Монолог на лятната мъжественост

Оф, дойде и лятото. Какъв ужас! Излизаш навън, а асфалтът излъчва горещи изпарения и подметките на плетените ми обувки само дето не се дематериализират. А потникът ми с мускули лепне на гърба ми и се стича пот чак от ушите ми, пълзи по гърба и пак с мокър задник. Не може човек да седне, защото цялото д... му става мокро и все едно се е изпуснал. Ех, сега да съм на вилата, че да се развихря с косата. Ще си сложа кратките гащи и жарсения потник на дупки и ще маам с косата (или пък с тримера), а после под сянката на ореха със съседа Гошо ще обръщаме мастика след мастика и ще бичим табла. А на сутринта ще му обърна една шкембе чорбица с мнооооооооооого чесън. И ще се оригвам хубаво на чесън. А ония префърцунените в маршрутката ще ме гледат с неприязън. Що бе чоджум? Вие не ядете ли? Не ли? Или сте ангелчета, паднали от безоблачното небе с руси букли и прозрачни роклички. Аууууууууу ако батко ви гепи, какви красоти ще ви покаже. Космати гърди, ама косматииииииииииииии, а не като ония метросексуални обръснати и с прашки под белите тесни панталони, че да им изпъкват мускулите по-добре. Че то каквото си е хубаво, си изпъква и под широките панталони. Друго време си е зимата, хладно, е, вярно няма къси поли и стройни крачета без чорапи, но пък все им е студено на женичките и батко им ще ги стопли. Щото е като нафтова печка. Бумти, бумти топлото му сърце. А кой пали нафтова печка на 36 градуса? Дааааа, ех сега отивам да си извадя динята от кладенеца и ще си ям с ръце, и ще мляскам, ще си протегна краката и ще бъда самата лятна мъжественост.