BgLOG

Няма го

от gargichka на 13.11.2007 01:37 16 коментара , 696 прочита

Крача самотно по тротоара. Него го няма. Търся го с очи .... дали няма да го видя по случайност? Имам чувството, че го виждам непрекъснато .... но не, не е той ....

Приятелките ми много са ми се чудили колко държа на него. Как да кажа .... не можех без него. Той беше сякаш част от мен. Мое продължение. Караше ме да се чувствам свободна .... независима .... Наистина, единственото нещо, от което бях зависима, беше той....

Само той.... Някой (някоя) ми го открадна! А всъщност нещо не беше наред от известно време насам. Нещата не вървяха .... все нови и нови малки проблемчета ..... но аз нали го познавам добре, познавам всичките му особености .... Не, не казвам, че е перфектен! Има си свойте недостатъци .... имаше! Но аз си го обичах....

Знаете ли, аз .... всъщност от самото начало знаех, че един ден този ден ще дойде. Че ще го загубя .... но някак не мислех, че ще е точно в този уийкенд... Тази събота и неделя заминах за Саарбрюкен. Той остана тук. За последно го видях пред института ми.... И тогава дори и не подозирах, че този път ще е последен...

Какво ли не съм изживяла благодарение на него. Той беше стабилен, можеше да се разчита на него. Къде ли не съм била с него .... защо изчезна от живота ми ... просто така? Къде ли е сега? ....А дали не можеше да направя нещо? Да го задържа .... Но няма смисъл да мисля сега за това. Честно казано не знам как бих реагирала ако го видя пак някъде. Ей така случайно на улицата. Не знам.

Пътувам с автобус .... ах, как не харесвам автобусите! Знам, сега поне имам достатъчно време за губене в този автобус да пиша истории. Защото него го няма....

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от gargichka на 13 ноември 2007, 01:43

А, ето, даже и една снимка седи в галерията, където той се вижда. Отпреди няколко години е, но все пак .... да, това е той . Беше .... Добре изглеждаше...

# | от Tanichka на 13 ноември 2007, 03:20

Хубав е. И голям.... Не че няма да намериш нов заместител, но винаги ще го сравняваш с Него. Тъжно е... Ако го видиш на улицата с друг/а, ще те заболи, но ти си силна и ще минеш без разправии, нали? А и в крайна сметка - нищо не ни принадлежи завинаги.

Добре е, че сте се забавлявали заедно. Спомените остават.

# | от Shogun на 13 ноември 2007, 09:23

Как се привързват хората.... Но връзките са странно нещо. Уж си пасвате, а в един момент установяваш, че вече не толкова: защото двамата сте се развили, но в различни посоки. Ти си се отворила за новото, докато при него нещата тъпчат (въртят се) все в стария кръг. И в един момент Той ще ти се види безнадеждно остарял... Може би е добре, че раздялата е станала именно така, понеже иначе, водена от стари спомени, ти едва ли щеше да го изоставиш. И в един момент щеше да се окаже, че го влачиш на гърба си.

-Арен си беше, за тамо си беше, - както казват бабите на нечие погребение.

# | от IvanAngel на 13 ноември 2007, 09:58

:-) споко и новите модели не са лоши... "един ще падне друг ще го замести..."

# | от gargichka на 13 ноември 2007, 10:52

Да, прави сте, и аз с това се успокоявам: Ще има и други!

:)
А между другото, тоя/тая, дето го е взел(а), бая се е преебал(а), защото наистина беше взел да сдава багажа в последно време, все по-често се повреждаше нещо и накрая можеше да се кара само на трета (дупе да ми е яко по наклон, ама буквално!) .... е, аз си го карах де .... харесвах си го .... но направо време му беше, дет се вика.

# | от gargichka на 13 ноември 2007, 10:55

Хахаха, да, наистина се беше развил в друга посока :) :) Кофти посока, бих казала!
Ама мен пак ме е яд малко!

# | от Ivo на 13 ноември 2007, 11:50

хахах :)

Забавно.

Но предпочитам автобусите пред това дьжда да ме мокри, да ми пръска в очилата, да не виждам нищо и да се пребия докато давам гас надолу по наклона за да ялза в унито ... :) :P

# | от Ivo на 13 ноември 2007, 11:58

хахах :)

Забавно.

# | от petkata на 14 ноември 2007, 16:52

А пък на Раковска, близо до ъгъла с Иван Вазов, от бая време седи един заключен за дървото самотник...Чудя се дали някай не си го е забравил там?

# | от gargichka на 14 ноември 2007, 17:48

Петката, дали пък за колелата не важи същия принцип както за патентите или авторското право - мине ли достатъчно дълго време, нещото става обществено достояние ...? :) Може би този принцип е застигнал моя Спътник в живота!

Но всъщност днес ми се случи нещо! А именно, вървях си нищо неподозирайки из центъра и по едно време видях моето колело! Беше подпряно пред един магазин. И аз какво направих - ами откраднах си го обратно. Разбира се! Само дето вече наистина не знам има ли или не животец в него .... Ами .... нещо не разбирам! Веригата беше счупена и беше омотана около задната гума, така че да не може да се върти. И аз поне не успях да я извадя. И предната е спукана. Странно, че някак представата за велосипедна мафия, която ми е откраднала колелото и ми го е пласирала нанякъде, по ме топлеше, отколкото това сега - че някой идиот го е взел, за да го дотроши? Ебаси!

# | от vik на 14 ноември 2007, 17:58

ДЕНЯТ ЗАПОЧВА,

НОЩА СИ ТРЪГВА,

ЛЮБОВ СЕ РАЖДА ,

СТАРАТА Е МЪРТВА.

С ТЪГА ОТКРИВАМ ЛЮБОВТА,

А ЩАСТИЕТО ЗА МИГ УМРЯ,

НАДЕЖДА, СТРАСТ, А ПОСЛЕ САМОТА,

КАКВО СЕ СЛУЧИ,

КЪДЕ СГРЕШИХ,

ЗАЩО СЕ СЧУПИ,

НАЛИ ПРОСТИХ ?

ДЕНЯТ ЗАПОЧВА,

НОЩА СИ ТРЪГВА ,

ЛЮБОВ СЕ РАЖДА,

СТАРАТА Е МЪРТВА.

# | от gargichka на 14 ноември 2007, 19:06

vik, удивително, това стихотворение действително е в пълен унисон с това, което ми е на душата! И най-вече двустишието

Защо се счупи,
нали простих?

;)

# | от Tosh на 14 ноември 2007, 20:48

Горкото колело... ;-(

# | от BasiDi на 15 ноември 2007, 01:58

Ей, ама че си лоша! Като го прочетох това и ми стана едно такова... никакво. Тъкмо се чудя какво да ти кажа и трябва ли въобще нещо да казвам, а пък не мога да си трая, когато един такъв любим човек се чувства нещастен и ... БААааам, то било колелото всъщност... .
Сега ме избива на смях и се сещам за оня стар войнишки виц:

Полковника вика старшинката и дава наставления:
- На Петров баща му загинал при катастрофа, кажи му го някак по тактично.

И след малко старшинката вика петров и му казва:
- Петров! Станала е голяма катастрофа и цялото ти семейство са загинали - баща ти, майка ти, леля ти, сестра ти, дядо ти и съседката...
Въпросния редник Петров ни жив, ни умрял, а старшинката го потупва по рамото и довършва:
- Майтап бе. Само баща ти!...

# | от gargichka на 17 ноември 2007, 22:22

:) :)

Ами да, общо взето такова е положението. В смисъл, да, като във вица. Между другото установих, че някак си не мога да пресичам косо трамвайна линия. Пеша имам предвид. Бе .... гледам все - ако може така по-перпендикулярно да я пресека... :) Инстинкт някакъв, пази ме.... :)

# | от Shogun на 17 декември 2007, 08:55

Има ли продължение, или по-точно финал? Къде са сега тленните останки на скъпия покойник?

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

Няма го

RSS за коментари Коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви