ОБРАЗОВАНИЕТО ПРЕЗ ОЧИТЕ НА НЕСПЕЦИАЛИСТА

Добре, ние, учителите , ще се справим по някакъв начин с децата. В края на краищата нали за това сме учили и тази професия сме избрали. Но при нас децата са за определен период от време, а първите седем страшно им липсват. Казвам  на родителите - при нас са четири години, при вас са цял живот. А една първокласничка онзи ден каза нещо, което със сигурност е коментирано от нейните родители. Катето казало пред класа, че децата са огледало на своите родители. Разбира се, възпитанието е свързано с училището. Учителите го разбират, чиновниците - не. Лесно се руши, трудно се изгражда. Каквото имаше - добро или лошо - разрушихме. С колегите се опитваме да градим. Липсва спойката - родителите.

Това е моето мнение. Дали сте съгласни? Зависи от гледната точка на всеки. За тези 18 години в училище, аз  виждам нещата така. Имаме умни деца, но с лошо възпитание. В първи клас постъпват грубияни. Имат речник, от който да ти настръхне косата. Иначе казано - дерзайте, учители! И да оцелеем, че и ние имаме деца!

Което разбира се значи, че на свой ред пращате

в първи клас деца с лошо възпитание? Или само "другите" родители

вършат такива лоши работи?

Няколко години по-късно(не знам,колко точно) и мен-Момиче-"махалата"-т.е.приятели,детски игри,съучиници,училище ме възпитаха!Родителите ми не знаеха почти нищо за мен,баща ми дори не знаеше,в кой клас съм.Единствената проверка беше бележника и успокоението,че се справям.Много години по-късно ги запознах и то умишлено,за отмъщение и доказателство,че абсолютно не ме познават,със живота си!

P.S.Какво точно се очаква от мен като родител?Освен,че давам цялата си обич и грижа за оцеляване на децата си?Да ги принудя(момчета)да ми споделят?Да ги контролирам и ограничавам-(сещате ли се до какво водят забраните-до лъжа и криене)?Не е ли по-добре да имаме повече доверие в децата и да им покажем,че свободата е и отговорност?

Аз например живях в града и по неговите улици, после отидох на село и се възпитавах с козите, после пък раснах пред компютъра, но така или иначе, учителите винаги са играли съществена роля в живота ми. Те ме възпитаха /доколкото някой изобщо го е правил/, но само защото им го позволих-за мен те бяха авторитети и все още са. Още не мога да заговоря на ръководителя ми "на ти", точно заради това. Но ако мама не ми беше създала това уважение към училището и не го беше поддържала /макар и едва ли напълно целенасочено/, нищо от това нямаше да се случи. 

Училището не е сбор от учители, това е институция, която съставя представите на децата ви за добро и зло. То на практика ги отглежда като личности-не вие, с вашите пари, любов и грижи. Училището като първа външна за детето среда го прави. Но без вашата подкрепа, това просто няма как да стане. Защото всяко дете се ражда човек, то има някаква личност, която малко по-малко започва да се изявява и да досъздава. И за поне 16 години, родителите са тези, които ще имат силата да контролират този процес. Само дето в 10 от тези 16 години, родителите няма да са тези, които ще виждат тези изяви, а учителите. И ако тези учители нямат авторитет в очите на детето да му кажат "не" или "да", то тогава за какъв контрол изобщо говорим?!

Напълно съм съгласна, че има скапани учители, но това е работа МЕЖДУ ВЪЗРАСТНИ! Едно дете не може да има правото да решава кой учител е скапан и кой не, и да си избира на кой да се подчинява. Ако учителя е лош, е работа на РОДИТЕЛИТЕ да вземат мерки за отстраняването му. А не да си прехвърлят отговорността върху децата като им позволяват неизпълнение на задълженията им и грубо държание.

Аз нямам деца все още, но като дете съм се срещала и с лоши учители. Не съм си позволявала да се държа като гамен и мама да го е подкрепяла. Винаги има начин да бъдеш изряден ученик, да се държиш почтително и пак да презираш някого. Това е държание, което родителите трябва да подкрепят.

Съжалявам, ако изглежда, че подкрепям учителите, не го правя за тях, правя го заради Знанието. Важно е, човек да бъде възпитан да уважава идеите и да се държи почтително с изпълнителите им дори, когато те са тъпаци. В крайна сметка всички хора ни разочароват рано или късно, това е част от живота. Дори и най-добрата учителка не е идеална, дори "мама" не е и всяко дете рано или късно ще го разбере. В такъв случай не е ли по-добре да сме сигурни, че то ще има адекватно поведение, когато бъде разочаровано? Защото ако "мама" е трудно да не я уважава и да не и изпълнява желанията, защото може да му спре паричките или телевизията, то "госпожата" може да му навреди много по-малко. Така че според мен е честно "госпожите" да получат едно рамо от родителите, за да не се стига до ексцесии.

Вижте, има елементарни неща - напр. децата не са отделна порода от човеците, те виждат и оценяват нещата. Във втори клас - т.е. на 8г., имахме учителка по английски език, която истерично плачеше ако няко дете закъснее за час. На родителска среща заяви, че тя не може да се справя с нашите невъзпитани деца, защото още няма свои. Ние проявихме разбиране, скарахме се на децата, родител присъстваше в часовете за да въдворява дисциплина... Резултата беше, че тази жена по никакъв начин не получи респекта и уважението, към които се стремеше. Децата и се подиграваха, викаха и "ревлата" и нарочно се опитваха да я докарат до сълзи. Не знам да имаше човек който да я уважава измежду колегите и, родителите или шефовете. Вероятно е имала някакви други качества достойни за уважение, които не ме касаят. Не е възможно да накараш 8 - годишно момче да уважава една истерична жена на 25 само защото тя знае английски. Просто е необходимо да има още нещо.

Мария, забележете, че откакто и когато говоря за проблемите на образованието, аз винаги изхождам от конкретен личен пример, който е много лесно да се провери и докаже. Общо взето, аз сериозно протестирам срещу идеите "децата идват в училище невъзпитани", "всички учители на света са достойни за уважение", "родителите и семеството не обръщат на децата необходимото внимание, и затова те стават агресивни, наркомани, гамени и т.н." Докато учителското съсловие стои на тая плоскост, просто няма да има съгласие, защото това не е вярно. Тази теза е точно толкова вярна, колкото и тезата, че всички учители са некадърници. А за да има някакъв обрат, някакво разрешение на проблема, явно е нужно съгласие. Странно е, че аз търся съгласие, а обикновено получавам конфликт от нараненото его на някоя учителка, която вероятно припознава себе си в моя конкретен пример. Още по- странно е, че колежките и обикновено я подкрепят в спора, а не в търсенето на съгласие. Но това се случва от колегиалност, аз прекрасно го разбирам. Само дето това не води до нищо.

Разсмя ме!Страхотни примери!Дете прибира майка си от кварталната кръчма,ревяща учителка,която нямала деца и се натъжавала,че учениците и закъсняват!

 На мен пък ми се иска да заснема някоя родителска среща,че не мога с думи да опиша всички абсурди на родители и учители,но не е законно......

То май най-нормално реагират децата!

И моля за уточнение за смисъла на думата уважение. Уважението е нещо субективно и всеки си го разбира както иска. Но Училището изисква определени неща от децата и не е въпрос на лично предпочитание дали те ще ги изпълняват или не. Щом Учителката каже, че имаш домашно, значи имаш, дори и да е най-голямата овца на света и домашното да е супер тъпо. Щом Учителката ти каже да мълчиш или да напуснеш, го правиш. Също както ще го направиш по-късно ако ти го каже Полицай, независимо от това какво мислиш за полицаите по принцип и в частност. В ума на децата, училището и учителката трябва да са закон и точка. Всякакви проблеми трябва да се решават само и единствено между възрастните.

А по въпроса за родителите...не искам да бъда зла. Но дори и да не си пияница, пак всеки се излага, понякога повече, понякога по-малко. Но това не значи, че въпросният родител не трябва да се уважава. И на същия принцип, дори и учителят, който се е издънил трябва да се уважава и реда да се спазва.

Колкото до случаите, за които ти спомена-става въпрос, за учители, които не могат да си изпълняват служебните задължения, въпрос на закон е как да се реши тази ситуация.

Все пак, не искам да създавам спор, а само да си изкажа мнението. Още повече, че Лорда е прав, дори дискусията е несъстоятелна, или може би по-скоро несвързана. Все едно.

Уважението е доста сложен философски въпрос, по който може много дълго да се разисква. Това което ти описваш не е уважение. То е респект към институциите. Може думите да са синоними, но имат свое различно емоционално натоварване - т.е. респекта не е точно уважение, а нещо подобно.

Абсолютно не съм, никога не съм била и никога няма да бъда съгласна с уважението по презумпция. Всяко нещо на тоя свят се отвоюва, заплаща, изстрадва. Нищо не идва даром, по досещане. Въобще за да се осмисли и да стане разумен акт на действие, то трябва по някакъв начин да се преживее. Няма осмислено уважение без изживяване. Което разбира се си е лично моята философия на живот. Всеки - дори и детето - има правото да не уважава недостойна личност - била тя учител, родител, полицай или каквото е там. Това би трябвало да накара хората, ангажирани в институция, да се стремят да бъдат достойни за уважението което изискват. Защото нищо на тоя свят не се полага даром.

А пък респекта от институции въобще се възпитава - т.е. когато институцията те прави на идиот, съответно скачаш според тоягата. Това вече е въпрос на възпитание, да.:)

Последно - Лорда наистина обикновено е прав, ама и аз не го видях наоколо...

Случайна- нямам повече какво да кажа по темата с учителите. Единствено и само, че законите трябва да се спазват, докато не бъдат променени. И са много редки случаите, в които промяната става като показно не спазваш, това което не ти харесва.

Колкото до думата респект-това е чуждица, която аз отказвам да използвам. Особено след като значението и напълно се припокрива с нашето. За мен родителите и учителите са институции, и уважението, което им се дължи е от същия тип. Уважението не е обич или харесване или одобряване, и няма нищо общо с него. Уважението е свързано с йерархия, а такава в училището, както и в дома, както и в държавата има. Дори и в нашата държава.