Приказка за Езерната страна

Странно нещо е животът. Понякога е драма, рядко - комедия, доста често - фарс...
За щастие, понякога живеем в приказка.

Имало едно време една принцеса. Принцесата на Езерната страна. Внейното царство зимата продължавала твърде дълго - девет месеца отгодината. Но принцесата харесвала своята страна и не искала да я заменис която и да е друга, а когато се налагало да бъде другаде - мислела имечтаела как по-скоро да се върне.

В тази страна нямалометеоролози, защото всеки сам определял какво е времето с прост метод:те окачвали един камък на верига*, и според него определяли времето.


ВРЕМЕПОКАЗАТЕЛ
Гледай камъка!
Клати ли се - вятър вее.
Мокър ли е - дъжд вали.
Виждаш ли го - ясно е.
Не го ли виждаш - мъгливо е...
... Или си къркан.

ИЗКУСТВО
Хората в Езерната страна се занимавали с живопис. Те рисувалинавсякъде: по камъни, дървета, скали. Произведенията им изглеждаластранно и може би доста елементарно според жители на други страни, ноносела голяма радост на всички. Не е ли именно това целта на изкуството?
----------------
*Снимкитена времепоказател са от хижа Вежен, Стара планина. Подобенвремепоказател съм виждала на хижа Левски, само че там е с магарешкаопашка, която виси до плаката - спомням си финалните думи: Клати ли се- вятър духа. Няма ли я - ураган!