Мой свят....

Закъде бързат?

Познавам един фен на 30 и малко - кара пистарка Ямаха с 220 км/ч !!! И какво се оказа - Фенът е късоглед!! Невижда на повече от 2 м и отказва да носи очила или лещи!!!

 Фенът катастрофира на прав участък задминавайки камион отдясно - камионът не го е видял и го забърсва в резултат на това фенът излита от пътя и се натрясва на стълб! Жив е - от мотора нищо нестава. Лежа мисля около месец в болница.

Питам аз - Примерно карам си таратайката и решавам да изпреваря тоз пред мен и вече съм се изнесъл вляво и съзирам в огледалото фар - Кога? питам Кога??? ще се замисля тоз дали ме вижда?!!?

 Откачалки по пътя на БГ бол! Защо? Ма тука нямаме 1 равна улица  и с мотор да вдигнеш такава скорост - трябва да си бая луд!

И все пак - жалко за всеки такъв фен!

Да отиде си ЕДИН !

Но си отидоха и отиват, много други!

В този побъркан свят дето все бързаме за нещо, където все нещо ни притиска, нещо все ни мачка.

Този побъркан свят дето, трябва да се усмихваме, а ни иде да убием насрещният си с един удър...:)

Какво ни остава?

 Остава ни да избягаме от стреса!

И как?

Някои с алкохол, други с наркотици, трети с спорт- мачове, футбол, бойни спортове и пр. И четвърти с високи скорости.

Това е положението и кръгът се затваря.

Клин клин избива, са казали старите хора!

Поне човека добре си е поживял.

Бърз или мъртъв!

Е този път е умрял.

 Лека му пръст. Лека Ви, Им, Ни, пръст на всички, които ще умрем в следствие на стреса.  Дано да не се случи!

Та се чудя, кое е по-добро, да умреш след n-тата химиотерапия в страшни мъки или да се размажеш и всичко да свърши за секунда?

е в този случай не важи

Поздрави.

За съжаление, това е поредната кастрофа станала част от обичайната статистика на КАТ!!! Хора, лудите в посока към морето и обратно са много повече в сръвнение с миналата година, и това беше до преди ден два преди "сезона". Страх ме е да си помисля след 1 юли чий сезон ще започне, на хотелиерите по черноморието, на траурните агенции или....?!?

 Просто ви казвам - Внимавайте!  

Как би живял , ако всяка мечта
ставаше в миг моя светла съдба .
Как би разбрал какво е нежна ръка ,
радостен вик или горчива сълза .

Как да заспя, ако утре е край,
как да умра, ако няма рай,
как да се спра, ако няма страх
да продължа и това да не е грях .

Мой свят - огън във водата,
мой свят - пясък във реката.
Ти. Аз нямам вече истини.
Имам само сили
самотата си да стопя.

Как да простя една грешка сега,
като знам, че не ще е само тя .
Как да обичам, като в твоите очи
виждам как, виждам - любовта ще боли .

Защо да се боря,
ако няма как света да променя .
Защо да се моля,
ако никого не мога да спася.
Защо да търся,
ако няма да намеря нищо сам .
Защо да знам , защо да знам ?

...точно затова, мила Куини, нарекох  постинга си     "Мой свят ", защото на мен също ми прозвуча много зловещо, някак си отречено и много тъжно...

     Внимавайте, хора!   Има защо да се живее, колкото и да е стресиращ този наш труден живот! Само се огледайте, погледнете небето, планината, цветята, децата....Живейте!

    Пак казвам, жалко за  всички млади хора, които загиват ненадейно! Мир на всички!

    А на живите, обичайте живота и да бъдете живи!