаме да му поставим.
Аз съм култивирала съзнателно от 8-годишна възраст умението да пиша без грешки (тогава си спомням, че бях написала думата "предцедател" и баща ми ми каза, че не се пише така). Това е само едно умение; така, както другите хора могат да се пързалят на ски, да плуват, да работят на струг и т.н. 

 

Диди, според моите наблюдения като учител, правописът се учи - и това е въпрос на упорство и достатъчно настоятелност. Но има и една мъничка доза усет, ако тя липсва, човек не може да стане професионален коректор да речем :).

Съгласна съм с Павлина - независимо, че съм тренирана да откривам грешки, предпочитам да съм толерантна към грешките, които забелязвам. Така получавам нещо много по-ценно - общуване с шарени, интелигентни хора. Ужасно досадно е да си вечно в ролята на учител - затова, моля, не се притеснявайте - аз съм последният човек, който ще ви направи забележка за правопис :)...

 

 

 

Попитах, защото аз винаги съм смятала, че е не съм имала късмет да попадна на добра учителка та да ме научи и повечето неща съм ги постигала по самоучителния начин, защото още в началното училище не попаднах на добра учителка,сега знам, че не е била и учителка, просто съпругата на директора, после като ми се заредиха учители по български, всеки срок нови, дори понякога се сменяха по 2 пъти на срок, само в 9 и 10 клас съм имала свясна учителка, която остана достаъчно дълго, за да разбера, че става за тази работа та тя се опита да ни понаучи нещо, но доста късничко и като резултат не пиша добре, но пък племенникът ми е при една от най-добрите учителки, които познавам в нашия град и пак прави много грешки. За сега го карам да преписва от приказки, но и това не помага много.

Затова винаги се питам дали е само въпрос на подготовка или има и нещо във функциите на мозъка, което се предава по наследство и много трудно се преодолява, ако изобщо може да се преодолее?

Моят личен опит - боготворях учителката си по български от 4 до 7 клас. Тя не само ни учеше да пишем правилно, но и беше невероятно тактичен и възпитан човек. С това, на което тя ме научи, съм си изкарвала хляба 10 години в България.

По принцип за овладяването на дадено умение (ходене, говорене, четене) има определена възраст, наречена оптимална.  Aко не овладееш добре съответното умение в тази възраст, не можеш да поправиш  пропуските по-късно. Пример: ако дете е отгледано от животни и не се научи да говори, никакви усилия в по-късна възраст не могат НАПЪЛНО да премахнат последиците от пропуснатата възможност. Ако човек научи чужд език след 10 год. възраст, винаги ще го говори с акцент.

Ела затова се притеснявам много, все пак, моето било, кавото било, но тези дни забелязах, че трудностите в писането на български език се срещат и в английския. Знам, че научаването на езика е свързано и със слуховия апарат, но племенникът ми ходеше на пияно 2 години, за да му развива слуха и знам, че там няма проблем, но сега съм в ужас. Той е вече 3 клас и пише ужасно. Не говоря само за правопис, защото пише толкова грозно, колкото и аз не мога дори и като се старая. Но преди години забелязах, че в някои случаи казва /уъ/ вместо /л/, говорих с логопед и тя ми каза, че това не е проблем и че е в следствие на местния диалект, но сега му се отразява на писането и не знам как да се справя с това.

Да, това наистина е от диалекта, преди години мой познат, много известен сега телевизионен журналист, трябваше да ходи на уроци, за да се отърве от това Л. Все пак му пречеше на работата.
Мисля, че за детето обаче не трябва да се отказваш да търсиш логопед, който да приема по-професионално нещата. Тъкмо сега е времето. Особено ако изговорът влияе на правописа му.
Малката ми дъщеря произнася 2 различни звука като един. След месец тръгва на логопед.

Вече ходих при трима и всички ми отказват по една и съша причина и дори ми се смеят, че се занимавам с толкова несъществен проблем. Но все ще намеря някой. Аз съм упорита.

НЕСЪЩЕСТВЕН ПРОБЛЕМ?!!! Когато става въпрос за дете, на това аз му викам "престъпно нехайство"!
Знам, че ще успееш. Ако знаеш и чувстваш, че си права, нищо няма да те спре!

Срам,не срам,но ще си призная нещо,което се случи преди...около 23 години.Бях в сесия.Брат ми имаше изпит във неговото училище по български и тъй като аз бях в Благоевград,а той по диагонал в Горна Оряховица си пишехме писма....В едно от писмата си ме помоли да му развия някои,да не кажа всичките теми и моята скромна личност му върна едното от писмата с червено...Ей така,и досега се чудя с кой акъл взех червения химикал,поправих правописните грешки и му върнах писмото..Последва едно дълго мълчание от негова страна.Аз все пак развих темите,успоредно с четенето за моите изпити.Изпратих му ги,той мълчи.Бързо се сетих от къде и какво идва мълчанието...Сега не бих го направила по този груб начин...Лоша кака...

Диди,трябва да намериш логопед...Познавам логопеди,които правят чудеса с децата,но са далече от теб.И аз в момента се ослушвам с леко френското произношение на щерката....Вече говорих за среща с такъв-логопед.Една добра,възрастна логопедка съм я чувала да казва на родителите:Оставете децата ви да си изприкажат приказките-първа,втора група в детската градина,но станат ли трета,най-късно четвърта,ако има проблем трябва да се оправи,защото след това се проявяват проблеми при писането в училище,допускат се правописни грешки,а и за самото дете е дискомфортно като усещане..

Познато усещане, Павлина.Не за правописа .Аз тук от коментиращите съм с най-много правописни грешки,но си го признавам.От друга страна пък на този ,който ми направи забележка, че пиша неправилно ,не му обръщам повече внимание.Всъщност само трима тук са ми правили забележка.Ама има и друго.Забелязал съм ,че и те правят правописни грешки.Аа ,някой път да им го кажа ,но си мълча, защото много съм "възпитан".Преди и аз бях женен за учител с българска филология и ми оправяше грешките ,но днес съм оставен на произвола на съдбата и естествено греша.Но пък ако ги няма тези, които грешим твоята професия просто нямаше да съществува,нали?

В средата на осемдесетте почнах да колекционирам картини.Можех да си го позволя тогава.По-късно за да бъда близо до  художниците почнах да им правя рамки и платна за рисуване.Нямаше ги както сега многото профили за рамки и ние тогава си ги измисляхме.И  влезна в галерия,не гледам картини ,а рамки.Не приятно усещане.След това се отказах да ги правя по ред други причини.Сега посещението ми при картините е много по-приятно ,не че не ги гледам рамките, но не като преди. Тогава  мислийки си за рамката стигнах до извода че израза "поставен в рамка" е неверен.Защото рамката е част от цялото.Тя допълва картината и е онзи плавен преход към интериора, без който ще е неприятно усещането за красиво.

Добър ден, почти се казвам Еовин. Работя в хелпдеск и отговарям за качеството на обслужване.

Професионални изкривявания:

- Благодаря на машинката, която подава билетче за паркиране. Поздравявам и се усмихвам до степен на пълна глупачка във всякакви институции, в които ме гледат на кръв, че трябва да ми свършат някоя работа.

- Дразня се на всякакъв обслужващ персонал, който не ми се усмихва, не ме поздравява и се държи троснато

- Въобразявам си, че ако се оплача/подам жалба, ще има ефект към подобрение. В американската ми фирма уж има, ама в български условия само нерви създава. А и обикновено никъде не е ясно посочено къде човек може да се оплаче или да похвали даден служител/услуга.

 

Имам и други изкривявания - понеже цял живот от както се помня искам дете, всичко се измерва в бебета и бебешки продукти. Пример:

- Колата трябва да е достатъчно голяма за:

а) 2 бебешки столчета отзад или бебешко столче и детска седалка

б) багажникът да побере една/две детски колички + багажи с дрешки и прочие

- Спалнята да е достатъчно голяма за мен, таткото и бебето

- Всяка нова работа се съобразява с това колко майчинство бих взела

- Във всички градове/държави, в които имам намерение да живея, съм проверила как стои майчинството, раждането (болници, такси за наблюдение, домашното раждане), детските градини, образованието.

 

И още има, ама нямам време :)

Луда работа.

Много ви благодаря за коментарите и за откровеността. Здравословно е човек от време на време да обръща поглед към самия себе си :).

Диди, и аз мисля, че трябва да си настоятелна и да помогнеш на племенника си да преодолее това учленяване на л. Колкото по-рано, толкова по-лесно ще стане. Миналата година в детската градина на дъщеря ми един логопед “преслуша” всички деца от нейната група (трета). Оказа се, че от 22 само 3 или 4 нямаха никакви артикулационни проблеми. Страшно се изненадах от това съотношение. Повечето затруднения бяха с произнасянето на р.

Едва ли да пишеш грамотно или да откриваш правописни и правоговорни грешки е точно деформация. Това според мен е дар божи, а тези, които не го притежават, трябва спешно да си го развият. :)

Забелязала съм професионална деформация у мъжа ми, и тя винаги много ме забавлява. Ние много ходим с него по планините, както знаят повечето от вас, и той винаги прави коментар от рода на: "...когато минахме покрай просеката за кабел...", "...до старата  телефонната линия..." и прочие забележки. За него теренът се състои от природа и кабели, и по тези просеки, кабели, жици и стълбове той винаги си прави някакви много умни изводи за маршрута, което всеки път хем ме изумява, а хем ме кара да се чувствам по-сигурна.

Shogun, имах предвид не способността за откриване на грешки, а невъзможността да четеш, като изключиш навика си да ги търсиш :). Да ти се иска да не ти правят впечатление или поне да не ти се набиват в очите. Иначе всеки грамотен човек  вероятно забелязва чуждите грешки и пропуски в езиковата култура.

Съпругът ми отбеляза една неточност в публикацията. Според него е малко вероятно да се е изразил точно така, защото един себеуважаващ се строителен инженер не може да гледа новострояща се сграда и да заяви, че вече е паднала. Изразът трябва да е бил: “Тази къща ще падне”.

   Здравейте,казвам се Пролетка и съм логопед.Правописните и правоговорни грешки са част от  "занаята"  ми.Което автоматично означава,че ги откривам,дори да не искам.:(     didi f,намери'  непременно логопед за твоя племенник! Предполагам,че знам защо не са се съгласили да работят с него моите колеги-видимият проблем наистина е "несъществен"-дори да се научи да произнася правилно звук Л(което обикновено става мнооого бързо),той вероятно също така бързо ще го  "изгуби".Ама че кавичесто стана...   Та,според мен,същественият проблем при вас е недоразвитият фонематичен слух-детето трябва да се научи да да чува правилно звуковете--ТОВА е трудно за научаване,прави се в предучилищна възраст,но е постижимо.При нас в детската градина децата се научават да "чуват" определен звук дори и на 4год. възраст.Няма ли логопед в училището?Той трябва да се заеме с това,и то-сериозно и безплатно.  А за останалите,които търсят помощ от логопед--БРАВО! Но не забравяйте какво каза по-горе Ela Georgieva-"По принцип за овладяването на дадено умение (ходене, говорене, четене) има определена възраст, наречена оптимална."T.e.-различните звукове се овладяват в различна възраст,не се оставяйте да ви манипулират-оптималната възраст за звук Р например е 5г.  Поздрави на всички ви,питайте,ако имате въпроси!  И не ми придиряйте за пълен и кратък член-знам правилото,но не винаги успявам да го приложа...;)

аз пък забелязах, че като има филм с ръкопашен бой или с мечове, брадви, копия и подобни и обикновено почвам да гледам намусено и следват фрази от рода на: "това е невъзможен удар", "така не се прави", "защо го чака толкова време", "защо не го атакува, когато се беше открил, а атакува защитената страна", "тоя меч при реални условия би се сьчупил с първия удар", "така не се удря с брадва", а най-веселото е, че досега не съм видял нито един филм, в който някой да държи както трябва брадвата, когато цепи дърва :)

Хубава дискусия се е получила!

Аааааа, Лорде, сценичният бой няма нищо общо с реалния. По едно време в училище проявявах интерес и се сдобих с учебник по сценична фехтовка. Тренирах позите в къщи с точилката. Та там имаше и за бой с меч. Ами естествено е да не отговаря на истината, нали тези сцени ги правят, за да е по-зрелищно!

Така е, хубава, интересна, полезна...и освен това никой с никого не се кара ! 

Почти с успокоение установявам, че не съм сама! Често съм се замисляла "сбъркана" ли съм, че така ми пречат грешките  - правописни и правоговорни - на обществени места! Та чак им се ядосвам! Но иначе и аз си позволявам да държа червения химикал само в училище /много често използвам и виртуален такъв - времена, какво да се прави!/ и по отношение на синовете си! Впрочем, ако има наследственост , гените са несправедливи - как не се случиха повече от моите, или на майка ми...но това е друга тема :)!

Диди, позволявам си да споделя с теб личен опит: аз самата отидох на логопед в предучилищна възраст, защото никак не можах сама да се науча да казвам Р /poksi, сега разбирам защо ми беше толкова трудно - все пак бях на 6 +...До късно упорствах на стария начин на "учленяване", ако изобщо може да се нарече така моето тракване със зъби вместо Р  / Но синовете ми - и двамата - бяха "възприели" (нека специалистът каже за какво иде реч) бащиното Л, което е точно "уъ"...и за твоя изненада на мен никой не ми каза, че нямат нужда от логопед! Но преди малко повече от десет години днешната "демократичност" /и толерантност, може би!/  не беше завладяла толкова територии...

Та...работата на специалиста не може да бъде ефективно заменена, разбира се, но ако все пак не намериш такъв, който със сърце да си я свърши, опитайте сами - не беше трудно! Намираш много думички с Л - в началото, в средата, в края - и с едно огледало караш племенника си да ги изговаря и да се стреми да си ПРЕХАПВА езика. (Пробвай и сама да учлениш Л и У и виж къде ти е езика - при У си го "скрила" назад в устата, а при Л той опира резците.) Не мисля, че има опасност, след като се научи да артикулира правилно, да продължи да си "хапе езика" - страшно неудобно е :)

poksi, моля, поправи ме, ако греша - навлязох в чужди води! И май пропуснах нещо: в думичките за упражнение да няма меко Л /след което има Я,  Ю, ЬО/...Дали пък в тези случаи детето не произнася нормално Л?

  :) Наистина си в чужди води,Тина,но добре се справяш.Мекото Л  се появява и пред И и Е.Наистина- трябва  да разбере къде се учленява звука.И пак казвам-по-важен е фонематичният слух.

Ген, аз също обръщам голямо внимание на рамката на една картина (или снимка). Много хубаво си го казал - без рамка преходът към останалия интериор ще е много груб.
Тази моя слабост ми навлича проблеми вкъщи, защото съм склонна да дам доста пари за подходящата рамка. Има картини, които понасят само семпли и почти незабележими рамки. Има и такива, които е смешно да ги сложиш в рамка без никаква по-завъртяна украса...

Основният подарък, който правя на хората, които харесвам, са хубави и скъпи рамки за снимки. Дето се вика, да си ги напълнят с каквито искат хубави спомени :).

 

   Много интересна дискусия! Прочетох всичко и бих казал, че всяка професия води до изкривяване, но ние сме хора да не позволим да премине в ескалираща деформация!

  Да попитам и аз, Покси - каква е възрастовата граница за звуците  ч, ш и ж -има проблеми с детето на мои близки.. Може ли с упражнения вкъщи и какви  да се коригира това или задължително при логопед? 

  Благодаря, с поздрав!

Привет,професоре!За Ж,Ч и Ш-4г.И най-добре-с логопед!А има и логопедични детски градини,и ЦДГ с логопедични групи-в такава работя аз.Всичко си е както навсякъде,само че децата са по-малко на брой и с тях работят логопеди.Държа да подчертая,че децата ни са с нормален интелект!:)

poksi, ще ми се смеят и врабчетата! Разбира се, че и И, и Е са там, при меките срички !

   Благодаря за информацията!

      Добра нощ!

 

Относно нашето /л/. Племенникът ми дойде да живее при мен преди 5 години, беше в последната група на детската градина, аз още първата седмица забелязах, че не изговаря правилно /л/, а забелязах, зашото преди много години, когато бях в 5 клас, класната ми забеляза, че едно от момчетата винаги казва /уъ/ вместо /л/ и може би затова моментално реших да взема мерки. Говорих, точно, с логопедката на училището и тя първа ми каза, че било от плевенския диалект и аз съм го била забелязала, защото в благоевградско говорим по-различен диалект. Само за една секунда се въздържах да не замета училичето с нея, но приятелката ми е логопед, който работи с деца от детски център и по мои наблюдения повечето са с особено тежки форми на изоставане и не само в говоренето, та тя ми каза, че проблема ми е несъществен. Сигурно заработи професионалното и' изкривяване в онзи момент и аз реших да не се занимавам повече с нея по тясно професионалните и' проблеми. Но братовчед ми преподава логопедия в 2 университета и когато и той ми каза, че проблема е несъществен реших да се справям сама.

Нямате представа колко пъти малкия е повторил думичките: лале, леля, лилав, лисица и т.н. всяка вечер по стотина пъти, докато майка ми си дойде от емиграция и го съжали, после си дойде от емиграция и неговата майка, която дори заяви, че не желае да го тормозя и аз спрях до там, че го научих да казва /л/ поне в началото на думите. Върха на айсберга беше 2 години по-късно, когато логопедката беше прослушала всички първокласници за говорни дефекти и след прослушването ми заяви, че колкото и да ми се иска нашето дете няма проблем. Обаче има, защото не пише обичал, а пише обичау и не само при този глагол, а при всички, което значи, че неправилното произношение на /л/ в някои позиции му пречи на писането. Наистина положих много усилия и сега и майка ми и снаха ми съжаляват, че не съм го научила да казва /л/ във всички позиции на думите, защото когато /л/ е във втората сричка или в края винаги я изговяря като /уъ/, но доста им закъсняха съжаленията.

Но както и да е. Аз искам само да кажа, че мразя да водя напразни спорове с хора, които не ме разбират, затова спрях и да се занимавам с училищната логопедка. Като не желае да помогне, аз какво друго да направя, освен да продължа домашния тормоз с повтарянето, но пък детето порастна и не желае да повтаря, защото чувства, че щом трябва да повтаря значи не се справя и започва да се бори и да упорства.

 didi f ,поздравявам те за всички усилия,които си положила!Винаги се радвам на хората,които се грижат не само за храната и облеклото на децата ,за които носят отговорност!Вече писах по-горе-няма значение дали ще се научи да произнася правилно това Л-може много бързо да го изгуби,след като е такъв диалекта.Проблемът е другаде-при диктовка детето чува думата ОТИШЪЛ,започва да пише и си повтаря О-Т-И-Ш-Ъ-У.Така го и написва.И тук вече идват на помощ игрите за развитие на фонематичния слух-потърси такива от твоите познати и приятели,които имат общо с логопедията.Ако не ти помогнат,пиши ми на лични,ще измислим нещо-все пак съм от благоевградската школа;).

За сега повтаряме и понякога се смеем, но по-често ми се сърди, а игрите си ги измисляме от типа "пък ти не можеш да кажеш това или онова" и на всички им бръмват главите от нас, но с времето става по-трудно, защото той вече не желае да се занимава.

  :)Отново те похвалвам за усилията,но говорим за различни неща.При игрите за фонематичен слух детето открива звука без да повтаря.Например ти му казваш БАЛ и БАУ,а той трябва да плесне с ръце на думата,в която има звук Л.Можеш да повтаряш думите колкото си искаш...БАЛ,БАЛ,БАУ,БАЛ,БАУ,БАУ,БАУ,БАЛ...Има и други игри,такъв тип трябва да са.

За това не бях се досетила, но ще опитам.

Аз пък не мога да гледам хокеен мач на живо без да се поставя на мястото на десния защитник на "нашите". Така не мога да се кефя на мача!?!

(Играл съм 15 години и 3 съм бил треньор.)

  Човече,и твоята не е лесна!:)

Абе имам някаква "лудост" да гледам зъбите на хората. Изкривяването е характерно за стоматолози, ама аз нямам нищо общо с тази професия. Ама съвсем нищо общо.

Така, така... всичко ще си кажете, знаех си :).

Pestizid, аз също се заглеждам по определени части от телата на другите – тези, за които си мисля, че у мен не са изрядни. И сестра ми е споделяла същото с мен. Да не би и при тебе да е така? (А може в някой минал живот да си била зъболекар... ;)

П.П. Лорде, наистина ли реагираш толкова благовъзпитано, когато се гневиш? Или неслучайно си направил уговорката “следват фрази от рода на”?

Прецизността на анализа не е професионална деформация, а професионализъм, подпомагащ професионалната трансформация на субекта - автор на анлизирането :)

raylight, честно, признавам си, трябваше да прочета втората част на коментара ти три пъти, за да го разбера. Просто не бях подготвена да прочета нещо толкова сложно написано :)))). По същество мисля, че имаш право. Стига прецизността на анализа да не изисква много време, което влиза в противоречие с кратките (обикновено) срокове за изпълнението на дадена задача. Защото един от критериите за добре свършена работа (респективно за професионализъм) е спазването на нейния срок.

напротив, много се радвам, че има такива филми, които да възпитават грешни представи у хората за бойните изкуства и подобни, така ми е още по-лесно да ги отупам, когато се наложи :)
Пример от действителността - доскоро имах две ножчета, които са наглед най-обикновени - т.е. не са специално направени за хвърляне. С малко мисъл и повечко упражнения човек може да с енаучи да ги хвърля, поради естеството на баланса обаче, тези ножчета трябва да се хвърлят по определен начин и така хвърлени на късо разстояние могат да се забият досущ като метателни. НО, поради многото филми гледани и малкото мисъл вложена в тях, на колкото души съм ги дал да ги метнат, толкова пъти са ги и мятали с дръжката напред:)

Друго много важно нещо е, че всеки който покаже малко умения в бойните изкуства и почват да го гледат със страхопочитение, защото си мислят, че "може ония неща като по филмите", което е голям плюс, защото около мен е сравнителн оспокойно:)
Пример - на рожден ден съм, към края почти всички са се натаралянкали като за световно :) и двама, които уж са приятели, изведнъж (после се оказа, че и те не знаят защо :)) почват да се душат. Единият е малко над 100кг, другият е 50 с мокри дрехи и още някой с него на кантара. Трима техни приятели почват да се опитват да ги разделят, момичетата се разпищяват - въобще голям сеир. Тези, които се опитват да ги разтърват, се вкопчват и те в тях и в крайна сметка се оказва, че петима души се боричкат на пода. Пристъпвам аз, хващам най-горният с една ръка през колана с другата за ръката до рамото, вдигам го и го премествам настрани да не ми пречи. Вторият ме вижда и става сам, хващам някаква ръка в мелето (която в последствие се оказа на третия разтърваващ), извивам и я издърпвам настрани заедно със собственика й. Остават двамата душещи се. Хващам и там по една ръка, извиване и издърпване, при което двамата са принудени да се пуснат. Тъй като вече съм си направил хватката и са леко безпомощни, си правя гаврата и ги пускам, държейки ги само с два пръста и така ги измъквам навън. Останалите наблюдаващи не са успели да видят как точно съм ги извадил, видяха само после как ги държах с по два пръста всеки :) Следствието - около мен е спокойно - няма крамоли, няма крясъци, никой с никого не се бие, аз съм център на вниманието и всички ме карат да "съм им покажел някоя фатка" :)

Гледай фатките да са болезнени, за да си запазиш имиджа на непобедим.

А иначе си прав, това психиката и способостта и' да фантазира са голяма работа, когато работят в полза на мира и тишината.

Първият ми коментар беше признание /връщане на писмо до брат ми с поправени правописни грешки...беше отдавна,сега не бих го направила толкова грубо/,сега идва ред на представянето.

Казвам се Далето.Да,така е.Това е детското ми име,галеното име,запазило се за близките ми и до днес.Когато в коментари се обръщате към мен с Дале,ми става и драго,и приятно,защото наистина "говорите"на мен.Работата ми е свързана с децата...и ето какво ми се случва понякога...

Тъй като и моето дете е малко,и все още оправдателно "вися"по площадките,независимо с каква домакинска работа съм затрупана...Седя си аз на някоя пейка.Детето си играе наоколо,но на площадката пълно и с други деца.Аз гледам моето,но очите ми постоянно шарят наоколо в околовръст и наблюдавам и другите дечица.Ето,тия двамата малчугани са готови да се сбият за някаква играчка и аз съм готова да скоча и да ги разтърва.Къде ли са майките им?А,ето ги на масите при кафето.Понякога съм се намесвала,когато играта загрубее.Друг случай.Играят си в пясъчника.Гледам,някое дете разгащено,кръста му се вижда.Ще настине,казвам си...но да отида и да го загаща...не съм го правила,за да не ми скочи някоя майка какво правя там,където не ми е работа.Друго "лапа"играчките с които играе в пясъка.Готова съм да му кажа:Не го прави,в пясъчника е пълно с микроби...Може и да съм го казвала..Или на някое му изцапана муцунката със шоколад.Удържала съм порива да извадя мокра кърпа от чантата си и да отида и да го избърша...Дали съм професионално изкривена вече?

Работила съм и в Център за работа с децата /към Двореца на децата/.От там ми остана вечното търсене на нещо ново и да се опитвам да приемам децата като човеци със собствено мнение и значимост.Идеите от този ми период все още ме зареждат и поддържат с положителен заряд.

Има обаче и още нещо...Тъй като в минал период от време в родния ми край по стечение на някакви там обстоятелства ми се е случвало да заемам на два пъти и ръководни функции...не се нито страхувам,нито притеснявам от шефове.Приемам ги като равни,като хора,които изпълняват тази длъжност,но преди всичко са хора като всички останали.Мисля си,че това,ако не друго,поне не ме е "изкривило"да приемам началството като извънземни...

И накрая по място в коментара,но не по значение...изобщо не искам да съм професионално изкривена.

lord това беше интересно,чесно казано аз избягвам да гледам филми с бойни изкуства,тъй като човек със солиден стаж в тази област ,изключително се дразня на абсолютно неприложимите техники.Винаги се поставям на мястото на героя и боя завършва катастрофално..Не е професионално изкривяване.Същото обаче такова имам към колите ,когато ги видя и чуя как работят.Това е неизбежно.

    Еовин, къде се губиш госпожо?Сигурен съм че липсваш на маса хора тука.

 

Войн,с "изказването"за колите ме върна назад в годините и ме подсети за една приказка на баща ми.Той казваше,че по бръмченето на трактора,на който работеше,стотак,верижна машина,може да познае къде му е болката,къде го боли,здрав ли е,болен ли е.За трактора става дума.Говореше за него,като за одушевен предмет.Грижеше се за него,повече отколкото за себе си понякога.Обичаше и работата си,и трактора.Обичаше да казва:Човек,който не обича работата си,за мен не е човек./Още няколко негови житейски сентенции съм запомнила,които не бяха негови,но му бяха като верую:В роднини на квартира не ходи!С брат или сестра на едно място не работи!Пази боже,сляпо да прогледа! ...Та се питам,дали не съм наследила от него да влагам любов във начинанията си и работата,която работя?

Преди да започна каквото и да е нещо с децата,първо се опитвам да усетя настроението на групата деца,емоциите,които ги владеят,чувствата,които ги вълнуват.Има ли обидени,сърдити,неизяснени конфликти между тях....и чак тогава "прибягвам"до съществената част....Такива мисли ме споходиха....

За колите и баща ми е същият - даже най-култовата случка с него, която си спомням е на едно авиошоу, където се представяха умалени модели на самолети, но с двигатели с вътрешно горене. Та, каца едно самолетче и двигателя си пърпори - за мен нищо странно, а баща ми коментира: "На тоя му прекъсва свещ" и в този момент собственикът му се провиква към помощника си: "Дай ключа за свещите" :)

Аз съм системен админ и програмист.

Имам право да бъда чут!

raylight, това да не би да е реплика към един мой коментар в друга публикация? Да, всеки има право да бъде чут, потвърждавам го и тук :).

Да не би да искаш да кажеш, че публикацията, към която си дал препратка, не се появява на първа страница? Може би си бил в личния си блог, когато си я написал, и затова е така. Всъщност не съм много наясно, защото досега самата аз не съм ползвала тази възможност, а и някои от пишещите тук споделяха, че в момента възможността е невъзможна.