М ОМ И Ч Е Т О С К Р А С И В О - Т Ъ Ж Н И Т Е О Ч И

Момичето с тъжните красиви очи приседна замислено на пустия есенен плаж,но този немирен естет-вятърът реши,че красивото не трябва и не може да бъде тъжно,затова той палаво се завря между къдриците на меката й коса и ги разроши нежно,но то механично ги приглади с ръка,но за съжаление,дори сянка на усмивка не се появи на лицето й. Изведнъж тя леко потрепери защото морето нежно,със студена ласка прегърна босите й крака.

Незнайно защо момичето се сети, че слънцето и луната се обичат,но могат да се видят за съвсем малко сутрин и вечер,а когато успеят по някакъв начин да се видят за по-дълго,използват слънчевите и лунните затъмнения да се скрият от любопитството на хората.Гледайки водата която беше обгърнала краката й,дойде й на ум,че е възможно морето и брегът да се обичат по същият начин.

Но защо ли след всяка среща и ласкава прегръдка на морето брегът намалява-нима това е любовта да отдадеш на любимия до теб,така себе си,без да се страхуваш,че ще отнеме част от сърцето и душата ти