Нещо наистина правосъдно....
Съдът отмени глобата с фиш за нередовен пътник, отказал да плати 7 лв обикновена глоба
Софийският административен съд отмени няколко разпоредби от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община. Делото бе заведено през юни от гражданина Йордан Костов.
Съдът обяви за незаконосъобразни глобата по фиш и чрез издаване на наказателно постановление за нередовен пътник, който откаже да плати нормалната глоба от 10-кратния размер на билета, сега 7 лв. Отменена е и разпоредбата, според която издаването на карти за преференциално пътуване може да спре при недостиг на субсидия от общинския и републиканския бюджет. Освен това се забранява изписването на лични данни върху картите.
За противозаконни са обявени и разпоредбите, отнасящи се до рекламация при издаването на нередовни превозни документи, както и за рекламата в транспортните средства.
Не знам кой е този светъл човек Йордан Костов, ама евала! И така глобата от 7 лева е назаконосъобразна! Да не вземете да се излъжете да платите на бесните контроли! Могат само да ви помолят, и то учтиво, да слезете и нищо повече! така че - пътувай народе без страх....;-)))
КОНТРОЛЬОРКАТА
Контрольорката
се появи отникъде.
“Билети моля!”
Не бях перфорирал своя защото
на качване в автобуса
имаше толкова много хора
че не можах да се отблъсна от стълбите.
Така че пътувах с гръб към стената,
почувствал замаха на вратата,
как се отваря и затваря,
пропускайки и изпускайки пътници,
задъхани зачервени деца казващи “Топло е!”
изпити мъже с каскети с хлътнали очи и настръхнала кожа,
майки-квачки със своя пазар,
младеж толкова зает с момичето си
че се занасяше без да забележи
ефекта върху нас.
Бих казал че се забавлявах на пътуването,
струваше си 50 стотинки
на неперфорирания билет който държах
в свободата на арената
когато повечето хора взеха да слизат
и бяхме вече в центъра.
Чух ангел да казва “Може би е време, знаеш...”
но след цялото бутане и блъскане около мене,
след всички аларми, врати и звънци,
бях изтласкан сред море от широта,
от сънлива тишина което значеше че няма да съм затруднен
да повдигна ръка.
Отлагането ми (в този свят) бе моето падане.
В следващия миг тя се появи
сякаш отникъде.
“Но твоят не е перфориран!”
каза със изпитващ поглед.
Обясних за хората когато се качих,
че не можах, нямаше как,
но веднага осъзнах че думите ми
в широкото пространство наоколо
бяха слаби сякаш светлина на крушка през деня,
перфораторът съвсем до мен,
и как на моя развален български
да изясня своето безгрижие а ла Хораций
в просторното поле на автобуса, угрижени лица...
“Истина ви казвам” можах да кажа.
Мислех да изхвърля билета на боклука
но тя се подсмихна.
Била е тука и преди,
жена на всички сезони,
и изтегли оранжев билет,
който проби.
Напуснах през вратата,
истина ви казвам,
и автобусът се оттегли, сред дращещи на пушека листа.
Джонатан Дън