О, нет...

 Мрачна утрин... Светлината едвам се процежда през спуснатите пердета... Навън плиска гаден дъжд, студено е... Събота сутрин. Мислех да покарам колело или просто да изляза на чист въздух, но в това време предпочитам мирно да кръстосвам из нета, посръбвайки горещо нескафе.
  Измъкнах се от леглото и зашляпах боса и прозяваща се към компа. Тръснах се на стола и потреперих. Да му се... Бива, бива студ, ама още е септември. Хвърлих поглед към залетия от дъжд прозорец и небето, напомнящо ми за лицето на татко, когато му казах, че имам цафе по история. Мрачно, сиво... Днес определено ще си стоя вкъщи.
  Компа се зареди с боботене. Най-сетне! Я, да си проверя пощата, може да са ми пратили нещо... Кликнах два пъти върху иконката на интернета и зачаках... Detecting proxy settings...Finding site www.google.com... Site not found... Какво става? Затворих и отново кликнах. Нищо. Стомахът ме сви неприятно. Тоя нет... ще ме побърка... После се сетих да погледна отдолу на страницата, където се появят съобщенията за грешка. DNS error. Сърцето ми спря. Или са ми прекъснали нета (не съм го плащала от 3 месеца... но пък е на бтк, така че не могат да го прекъснат), или кабелите са се объркали. От това ми се изправят косите. Кабелите... (гробовен звън на камбани).
  Скочих като петгодишна, на която ще купуват Барби и се метнах зад канапето. Бях толкова ентусиазирана, че се праснах в стената. Голяма работа! Малко ожулване. Погледнах - нещо се беше разкачило. "Хм... Тая жица тук ли беше? Или пък там... Къде па да я бутна? Май така става... не, не става... (нещо изпращя зловещо)." Навела съм се през облегалката на дивана, косата ми се люшка и се оплита с кабелите, а коремът ми е смазан, защото съм се облегнала на него с цялата си тежест. Ще успея... "А, така, нацелих я! Я да проверим!"
  Върнах се на стола и с треперещи пръсти цъкнах иконката. Очите ми бяха вперени в екрана, съзнанието ми - цялото в нета. Дори не усещах, че единия ми крак почва да изтръпва. Пак нищо. Отново се мушнах при кабелите. Проверих всеки старателно. Няма измъкнати, всичко си е на мястото ужким. Сплитерът е цял и невредим. Какво не е наред?! В главата ми се заредиха мрачни картини...
1. Може да е кучето
2. Може да е сестра ми
3. Може да са нашите
4. Може да е БТК

1. Кучето? Ами да! Малкото злобно псе винаги ме гледа подозрително. Извеждам го само на Нова година, сигурно е решило да си отмъсти. Дааа... виждам го. През тъмната нощ то бавно се промъква, докато аз спя. Ослушва се с шилешките си уши, докато ноктенцата му дращят по паркета. Още малко... Ето! То вече е пред компа - най-скъпото нещо на стопанката му. "Ще й го върна за всичките нощи, когато не съм могло да спя, щото трябва да се стискам! Вечно ме забравя! А да те видя сега...". Ухилва се зъбато и хвърляйки поглед през лапа, се запътва към масата. С верния си кучешки нюх открива кабелите за интернета и ловко ги подмокря с топла струя урина. Тържествуващо, малкото псенце се оттегля в покоите си, оставяки разруха след себе си.
  Дали е това? Вече си се представям как на сутринта чистя с мръсен парцал, а на носа ми има щипка за пране...
2. Сестра ми? Защо не? Не й давам да си проверява пощата, дърляме се понякога... Колко му е да грабне ножа за хляб и да резне някъде?... После иди го, търси. Хм... Дали е толкова гадна? Абе, тя нищо не зацепва. Отпада.
3. Нашите. Те са. Те са. Имам лошия навик да седя в интернет докъм... 4 сутринта. Не е особено здравословно. Може би се притесняват за мен. "Ще му стане нещо, на детето. Пък и успехът може да си развали... За какво й е този интернет?!" Бе, те все едно няма с какво друго да се занимават...
4. БТК. Точно. Не съм си плащала, сега го спират. После ще дойдат да ми вземат и сплитера и край на нета! Неее.. не са толкова лоши. Та интернет е целият ми живот! Не могат да ми причинят това... Дааа, вече знам как ще го направят:
  Съботата  ще премине в безуспешни опити да включа нета. Накрая, отчаяна и сломена, аз ще легна под масата на компа, за да вардя. Сигурно ще си мисля, че е псето.
  ...тъмна, ветровита нощ. Дъждът вали като из ведро, а небето се
прорязва от светкавици. Страхът витае във въздуха, а бедата тихо се прокрадва зад ъгъла...
  ...SunnyFlame кротко спи под масата на любимия си комп. Легнала е между кабелите, подпряла глава на стара клавиатура. За одеяло й служи само една мръсна изтривалка. Тя спи неспокойно... Може би предусеща какво ще се случи...
  ...трясък от счупени стъкла... Прозорците се разтварят широко и през тях нахлува леден вятър. Дъждът плисва върху дървения перваз, а куп откъснати листа нахлуват в стаята...
  SunnyFlame се събужда изведнъж и започва да се оглежда трескаво. През замаяния й от сън мозък минават хиляди мисли. Защо е отворен прозорецът? Какво става, какво... Блесва нова светкавица и в стаята се открояват 5 силуета. Петима мъже стоят в стаята, облечени с черни костюми и вратовръзки. Четирима от тях са се наредили в квадрат, стоят със скръстени ръце. Петият е застанал пред тях. Той носи черен кожен шлифер и шапка, килната на една страна. периферията се спуска диагонално над очите му. Едното му око, вместо зеница, има иконка. Малко кръгче, в което със червени букви пише: "БТК".
  SunnyFlame стои като изтукана. И изведнъж се сеща. Това са те - дошли са да й вземат Кабела. Ярост и гняв се надигат в душата й. Не, няма да стане... Ще се бори до последна капка кръв. Sunny бръква под възглавницата (клавиатурата) и изважда един Tefal (тиган - 45 см в диаметър). Внимателно излиза из под масата и стисвайки в ръка страшното оръжие се приготвя скъпо да продаде живота си...
  Мъжът вдясно се хвърля толкова бързо, че Sunny няма време дори да отскочи. Тя просто замахва и го прасва с все сила. Плоското дъно се разплесква върху лицето му и му счупва носа. Мъжът пада на пода, целият в кръв. В следващият миг останалите двама я хващат за лактите. Sunny  се бори с всички сили, но нищо... (от напъване даже има руптури на три места). Оня с шапката вади от куфарчето си една голяма ножица и... срязва кабела на интернета... После взима сплитера и го прибира в джоба си. Блесва нова светкавица и Sunny осъзнава, че лежи на пода, а в стаята няма никой друг...
  Прогоних от главата си мрачните мисли и се опитах да анализирам ситуацията. О, защо просто не го рестартирам. Restart. Бавно пред мен изплува страницата на Google. Усмихнах се.
  Мрачна утрин... Светлината едвам се процежда през спуснатите пердета... Навън плиска гаден дъжд, студено е... Събота сутрин.
Хвърлих поглед към залетия от дъжд прозорец и небето - мрачно и сиво. Днес определено ще си стоя вкъщи...