Мизантропия
Всички ( или почти всички) харесват д-р Хаус. Въпреки отвратителната му категоричност и факта, че е гениален. И аз го харесвам – защото е нещастен, мрачен, песимист и мизантроп. В качеството си на такъв човек, на него явно не му пука много за общественото мнение и за това какво мислят околните за него, което му дава прекрасната възможност да говори това, което мисли, по начина, по който го мисли. И се хващам, че точно това най- много харесвам в него. Колкото и да твърдя, че „данък обществено мнение не плащам”, се улавям (слава Богу, рядко), че имам какво да губя. Което ме прави напълно неспособна да заявя на съседката, че е невъзпитано да се дебне кой, кога и дали се прибира в отсрещния дом – например...
„Всеки лъже” – всъщност, да, дори и аз понякога. Мотивите винаги са различни, но всички го правят. Дори когато няма абсолютно никаква нужда. Никой обаче не си признава „без бой”. Въпроса е да се хване точния момент, когато зениците леко трепват и се свиват, или пък погледа отива встрани и надолу, или пък ръцете се „затварят”... Изобщо, признаци има, и ако си го постави за цел, всеки може да „хване” събеседника си . Но хората не го правят – защото не е никак прилично и възпитано да кажеш на събеседника „Ти ме лъжеш”. Когато обаче някой друг го направи, всички ръкопляскат. Защото хиляди пъти много им се е искало самите те да го направят, а не им е достигала смелост. Оформяйки се, съвременното общество е възприело хиляди утвърдени от миналото правила, които да регламентират лъжите и фалша. Има хиляди примери – напр. когато те питат „Как си?”, е против правилата да отговориш нещо различно от „Добре”. Друг отговор предизвиква учудване, смях, понякога може да предизвика дори агресия. Въпросът с ориентацията (сексуална, религиозна, политическа...) – „Нестандартната ориентация прави ли ме различен/а?” – Ами да, прави те. Няма нищо лошо в това, но е факт.
Хората се страхуват от различието. Нещо различно би могло да е опасно – за обществото, за околните...Би могло, разбира се, и да не е опасно, но за всеки случай...Исках някога да бъда феята Малвина – с тъмносиня коса. Отказах се, защото всички в къщи изпаднаха в ужас. А в същност синята коса не е заразна... Сега искам да съм женски вариант на д-р Хаус. Прямотата обаче е заразна – когато се отнасяш с околните категорично и си казваш какво мислиш направо, има огромна вероятност някой да се зарази и да започне да говори конкретно и искрено. Това обаче добре ли е, или е мизантропия?
„Всеки лъже” – всъщност, да, дори и аз понякога. Мотивите винаги са различни, но всички го правят. Дори когато няма абсолютно никаква нужда. Никой обаче не си признава „без бой”. Въпроса е да се хване точния момент, когато зениците леко трепват и се свиват, или пък погледа отива встрани и надолу, или пък ръцете се „затварят”... Изобщо, признаци има, и ако си го постави за цел, всеки може да „хване” събеседника си . Но хората не го правят – защото не е никак прилично и възпитано да кажеш на събеседника „Ти ме лъжеш”. Когато обаче някой друг го направи, всички ръкопляскат. Защото хиляди пъти много им се е искало самите те да го направят, а не им е достигала смелост. Оформяйки се, съвременното общество е възприело хиляди утвърдени от миналото правила, които да регламентират лъжите и фалша. Има хиляди примери – напр. когато те питат „Как си?”, е против правилата да отговориш нещо различно от „Добре”. Друг отговор предизвиква учудване, смях, понякога може да предизвика дори агресия. Въпросът с ориентацията (сексуална, религиозна, политическа...) – „Нестандартната ориентация прави ли ме различен/а?” – Ами да, прави те. Няма нищо лошо в това, но е факт.
Хората се страхуват от различието. Нещо различно би могло да е опасно – за обществото, за околните...Би могло, разбира се, и да не е опасно, но за всеки случай...Исках някога да бъда феята Малвина – с тъмносиня коса. Отказах се, защото всички в къщи изпаднаха в ужас. А в същност синята коса не е заразна... Сега искам да съм женски вариант на д-р Хаус. Прямотата обаче е заразна – когато се отнасяш с околните категорично и си казваш какво мислиш направо, има огромна вероятност някой да се зарази и да започне да говори конкретно и искрено. Това обаче добре ли е, или е мизантропия?
Плюсче за разсъжденията!
Мизантропия = омраза към хората. Едва ли д-р Хаус е мизантроп, понеже помага на хората с риск да изглежда неудобен, нетрадиционен, недисциплиниран и други не-та. Фактът, че е симпатичен (много) показва, че излъчването му не е на омраза.По-скоро според мен шокира с "ненапудрени" реплики.
Ако човек наистина казва нещата така, както ги мисли и вижда - какво ще стане: Например - срещам аз една приятелка и й казвам: "Ау, колко зле изглеждаш!" - защото наистина съм учудена колко е погрозняла от предишната ни среща. Това с какво ще помогне на приятелката? Ще я сдуха, да речем, и това ще е цялата полза.
Според мен, да не лъжа, не означава да казвам всичко, което си мисля, а означава това, което казвам, да е истина. В случая с приятелката, мога да й кажа "Радвам се да те видя", ако се радвам да я видя.
Ако не щадя чувствата и достойнството на хората край мен, те ще ми отвърнат с раздразнение и омраза, и не знам за кого това ще е добре - за тях? за мен? за някой друг? По-скоро ще има полза, ако се опитам с малко да увелича количеството на доброто около мен и да зарадвам някого.
Благодаря за хубавата песен, толкова отдавна не бях я чувала, че вече я бях забравила...
Предупредих всички околни, че днес съм в особено мизантропско настроение. Затова никой не говори с мен и непрекъснато ме черпят с кола - очакват явно колата да помогне...:)
След всичките бури в чаша вода днес, започвам да се питам дали врагоманията не е някакъв вариант на мизантропия. Защото за да виждаш врагове навсякъде трябва да си убеден, че хората не са добри създания. Не, че аз мисля, че са добри създания, просто не виждам враг във всеки. Защото общо взето не е лесно човек да ми стане враг - трябва да е много способен, трябва целенасочено и дълго да работи в тая посока, трябва да е по- упорит и от мене, защото аз мразя войните във всичките им варианти и зарязвам тия уморителни дейности...
Пък в края на краищата на мен никой нищо не ми спестява - защо аз да спестявам? Всяка дума си тежи на мястото, за всяка маска си има карнавал. Пък аз се уморих от толкова много маски без карнавал и празнословие. Ще взема да пия един хубав коняк за здравето на враговете си - иначе как ще се почувствам и аз враг?
Споко, вещиците в тоя пост сме четири - я виж как сладко сме си седнали да си пием кафе със змийска отрова и да бистрим коя по-голяма пакост е сътворила. Аз лично нямам нищо против, к,во пък и това да си вещица си е в крайна сметка едно достойно занимание.... Треперете простолюдни! Пардон - простосмъртни.
/точно така изглеждам в огледалото, без шапката и метлата, те са само за благоприличие/
"Мизантропия е генерална омраза към човешкото общество, към човека като същност, към неговите действия и бездействие. Не към определен отделен индивид, а като цяло."
...а кой мрази всички и всичко? Говорим за омраза и аз ви давам примери! Кой нормален човек би имал афинитет към омразата, само защото иска да мрази! Ами, тук идва и следва оприличаването, алегорията, метафората и всички други бла-бла нещица! Пази боже да имам впредвид някого лично и персонално! Говоря по принцип и обобщаващо, както вие си говорите по принцип какво да пийнете -коняк или джин с тоник (нали така, лек дамски разговор)! А, ако някой се е оприличил и засегнал, моля да не го приема лично, а да се погледне в огледалото и, ако няма вещица, значи не е за него!
С поздрав и уважение и нищо лично...от тази страна на огледалото! ;_0
Професор, думата "вещица" иде от "веща", "знаеща". Няма нищо общо с омразата. Те просто са от онези с незаразно-сини коси, които са различни, и затова плашещи. Околните предпочитат да ги изгарят на клада, отколкото да приемат факта, че различието не е заразна болест. За малко да си помисля, че нещата пак придобиха обичайния личен характер, но ще отмина тези мисли с усмивка.
Шели, и аз изглеждам така в огледалото - когато съм гладна и недоспала :)
Ха, кой спомена вещици?
"...Oтново се чу колата, която сега се отдалечаваше от входа. Хлопна градинската врата и по плочите на алеята закънтяха стъпки.
"Това е Николай Иванович, по стъпките го познавам - помисли си Маргарита, - трябва да измисля на сбогуване нещо много смешно и интересно."
Маргарита дръпна рязко пердето встрани и възседна като амазонка перваза, прегърнала с ръце коляното си. Лунната светлина я близна по дясното бедро. Маргарита вдигна глава към луната и придаде на лицето си замислен и поетичен израз. Стъпките изкънтяха още веднъж-дваж, после внезапно стихнаха. Маргарита се полюбува още малко на луната, въздъхна от приличие, обърна глава към градината и наистина видя Николай Иванович, който живееше в същата къща на долния етаж. Луната заливаше Николай Иванович с ярка светлина. Той седеше на пейката и по всичко личеше, че се е стоварил на нея внезапно. Пенснето се беше изкривило върху лицето му, в ръцете си стискаше чантата.
- А, здравейте, Николай Иванович - каза тъжно Маргарита, - добър вечер! От заседание ли се връщате?
Николай Иванович не отговори.
- Пък аз - продължи Маргарита и се надвеси още повече над градината - седя, както виждате, сама, скучая, гледам луната и слушам валса.
Маргарита вдигна лявата си ръка към слепоочието да оправи кичур коса, после каза сърдито:
- Това е неучтиво, Николай Иванович! Все пак дама съм. В края на краищата! Просташко е да не отговаряте, когато се обръщам към вас.
На лунната светлина можеше да се различи и последното копче върху сивата жилетка на Николай Иванович и последното косъмче на светлата му клиновидна брадичка. Той изведнъж се усмихна налудничаво, стана от пейката и, види се, загубил от смущение ума и дума, вместо да свали шапка, замахна с чантата встрани и присви крака в коленете, сякаш се канеше да заиграе казачок.
- Ах, какъв скучен тип сте, Николай Иванович! - продължи Маргарита. - Изобщо всички така сте ми омръзнали, че просто нямам думи, и съм толкова щастлива, че се разделям с вас! Я се пръждосвайте по дяволите!
В този миг в спалнята зад Маргарита гръмна телефонът. Маргарита скочи от перваза, забрави веднага Николай Иванович и грабна слушалката.
- Обажда се Азазело! - чу се в слушалката.
- Мили, мили Азазело! - възкликна Маргарита.
- Време е! Излитайте - каза Азазело и по тона му личеше, че му е приятен искреният радостен порив на Маргарита, - когато минавате над вратата на градината, извикайте: "Невидима!" След това се повъртете над града да посвикнете и поемете на юг, вън от града и право към реката. Очакваме ви!
Маргарита затвори телефона и в същия миг чу как в съседната стая закуцука нещо дървено и заудря по вратата. Маргарита отвори и метлата с дълга дръжка влезе с четината нагоре и затанцува в спалнята. Дръжката ритмично чукаше по пода, тропаше нетърпеливо и понечваше да скочи на прозореца. Маргарита изпищя от възторг и яхна метлата. Едва сега на ездачката й мина през ум, че в суматохата е забравила да се облече. Изгалопира до леглото и грабна каквото й падна - небесносиня нощница. Развя я като знаме и излетя през прозореца. В градината валсът гръмна още по-мощно. Маргарита се плъзна през прозореца долу в градината и видя Николай Иванович на пейката. Той сякаш се беше вцепенил и се вслушваше напълно зашеметен във виковете и грохота, които долитаха от осветената спалня на горните съседи.
- Сбогом, Николай Иванович! - викна Маргарита и се завъртя пред Николай Иванович.
Той изохка и като местеше конвулсивно длани по пейката, плъзна се чак до края й и бутна чантата си на земята.
- Сбогом завинаги! Аз отлитам! - викаше Маргарита, заглушавайки валса. В същия миг се сети, че нощницата не й трябва, разсмя се зловещо и я метна на главата на Николай Иванович. Ослепеният Николай Иванович рухна от пейката върху плочите на алеята.
Маргарита се обърна да погледне за сетен път къщата, в която беше страдала толкова дълго, и видя в пламтящия прозорец разкривеното от изненада лице на Наташа.
- Сбогом, Наташа! - викна Маргарита и дръпна метлата нагоре. - Невидима, невидима! - викна още по-силно и между клоните на клена, които я шибнаха по лицето, прелетя над вратата на градината и изхвърча в уличката.
След нея полетя и съвсем обезумелият валс"
(Михаил Булгаков, "Майстора и Маргарита")
Тези няма ли да са по-сполучливи и да прилягаm повече, защото много приличат на ...копитца....?