BgLOG.net 05.03.2009 acho39 522 прочитания

ОБРАЗОВАНИЕТО ПРЕЗ ОЧИТЕ НА НЕСПЕЦИАЛИСТА

ЗА ДИСЦИПЛИНАТА
Не мога да повярвам на това, което показват и разправят за сегашната дисциплина
на учениците, особенно големите класове. По мое време в прогимназията и гимназията
,не само да говориш, ами и да шаваш, веднага те изгонват в коридора и нямаш
право се отдалечаваш от класната стая и се молиш или пак да те поканят да влезеш

в клас или да не те види директорът. Като малки ни наказваха да стоим прави в стаята
от към коридора Няколко такива провинения водеха до намаляне на
поведението.Това беше кошмар имаш чувството, че си друга категория ученик.
Дисциплината се затягаше от сутринта. В осем без петнайсет започваше сутришната
гимнастика. Аз бях най зле и в прогимназията и в гимназията водех сутришната гимнастика. Само при дъжд или много лошо време нямаше гимнастика. След нея,директорката на гимназията застанала на входната врата пропускашe един по един
учениците, гледаше за упрятен вид и униформата. Трябваше да имаш чанта. Момчетата остригани, да не може да се защипе косата, само абитюрентите след февруари не се стрижеха, но се подстригваха.Момичета с къси коси или на плитка.
Униформата,почти една и съща в цяла българия. Момчетата- тъмно сини панталони, курки и шинели. Директорката допущаше заради беднотията, вместо шинели, шуби с тъмен цвят/ дългите палта на родителите, скъсени на шуби/, а на абитурентите черните
балтони на бащите. Аз също ползвах такъв, с една подробност, че първо обличаш
хастара-много хубав, лъскав, шарен/червено,жълто,черно а ръкавите бели с черно рае/
платът английски,супер. Събличането по обратния ред. Шапка с герба на училището.
Момичетата- тъмно сини или черни манти с бели якички, тъмно сини или черни чорапи за зимата или къси бели за пролетта .Плетена жилетка или палто също черни или тъмно сини и най кошмарната част, тъмно синята барета с лента с надпис името на училището. Голям късмет имахме, че бяха премахнали номерата на ръкавите. Помня ,че кака ми имаше номер 37. Всяка вечер по стъргалото имаше дежурни учители
за спазването на ученическия час. Някой ще попита не сме ли бягали от час , бягали
сме , но не повече от 3-4пъти и това е много. Имахме не малко отсъствия, но те бяха или поне така си мислехме “извинени”.
Във вузовете също се отсъстваше, но имаше проблем с материала. Преподавателите
на изпита винаги задаваха въпроси, които ги нямаше в учебника, а са обяснени в ликциите им. Нямахме сегашната размножителна техника.
‘
В отделенията ни пишеха забелешки в бележниците за лошо поведение в час или не написана домашна, срещу забелешката подпис на родителя. Това бяха в общи линии
правилата в училище.
ЗА РАЗВЛИЧЕНИЯТА, ВЪЗПИТАНИЕТО, РОДИТЕЛО -УЧИТЕЛСКИТЕ
СРЕЩИ И ЛЮБОВТА ДРУГИ ПЪТ.

Добави коментар

Коментари

alexanderbeleff преди 17 години и 2 месеца

пич - в Youtube има клип как някакви идиотчета бият учителката си в час... Така е в либерално-демократичното общество. Белефф винаги е твърдял, че в БГ трябва да има бой- ама първо родителите, а после- и идиотчетата.....

princesatamani преди 17 години и 2 месеца

Може и да помогне малко бой за заслужилите учители и ученици.Но преди всичко на директорията-на тези които са висш ръководен орган в училищата.Ние в прогимназията имахме директор,който само като го видехме и се снишавахме до земята и слушахме,но тези,които осъзнавахме,че трябва да е така.Веднъж,въпреки че бях активистка,ме наказа с вдигнати ръце във фоайето с филадендроните 1 час.Въобще не ме пожали-защото се замервахме в кабинета по трудово имаше и други но той наказа мен,защото от мен изискваше много повече.Но имаше и има такива които не се подчиняваха,не чуваха ,не изпълняваха, с тези ученици тогава никой не можа да се справи ,дори ТВУ-тата.Трябва да се отстраняват според мен задължително някъде далеч от тези които са примерни и достойни ученици.Имаме много сладки и ученици и учители аз познавам един учител-страхотен е .

Donkova преди 17 години и 2 месеца

Мерси Ачо. Имам въпрос: че не можеш да повярваш на какво виждаш да се случва сега в училище разбирам. А имаш ли си свой отговор на въпроса защо се случват такива работи? Или защо не са се случвали преди - което е друга форма на абсолютно същия въпрос.

acho39 преди 17 години и 2 месеца

Марииче, нека си спомня и другите части, които съм обещал, но от сега мога да те уверя, че няма формула, или както казваше баба..." и въздухът му пречише ".

DianaIlieva преди 17 години и 2 месеца

Кои по- точно работи не са се случвали? Няма нищо, което не се е случвало и преди - само всичко е в по- големи размери и е по- видно. Защото го няма страха. На никой не му пука от нищо - нито на родители, нито на учители, нито на деца. Свободата превърнахме в свободия, защото никой не беше дорасъл за нея. И сега половината народ плаче за "стария строй" в който "тия работи ги нямаше,`щото как ще се позволи...". Т.е. искаме си милицията - да ни надзирава, да ни казва в колко да се прибираме и колко да са ни дълги косите. Защото ние сами явно не можем да го измислим.

Kopriva преди 17 години и 2 месеца

Не знам кога е точно преди,но на мен при споменаването на "милото и незабравимо преди",интересно защо ми се появяват откъси от филма:"Маргарит и Маргарита" и веднага изтриват "прекрасното"минало.Та си предпочитам настоящето пред оня "ред и дисциплина"!

Donkova преди 17 години и 2 месеца

Ехо, Ачо тук разказва спомени от 1947-1957 г. Може ли да се въздържим да му ревизираме спомените. Той не претендира да казва всеобщо валидни истини за всички времена, напротив, човекът си каза в началото, че ще разакаже защото не разбира как е станала промяната. Изкуших се да го питам защо нещата сега му изглеждат различно, защото ми е интересно как той си го обяснява. А не защото има правилен или грешен отговор на въпроса защо училището е загубило съществена част от способностите си да поддържа среда на спазване на правила без това да наранява някого.

Kopriva преди 17 години и 2 месеца

Не,в никакъв случай не "ревизирам спомени".Извинявам се,ако така прозвуча!Не съм разбрала за периода 1947-1957г.-нямам и идея как е било.Интересно ми е да разбера.Аз написах само за сравнение период,който аз познавам и предпочитам сегашния(само мое мнение).

pestizid преди 17 години и 2 месеца

Случайна, ами защото отдалечени в годините, спомените вече се сдобиват с романтичен ореол. Пък малко са хората, които са склонни да се впуснат в нещо ново и "с главите си да счупят ледовете". Повечето около мен си предпочитат скучното и познато ежедневие. Ахааааа, казват си те, това ми е познато, ще се справя, нооооо не искам да се променям тепърва, да уча нови неща, дай ми алгоритъм за действие. Защо бе аджеба искам да извикам, а къде ти е главата? Все пак да не си Гюро, на когото мечката изяла главата? Но това е положението, за съжаление и е трудно да се променяш, да учиш, да бъдеш за пример, "да падаш във ада и пак да оставаш възторжен и чист". Но ти пък много добре ме разбираш. За тъмната и светлата страна у всеки един и тяхното постоянно противоборство. За заобикалящата ни посредственост, за разрушението на емоцията, на съгражданото, на логичното. Радвам се, че имам своя скромен принос в противопоставянето на всичко това. :) Разбира се, че е имало тъмни страни в нашето образование и в предишните периоди, но за нас май е било немислимо да споделим с родителите си, с друг учител, с приятел на нашата възраст може и да сме споделяли, но това е оставало детска тайна. Страхът е бил движеща сила и според мен в предишните периоди. Страхът да бъдеш отлъчен от обществото, да си с намалено поведение, да си нароченият мързеливец, изоставащ, незаинтересован, да не отидеш на манифестация, на спартакиада, на лагер-школа... Как така ще бъдеш паразит за обществото и враг на системата?! Факт е, че мозъците ни системно са промивани - да бъдем многомашинници, да извършим ПОДВИГ, а героят е винаги в строя. Помня този логунг. Макар че тези идеологии според мен по-лесно се преживяват. Имаше една постановка в Театъра на Армията, тогава ТНА, в която ставаше дума за скрита тъмна страна на комсомолски активисти. Героинята искаше да я приемат в компанията на активистите, а когато това се случи, лидерът я попита "С кого ще спиш - с мен или с него?" А тя беше безкрайно потресена от незачитането на нейните емоционални потребности. Независимо какви емоции са засегнати, остават травми, които се преодоляват много трудно. С течение на годините на хората отстрани може да им се струва несериозно, глупаво и дори смешно, но е факт, че има такива недоразумения и не само... И всичко това го разказва един средностатистически тогава ученик, малко активист, малко дописник в "Средношколско знаме", с отличен успех и примерно поведение.