ПРОДЪЛЖЕНИYEAH
Да завършвам слова на български, завършващи на -е с "YEAH" си ми е стара забава, тъй щото раздавайте си картите с това ( deal with it ).
Приключениyeahто, разбира се, продължава, и при това става все по-интересно. Съвсем скоро след предишната публикация, както си чета трите "томчета" Файнманови лекции ( става дума за тухли четворки под формата на книга, голям формат е малко подценително, а пък тегнат като Т4-ки несъмнено, стотици, хиляди страници физична мъдрост, концентрат от знаниyeah, Файнман е не просто гуру в областта, той е полубожество ! ) над масата ( работя в местната библиотека след като една декемврийска вечер един добър човек ми подари пари и още на следния ден си купих достъп под формата на читателска карта. Когато обстоятелствата в привидната реалност изглеждат невъзможни, се появява поредното чудо под форма на подобно взаимоотношение, порталът се отваря, и нахълтвате вътре и продължавата с Мисията си, това е ! )...Та, да отрежа дългия текст: работя си както почти ежедневно правя, и над мен се надвесва някаква съпланетянка. "Извинете", шепнешком, щото е читалня все пак, и го повтаря, щото аз пък съм щастливо недочуващ. Много рядко си струва да чуеш нещо от някого, и тогава просто се концентрирам и моля събеседника си да увеличи амплитудата, не ми трябват децибели, само pitch, и чувам добре. Та на втория път аз надигам глава, отгмурквайки се от Файнмановите лекции и я поглеждам.
- Над какво работите ? - пита Интервюиращата Съпланетянка.
Интервюиращата Съпланетянка има вид на току-що изпратена от Агент Смит, и вече не е първата. Не съм изпитвал в живота си това Интервюиращи Съпланетянки да ме връхлитат, изобщо да ме заговарят насам-натам, пък и когато се придвиждам, се придвижвам в Драконовски Инкогнито Режим - имам добре обособен енергиен маркер KEEP DISTANCE & DO NOT DISTURB и го еманирам и излъчвам в електрически ярък цвят в Невидимия Спектър. Пък и животът на бездомните налага допълнителни Улични Мимикрии. Та зимъска, както си седя една вечер, хоп, случайно ме заговаря ИС№1, и то пак случайно малко след публикацията, която тогава изтрих. И пак ме пита какво правя и защо. Накрая я излъгах, че се шегувам с въпроса WHO SENDS YOU?, а тя пък излъга, че не я.
Та след предната публикация ИС№2 се надвесва и пита над какво работя. Използвам възможността да предам ясното послание "ЧЕ МЕ ФАНЕТЕ ЗА ДЕДАВИЯ И ЧЕ ГО ЦМУЦНЕТЕ", ясно обяснявайки, че това, върху което работя е на недосегаемо-невидим носител. Ползвам четивата като свързваща съпоставка между по-началните разработки и тези от по-съвременно трактуванyeah, и ясно, много любезно и достатъчно детайлно ѝ давам да разбере, че това, което търсят не ще го открият. Вече ми свихте записките, в които ви изпратих в тресавището на многоизмерния си ум с целенасочени грешки и капани, и без да употребя вече употребения пустиняшки цинизъм става ясно, че няма да сполучи. Тя, въпреки, че е доста школувана, лаконично отвърна, че учи психология, когато ѝ върнах въпроса кой с какво се занимава. Нямаше да го задавам, защото спазвам Свещеното Правило MindYoOwnBizniz, но просто го върнах, за да се уверя, че ме интервюира, по това, че бе свръхлаконична, след като изслуша внимателно речта ми, в която я завъртях като с римска прашка и я пуснах по тангентата на кинетичния импулс. Хора, които завързват разговор, водят разговор. Хора, които са ИЗПРАТЕНИ да интервюират, затварят линията. Пък и аз ѝ помогнах, защото завърших разпалената си тирада ( дори ме погледнаха зашъткващо от персонала ) с END OF INTEL ! Просто, за да ѝ стане ясно. И ако не ѝ стана ясно, после написах с червено WHO SENDS YOU ? на единия тефтер и ѝ го показах, без да ѝ го показвам. Седяла си тя там, и "всеки ден ви виждам". После се разотиде. Случайност, нали :D
Предисторията всъщност е, че миналата пролет един немскоговорящ човек ме заговори и се заинтересува от проекта ми, дори имахме уговорка за среща, в която да обсъдим вероятно сътрудничество. На която той не дойде, но пък имаше малко съгледвачи след това. А по-след това изчезнаха записките и компютъра.
ИС№2 e доста по-pro от ИС№1. Дори е подбрана с класическия sex-bait, сексуална уловка - dat eyeass, tho ! На разминаване в коридора ми се усмихва с най-кобресто възможната усмивка и кълчи седалищни мускули малко по-старателно от това просто да си ходи, накъдето си е тръгнала. Това е прекалено изтъркано, прекалено шаблонно. Жалка е липсата на въображение в нечие обкръжение, просто е патетично. И не, когато други хора ме заговарят да ме питат какво правя, водят разговор а не отговарят като бот, който престорено любезно ми пожелава успех, отвръща с една-единствена дума "психология", завърта се и се фръцва и хили с кобренска, подмолна усмивчица на разминаване, докато кълчи гъзерете. А ето я и оригиналната бележка, която ѝ flash-нах back, след като се разотиде и продължи да ме "всеки ден ви виждам тук", заставаща, както забелязах, винаги в позиция да ме наблюдава, което видях едва сега, просто щото съм в библиотека и си чета и преписвам, не в бар, за да гледам дамите на отсрещната маса. Няколко дена по-късно я подлудявах с жестове, уж ненасочени към никого, напълно неутрални, докато трескаво разнасях четива насам-натам и прелиствах интензивно. Знае се, че заекът, когато иска да доминира хищника си, да смени ролите, се спира и наднича, повдига глава на задни крака
Приключениyeahто, разбира се, продължава, и при това става все по-интересно. Съвсем скоро след предишната публикация, както си чета трите "томчета" Файнманови лекции ( става дума за тухли четворки под формата на книга, голям формат е малко подценително, а пък тегнат като Т4-ки несъмнено, стотици, хиляди страници физична мъдрост, концентрат от знаниyeah, Файнман е не просто гуру в областта, той е полубожество ! ) над масата ( работя в местната библиотека след като една декемврийска вечер един добър човек ми подари пари и още на следния ден си купих достъп под формата на читателска карта. Когато обстоятелствата в привидната реалност изглеждат невъзможни, се появява поредното чудо под форма на подобно взаимоотношение, порталът се отваря, и нахълтвате вътре и продължавата с Мисията си, това е ! )...Та, да отрежа дългия текст: работя си както почти ежедневно правя, и над мен се надвесва някаква съпланетянка. "Извинете", шепнешком, щото е читалня все пак, и го повтаря, щото аз пък съм щастливо недочуващ. Много рядко си струва да чуеш нещо от някого, и тогава просто се концентрирам и моля събеседника си да увеличи амплитудата, не ми трябват децибели, само pitch, и чувам добре. Та на втория път аз надигам глава, отгмурквайки се от Файнмановите лекции и я поглеждам.
- Над какво работите ? - пита Интервюиращата Съпланетянка.
Интервюиращата Съпланетянка има вид на току-що изпратена от Агент Смит, и вече не е първата. Не съм изпитвал в живота си това Интервюиращи Съпланетянки да ме връхлитат, изобщо да ме заговарят насам-натам, пък и когато се придвиждам, се придвижвам в Драконовски Инкогнито Режим - имам добре обособен енергиен маркер KEEP DISTANCE & DO NOT DISTURB и го еманирам и излъчвам в електрически ярък цвят в Невидимия Спектър. Пък и животът на бездомните налага допълнителни Улични Мимикрии. Та зимъска, както си седя една вечер, хоп, случайно ме заговаря ИС№1, и то пак случайно малко след публикацията, която тогава изтрих. И пак ме пита какво правя и защо. Накрая я излъгах, че се шегувам с въпроса WHO SENDS YOU?, а тя пък излъга, че не я.
Та след предната публикация ИС№2 се надвесва и пита над какво работя. Използвам възможността да предам ясното послание "ЧЕ МЕ ФАНЕТЕ ЗА ДЕДАВИЯ И ЧЕ ГО ЦМУЦНЕТЕ", ясно обяснявайки, че това, върху което работя е на недосегаемо-невидим носител. Ползвам четивата като свързваща съпоставка между по-началните разработки и тези от по-съвременно трактуванyeah, и ясно, много любезно и достатъчно детайлно ѝ давам да разбере, че това, което търсят не ще го открият. Вече ми свихте записките, в които ви изпратих в тресавището на многоизмерния си ум с целенасочени грешки и капани, и без да употребя вече употребения пустиняшки цинизъм става ясно, че няма да сполучи. Тя, въпреки, че е доста школувана, лаконично отвърна, че учи психология, когато ѝ върнах въпроса кой с какво се занимава. Нямаше да го задавам, защото спазвам Свещеното Правило MindYoOwnBizniz, но просто го върнах, за да се уверя, че ме интервюира, по това, че бе свръхлаконична, след като изслуша внимателно речта ми, в която я завъртях като с римска прашка и я пуснах по тангентата на кинетичния импулс. Хора, които завързват разговор, водят разговор. Хора, които са ИЗПРАТЕНИ да интервюират, затварят линията. Пък и аз ѝ помогнах, защото завърших разпалената си тирада ( дори ме погледнаха зашъткващо от персонала ) с END OF INTEL ! Просто, за да ѝ стане ясно. И ако не ѝ стана ясно, после написах с червено WHO SENDS YOU ? на единия тефтер и ѝ го показах, без да ѝ го показвам. Седяла си тя там, и "всеки ден ви виждам". После се разотиде. Случайност, нали :D
Предисторията всъщност е, че миналата пролет един немскоговорящ човек ме заговори и се заинтересува от проекта ми, дори имахме уговорка за среща, в която да обсъдим вероятно сътрудничество. На която той не дойде, но пък имаше малко съгледвачи след това. А по-след това изчезнаха записките и компютъра.
ИС№2 e доста по-pro от ИС№1. Дори е подбрана с класическия sex-bait, сексуална уловка - dat eyeass, tho ! На разминаване в коридора ми се усмихва с най-кобресто възможната усмивка и кълчи седалищни мускули малко по-старателно от това просто да си ходи, накъдето си е тръгнала. Това е прекалено изтъркано, прекалено шаблонно. Жалка е липсата на въображение в нечие обкръжение, просто е патетично. И не, когато други хора ме заговарят да ме питат какво правя, водят разговор а не отговарят като бот, който престорено любезно ми пожелава успех, отвръща с една-единствена дума "психология", завърта се и се фръцва и хили с кобренска, подмолна усмивчица на разминаване, докато кълчи гъзерете. А ето я и оригиналната бележка, която ѝ flash-нах back, след като се разотиде и продължи да ме "всеки ден ви виждам тук", заставаща, както забелязах, винаги в позиция да ме наблюдава, което видях едва сега, просто щото съм в библиотека и си чета и преписвам, не в бар, за да гледам дамите на отсрещната маса. Няколко дена по-късно я подлудявах с жестове, уж ненасочени към никого, напълно неутрални, докато трескаво разнасях четива насам-натам и прелиствах интензивно. Знае се, че заекът, когато иска да доминира хищника си, да смени ролите, се спира и наднича, повдига глава на задни крака
Коментари