Искам да ви покажа снимки от Харбин, като се надявам, че засега 2 стигат.




Ще ви кажа с думи за студа там: понася се щом имаш топли спагети с вода и лек сос. Това е благоприятствало нарастване на населението - сушените супи, технология за консервиране, но ограниченията за раждаемост са добра предпоставка и то да се обогати като са малобройни. 
Тук искам много да разкажа за другите колеги-чужденци: американка, канадка и канадец (поотделно, като канадката бе тръгнала да свивс гнездо с друг май французин) и германец с друг бирен любител филипинец почти на моите години, които сравняваха нашите спомени с тези от страните им. Особено с германеца си говорехме за комунизма, понеже бе от около Берлин. Той ни препоръчваше Монголия, понеже е за приключенци, съзерцаващи много голи полета и юрти. Освен това си ходиш там с автобус, имало динозавърски кости, които можело да се пипат с голи ръце. Аз съм писала другаде из нета къде съм ходила и ще ви учудя как съм се радвала на неизвестните дестинации, които са съкровища. Обаче предпочитам да ви говоря за там, където живях. Учудващо е, че в близките държави има китайски квартали "Чайнатаун".
 Колежката-американка се казваше Джорджана и аз й казах, че на български би се казвала Гергана, тя беше на около 65 и имаше не работна, а бизнес виза - все едно е командирована, но бе с докторат по педагогика. Тя обичаше да готви супи и да дава на всички ни, понеже не можеше да ги изяде. Понеже е от Хаваите, има азиатски черти (но при нея не бяха много доловими), освен за младежите-студенти, които й задаваха въпроси. По време на първата ни среща с колегите познавах само Дубай и Пекин като далечни и посетени от мен. Как да не запомниш разликата: арабските търговци винаги казват "имаме всичко, елате да купите" и се оказва, че точно твоето нямат, но вече си се спрял и ти е неудобно да откажеш. А китайците, най-вече от Пекин, единствено за безжичния Интернет те лъжат. Не очаквайте никакъв такъв, даже да има символа с вълничките. Ще ви кажат: има Интернет, щом аз имам на телефона си, значи е така. И не се замислят, че техният е на абонамент, а не като клиент на заведението. В Ю. Корея също няма, за да не би някой да порти за съседи с почти също име. 
 Много ми допадна кухнята там, понеже имаше прекрасни супермаркети с бюфетно хранене, животът бе с купонясване и караоке. Аз обаче исках да спестим, за да видим южните части на голямата държава. На времето, коя от 4-те години не помня, бе възникнала модата чай с някакви топчета от тапиока, но бе за южните части, а при нас не. Там хората (заради студа ли) бяха и по-високи. Искам да разкажа за хотелите в други части, поонеже за думата има различни и не само като категория, а и като какво ти е леглото, защото има и ниски легла на пода, по-скоро тънък матрак, невероятно приказни. Знайте, че от 12 до 3 следобед всички китайци (и тези с друг режим) са на поспиване с отпуснати глави на бюрата и ако им викнате, че като клиент трябва да ви слушат, ще ви игнорират или ще ви се смеят, като второто ще ви побърка. Ще питате: защо спят там? А ми кога да мислят къде е удобно, много вероятно са от различни части на големите градове. Да се ходи с маска там е напълно обичайно и без да имат епидемия. Близо бяхме до Харбин и видяхме интересна руска църква - за това следващия път.