През далечната 1984 или 85 Металика се вдъхновиха от филма ¨Полет над кукувиче гнездо¨и написаха песента.Welcome home.
More Videos & Games at The Bluesplayer Video Website
Добре дошли където времето е спряло,
където никой не си отива и не ще си отиде,
луната е пълна и никога не се променя
.Каталогиран като психически умопомрачен,
всяка нощ сънувам едно и също,
виждам близо нашата свобода.
Няма затворени врати нито прозорци със решетки.
Няма неща които оставят рани в мозъка.
Заспи приятелю и ще видиш,че този мой сън е истина.
Държат ме затворен в тази клетка.
Не виждат ли че за това умът ми се гневи.
Санитарю остави ме на мира.Само ме остави на мира.
Страх ме е от това което ме обкръжава
и не се чувстам свободен.
Шепнещи неща в мозъка ми,казвайки ми че съм луд.
Вярват че нашите умове са в техните ръце,но насилието води до насилие.
Дръж го вързан това му помага.Вече не могат да ни задържат вътре.
Слушай по дяволите ще победим.
Те мислят че ни помагат и че ни избавят от този ад.
Санитарю остави ме на мира.Само ме...
Страх ме е да продължавам да живея.
Постъпилите се раздвижват неспокойно.Бунтът се усеща във въздуха.
Трябва ли да очаквам смъртта?
Виждам уплашения си поглед в огледалото.
Убий е една много атрактивна дума.
Прилича че е единствения начин да излезем навън.
BgLOG.net
· 05.07.2005
· diver_in_the_depth
Парчето на Металика е върховно и много ти благодаря за превода! Заслужавало си е усилието ти, защото текстът му е разтърсващ и в абсолютен синхрон с идеята на филма.
Коментарът ти изразява точно това,което беше целта ми при публикуването на видеото.За мен е много разбираем и в този случай е все едно че си ми прочела мислите.Не е за вярване. Мисля че съм ясен.Ако би трябвало да те оценя по Шестобалната система,оценката ми е 7.Благодаря.
Спомних си нещо и ще ти го разкажа...
Едно лято, преди години, се случи така, че в една огромна почивна база на морето бях с мои деца, но също така имах възможността да общувам с деца от помощно училище, защото познавах техните ръководители. Учениците бяха на възраст между 14 и 18 години. Онова, което няма да забравя никога, е, че така и не изпитах чувството, че контактувам с деца с психически отклонения. През цялото време имах усещането, че си говоря с много чувствителни млади хора, които изказваха невероятно мъдри мнения по някои въпроси от живота.
А иначе, прекалено умните и чувствителни хора могат лесно да бъдат обявени за луди, поради простия факт, че останалите не ги разбират, но и защото понякога с идеите си представляват опасност за онези, които са осъзнали, че най-лесно се управлява народ от прости люде...