Нова къща

Че е къща, къща е. Ама не е съвсем нова. Но е новата ни квартира :) От снощи.

Малко е на майната си. Не малко, доста, в Симеоново е. Но пък...си имаме двор (в който са паркирани три коли и все пак има място  ) с куче, което маха с опашка. Имаме си и още две двойки съквартиранти, една на долния етаж и една на нашия етаж, с която делим кухнята ( момчето ми е колега). Мисля, че "делим кухнята" е доста силно казано, след като видях вчера приятелката на колегата как готви...И като знам, че аз в тоя хладилник донесох чубрица, кетчуп и чили сос...просто ми е ясно как ще делим с нея кухнята, ядейки в някой китайски ресторант. Но, тъй като все пак съм обещала да готвя, ще се трогна да сваря едни спагети.Толкоз мога, но пък с няколко вида сос.
Имаме си спалня. Вече не се гъчкаме на единичното легло. Това е просто рай.
Все още всичко е по куфарите и просто някаква теснотия в спалнята, но скоро ще е ок. Най- забавното е, че прекарах цяла сутрин в търсене на ключар, който да има заготовка за нашите ключове и след като намерихме такъв чак на центъра (в Гео Милев трима пробвах без късмет), ги загубих...И днес Ицо пак ще вади. Другото, което загубих беше служебната ми карта. Тя се намери с малко повече ровене в саковете. Ноооо противозачатъчните изчезнаха. Тъкмо реших, че това е провидение и ей на тук и сега явно ще се прави бебе, и Ицо ми угаси ентусиазма . И все пак ми се струва провиденческо. Не че не мога да си наглася провиденията и знаците както ми е удобно, де. Ама не ги загубих нарочно :)
Така. Сега гледам - стачка пак на такситата. Ама що за наглост!? Не стига ,че вчера им дадох 2 по 10 лв да карата багаж от Гео Милев до Симеоново, ами още искат :):):) . Ха! Но да си призная, и двамата бяха по-"любезни". Да не си помислите сега, че не са ми пушили в таксито - не, пушеха си, като комини. Но поне ми помогнаха да сложа багажа в багажника, което е някакъв напредък.
Та така.
Животът ни заедно започна официално :)