Някакви мисли
Празнуване, Коледа... В момента не ми се празнува.
Сутринта научих за катастрофата случила се вчера. Имаше интервю с майката на едно дете, седем годишно. Гледах го и просто нещо ме прободе в сърцето, а очите ми се напълниха със сълзи. Да, ще каже някой, катастрофи стават всеки ден. В много от случаите загиват деца. Просто не си даваме сметка за това. Примирили сме се, както с всичко, което не ни засяга пряко, че тези неща просто се случват и ние нищо не можем да направим.
Ние не можем да се справим с корупцията, с мафията с войната по пътищатата, с незаконните сечища, с незаконните сметища с незаконните...
Ходим на работа, работим, излизаме вечер, виждаме се с приятели, правим секс, спим... Цикъл. Около нас се случва нещо, коментираме - това е фона на живота. Скапания ни десктоп, не можем да го сменим с по - розов. И си го гледаме.
Става от време на време нещо, което да ни разтърси. Индиго, Река Лим, Бяла... И тогава се усещаме, че има и друго в скапания ни сив и еднообразен начин на живот. Сещаме се, че живота ни е внезапно кратък, като за начало.
Сещаме се, че има и други, че сме общество.
Можем да мислим.
Да дискутираме. Да коментираме. И най - вече да правим нещо...
Замислете се над тези неща, когато избираме поредния кръгъл идиот да ни управлява. Замислете се, че макар и косвено от тия 200 ли са та, колко са човека зависи нашия и живота на нашите близки.
Защото причината за тези нещастни случаи е комплексна. И вината не винаги трябва да е в един или двама човека.
Цялото ни скапано заспало общество носи отговорност. За всяко загинало дете, отговорността е наша. Защото не ни пука за нищо и за никого. Защото сме се вглъбили в собствения си микро свят и не излизме от него.
Превръщаме се в онези риби балони, които могат да живеят само на дълбоко и излезнат ли на повърхността умират, поради липсата на голямо налягане...
Сутринта научих за катастрофата случила се вчера. Имаше интервю с майката на едно дете, седем годишно. Гледах го и просто нещо ме прободе в сърцето, а очите ми се напълниха със сълзи. Да, ще каже някой, катастрофи стават всеки ден. В много от случаите загиват деца. Просто не си даваме сметка за това. Примирили сме се, както с всичко, което не ни засяга пряко, че тези неща просто се случват и ние нищо не можем да направим.
Ние не можем да се справим с корупцията, с мафията с войната по пътищатата, с незаконните сечища, с незаконните сметища с незаконните...
Ходим на работа, работим, излизаме вечер, виждаме се с приятели, правим секс, спим... Цикъл. Около нас се случва нещо, коментираме - това е фона на живота. Скапания ни десктоп, не можем да го сменим с по - розов. И си го гледаме.
Става от време на време нещо, което да ни разтърси. Индиго, Река Лим, Бяла... И тогава се усещаме, че има и друго в скапания ни сив и еднообразен начин на живот. Сещаме се, че живота ни е внезапно кратък, като за начало.
Сещаме се, че има и други, че сме общество.
Можем да мислим.
Да дискутираме. Да коментираме. И най - вече да правим нещо...
Замислете се над тези неща, когато избираме поредния кръгъл идиот да ни управлява. Замислете се, че макар и косвено от тия 200 ли са та, колко са човека зависи нашия и живота на нашите близки.
Защото причината за тези нещастни случаи е комплексна. И вината не винаги трябва да е в един или двама човека.
Цялото ни скапано заспало общество носи отговорност. За всяко загинало дете, отговорността е наша. Защото не ни пука за нищо и за никого. Защото сме се вглъбили в собствения си микро свят и не излизме от него.
Превръщаме се в онези риби балони, които могат да живеят само на дълбоко и излезнат ли на повърхността умират, поради липсата на голямо налягане...
BgLOG.net
· 22.08.2007
· monnio
Аз за себе си мога да кажа, че се опитвам да бъда отговорна. Ако всеки човек го прави пред себе си, защото вярва, че така е правилно, а не защото спазва някакви измислени правила, тогава дали нямаше да са по-различни нещата? Ако някой не решаваше да се качва зад волана пил, или пък препочиташе да си слага колана, или пък не караше с xxx километра в час, или пък не се опитваше да шмекерува на дребно (или на едро)..... Мислим си, че прецакваме държавата ли, несправедливите правила ли, и аз не знам какво, а всъщност прецакваме себе си.
И не съм съгласна, че животът ни зависи само от някакви си 200 човека.
В пълно съгласие с Katherine отивам и по-далеч. Тези 200 човека, както и политическата класа са си наш продукт. Продукт на нашето колективно съзнание. Ние казваме: "Всички политици крадат..." Това е нашето очакване и те крадат.
Спира ни полицаят и голяма част от нас си дават двадесетте лева рушвет. И така нататък, и така нататък...
Промяната на общественото съзнание е най-трудна. Най-енергоемка.
Добрата новина е, че триадата мисъл-слово-действие е неумолима. И силата е в младите хора. Необременени и волни.
Моето поколение беше възпитавано, че трабантът е по-добър от BMW-то. Беше възпитавано, че за нас се грижи държавата и ние чакахме друг да реши проблемите ни. Убеждаваха ни, че сме изключително умни и трудолюбиви. А ако си много умен, но не разполагаш с достатъчно, излиза че всъщност не си толкова умен. Наложи се в движение след 1989 да се пренаучим и да сменим доста ценности и религии. Някои така и не успяха.
Така че, мили момчета и момичета, мислете. Мислете и привличайте самишленици. Защото колективното съзнание създава колективните убеждения. Точно тези убеждения създават нашите реалности.
И Бог да прости загиналите! Нека мислим за живите!
Тъпо е всеки път, когато се случи нещо, което не ни е удобно и не ни харесва да обвиняваме политиците. Не ги защитавам, нито ги харесвам, но в конкретния случаи виновен е само шофьорът на камиона, както и собственикът му.
Да не се нахвърляме на съдбата, мъглата, обществото...
По данни от интернет:
Товарният автомобил "Шкода Мадара" с шуменска регистрация, който причини катастрофата край Бяла, не е минал технически преглед на територията на Шуменска област, предаде БТА.
И след като масово се пренебрегва закона не трябва ли да се вземат мерки? Кой трябва да направи така, че законите да се спазват? Аз ли? Аз моята работа си я върша. Искам и отговорните лица да си вършат своята...
Не бе майтапът настрана, наистина си прав и ... всъщност няма какво да кажа!!! :-/