Обикновеният човек
Скоро ще продължа с поредицата "Как да си намерим гадже". Преди това обаче искам да споделя с вас някои размисли, които от доста време пърхат в празния ми череп като прилепи. Сталактитът, върху който прилепите решиха да накацат в добре оформено ято, е една реклама на Първа инвестиционна банка. На нея Марта Вачкова и още един (не им знам имената, затова не искам да се излагам) позират като "трудови селяни". Разбирайте -- доячката ударничка, влюбена в най-добрия рационализатор в ТКЗС-то. Посланието (или слоганът, както сега му викат) на рекламата е "Сериозен кредит за сериозни хора".
Това ме наведе на някои размисли. По-точно -- какво се е променило от 10 ноември. Не говоря като икономика и състояние на народа, там нещата са ясни. Какво се е променило в самите хора. Погледнете как болшинството от хората прекарват вечерите си -- "Комиците", "Шоуто на Слави", изобщо -- забавни предавания. Общото между всички тях -- всички! -- е едно. Тъй наречените "комедийни шоу-формати" (преди ги обявяваха като "хумористично предаване") бъкат от сценки с "хора от народа". Обикновено тези народни хора се представят като простаци, живеещи на село, с изтъркани дрехи, получени по наряд през 53-та, без грам интелект, чието единствено забавление е да седнат на ракийка и салатка и да плеснат жена си по задника.
"Това е за забавление" ще кажете. Да, и именно това е лошото. Хората намират за смешни типажи, с които могат да се идентифицират. Мога да ви разигравам шофьорски сценки до утре, и едва ли ще разберете и една трета от тях, ако не сте карали камион. По същия начин едва ли човекът от село ще разбере виц за програмисти. Схващате ли? Не намирате ли за тъжно, че най-гледаното в българския ефир са хумористично-развлекателни предавания, експлоатиращи типажи от преди 20 години?
Опитите да се направят комедийни сериали с по-различни образи ("Морска сол", "Тя и той") падат с кух звук на земята. Специално "Тя и той" беше най-жалката пародия на ситуационна комедия, която съм виждал през живота си. Гледал съм нискобюджетно шведско порно с по-добра режисура и сценарий. За актьорската игра да не говорим.
Не ме разбирайте погрешно. Уважавам селяните и техния труд. Но намирам за жалко че все още с лекота се отъждествяваме с ватенката, ракията и салатата.
Това ме наведе на някои размисли. По-точно -- какво се е променило от 10 ноември. Не говоря като икономика и състояние на народа, там нещата са ясни. Какво се е променило в самите хора. Погледнете как болшинството от хората прекарват вечерите си -- "Комиците", "Шоуто на Слави", изобщо -- забавни предавания. Общото между всички тях -- всички! -- е едно. Тъй наречените "комедийни шоу-формати" (преди ги обявяваха като "хумористично предаване") бъкат от сценки с "хора от народа". Обикновено тези народни хора се представят като простаци, живеещи на село, с изтъркани дрехи, получени по наряд през 53-та, без грам интелект, чието единствено забавление е да седнат на ракийка и салатка и да плеснат жена си по задника.
"Това е за забавление" ще кажете. Да, и именно това е лошото. Хората намират за смешни типажи, с които могат да се идентифицират. Мога да ви разигравам шофьорски сценки до утре, и едва ли ще разберете и една трета от тях, ако не сте карали камион. По същия начин едва ли човекът от село ще разбере виц за програмисти. Схващате ли? Не намирате ли за тъжно, че най-гледаното в българския ефир са хумористично-развлекателни предавания, експлоатиращи типажи от преди 20 години?
Опитите да се направят комедийни сериали с по-различни образи ("Морска сол", "Тя и той") падат с кух звук на земята. Специално "Тя и той" беше най-жалката пародия на ситуационна комедия, която съм виждал през живота си. Гледал съм нискобюджетно шведско порно с по-добра режисура и сценарий. За актьорската игра да не говорим.
Не ме разбирайте погрешно. Уважавам селяните и техния труд. Но намирам за жалко че все още с лекота се отъждествяваме с ватенката, ракията и салатата.
..ти пък къде отлетя...
.....стой си в гаража, ако изобщо си от там! Какво искаш да ти дават 18-годишни девици, които се чудят къде да си пестят парите, изкарани с дългогодишен и упорит труд! Хей, слез на земята или в сервиза!
А и нискобюджетното кино е много скъпо платено от имотни спонсори!
А "ТЯ и той" си има своя рейтинг там, където го разбират!
Няма да сме ватенки, ракии и салата, когато дораснем да сме други!
Брях! Че то има ли разлика?
Любимият ми писател е Дикенс. Той има един такъв много особен стил... Първите 100 страници са смешни и забавни. След това обаче изведнъж осъзнаваш, че в действителност нищо смешно и забавно няма в цялата работа, напротив. Осъзнаваш, че това, което четеш, всъщност е толкова тъжно и в същото време реално, че ти идва да заревеш (а и наистина съм го правил на края на "Приказка за два града"). Та и положението с развитието и хумора е същото. Смеят се хората на Слави и "Комиците", а не разбират, че трябва да плачат.
**
В живота, от тревоги още гърбав, претоварен
ний всеки ден по мъничко изгаряме.
И някои са уморени рано, много рано -
Вий, хлебоеди, слушайте!
И аз съм хлебоед загрижен за цената на брашното;
и аз търча за лук и зеле и вардя в магазина своя ред,
следя и аз тиража на спорт-тото.
Но смелите мечти, възвишените цели
нима са в зелето и печелившия билет?
Да гледаш в седмицата два-три пъти мач,
да тръпнеш цял, че можел някой си играч
и с левия, и с десния си крак да ритне топката така и еди-как —
в това ли са високите стремежи, идеалите?
Това ли е на времето голямото вълнение?
Не с тоя лучен дъх и тотомания ти,
мое мъдро, мое храбро поколение,
изграждаше заводите,
централите
и белите грамадни здания!............................"
Из "Дни на проверка" - Пеньо Пенев
Но пък и аз не разбирам хората, които гледат комиците. Хайде, Слави съчетава доста неща, но комиците ?! Не че гледам Слави, аз бтв не гледам, освен новините по обяд. Просто не ми понася тази телевизия.
От друга страна, като селянче по природа, мога да ви дам едно много смислено обяснение защо гледат това- на село хората ловят само няколко програми. Обикновено първите 3. Ние на вилата ни ловим 5, но все пак сме доста близо до София. Та като имаш 3 програми, една от които е канал 1, какво да гледаш с ракията си? Изборът е или Комиците или някой от 3те криминални сериали по Нова. Пък разните там разложени трупове не всички ги възприемат на вечеря. Та така. Въпрос на избор.
Пък за пиенето, Дядо пиеше по около 100гр ракия вечер. Може и по-малко да са били, на мен ми се виждаха винаги много :) Но не се напиваше. От друга страна, в селото тогава имаше 1 магазин и 2 кръчми. И там имаше хора от отварянето им сутрин до затварянето им вечер. Козари, кравари на смени губеха добитъка, защото се заплеснали в кръчмата. Такава е селската действителност. Или поне беше такава.
Не виждам какъв образ се налага на селяните, ми че те са си такива. Не използвам думата селянин по лош начин. Но такива са фактите. На село няма нужда да се правиш на културен или цивилизован. Там всичко се знае. И да се преструваш и да не се преструваш, полза няма. Ако тук този образ буди смях, то е защото ние всички крием селяните в себе си. И едновременно осмиваме този образ на прост човек и прост живот, и му завиждаме. Което е тъпо, разбира се, но това е друга тема.
Поради тази причина от 2 години живея на село. Тук няма трафик, няма светофари и задръствания, няма синя зона и проблем с паркирането. Тук децата играят на улицата, ходят сами до магазина и не се страхуват да отидат у съседите когато навън е тъмно. Тук въздуха е по-чист, усеща се по-силно аромата на цветя и цъфнали храсти. По-тихо е, летните вечери се чува само песента на щурците. Има светулки навсякякъде, дори и по небето :) Когато няма облаци звездите са много, ярки са и сякаш са по-близо. Понякога имам чувството, че ако протегна ръка към небето ще ги докосна. В нашето малко село има кабелна телевизия и интернет. И хората са по-различни. Подават си разни неща през дуварите и оградите, разменят си семена и цветя, спират се пред портите за да побъбрят... не като някогашните седянки, но спират и питат „Как си?” и ако могат да помогнат с нещо го правят. Тук няма денонощни магазини, последния затваря в 22:00, но тук можеш да събудиш съседа си посреднощ и да поискаш шепа сол или аналгин и той няма да те гледа под смръщените си вежди, просто ще ти даде, а на сутринта ще попита „Как си?”. Младите хора са добре облечени, модерно. По-възрастните са спретнати и чисти, никой не носи ватенка. Има и кръчма, разбира се, но е нова, построиха я миналата година. И хората не ходят там за да се напият, а за да се видят, да поприказват, да се позабавляват. Тук, в селската кръчма съм виждала по-малко на брой пияни хора от колкото са пръстите на ръцете ми. Не мога да кажа същото за кръчмите в София.
Може би хората в нашето село носят ватенки и се наливат с ракия в къщите си, там където никой не ги вижда, но аз мисля, че по-скоро реалноста в българското село (или поне в селата които са близо до големи градове) вече е различна от тази преди 50 години, когато и в София много хора носеха ватенки и където все още пиенето на ракия за много хора е цел в живота.
С този пост искам да изкажа само и единствено собственото си мнение, аз харесвам живота си такъв какъвто е. Не искам някой да си помисли, че критикувам неговото мнение или че съм обидена на хората които си мислят, че селяните носят ватенки и пият ракия със салата всеки ден, по цял ден. Мисля, че всеки има право да харесва градския или селския живот. На мен не ми понася Софийския, на други им харесва и за нищо на света не биха го заменили с друг. И слава богу, че е така, иначе нямаше да има място за всички в София или за всички на село ?))