МОРАЛНИЯТ КОДЕКС НА ЧИФУТСКАТА СЕКТА – "ШУЛХАН АРУХ”

ПРЕДИСЛОВИЕ

В това приложение публикуваме това, което щателно се укрива от погледа на „акумите" (християните) и „гоите" (неевреите) и което се крие от световната общественост зад безсмислените и лъжливи оплаквания от мнимото преследване на евреите.
Публикуването на сборника „Сто закона от талмуда" ще позволи на читателя да разбере същността на ционизма и да открие проявленията му в нашия всекидневен живот, за да може той завинаги да бъде спрян и да очистим своите домове и страните си от това зло.
„Шулхан арух" е съставен от Йосиф Каро (1488 - 1577 г.), равин от палестинския град Цафет (Шафет). В Талмуда законите
са изложени без всякаква система, освен това те са разпръснати
всред безконечни пререкания, коварни софизми, нелепи хитрости, празни приказки, детски истории и басни. Каро свежда всичко това до сто закона. 
„Шулхан арух" става сборникът, който се ползва у евреите с извънредна почит и се явява като действащ повсеместно (независимо от държавата, в която се намират евреите) юридически кодекс от закони, приложим за всеки евреин. Публикуваме текста на „Шулхан арух" от книгата на Алексей Мамонтов „Еврейски слова", Изд. къща „Мамонтов", Москва, 1897 г.
Пред вас е старателно укриваният сборник от еврейски закони, по които и днес живеят и действат ционистите от целия свят. Ето го потайното лице на потомствени шизофреници и сексуални маниаци, стремящи се към световно господство! (От в. „Наше Отечество", бр. 72, 1997 г.) ШУЛХАН АРУХ 
ЗАКОН 1 На евреина не е позволено да продава на а к у м а (християнина) дрехи, на които има ресни (които са по края на дрехите, обличани от евреите при утринната молитва). Той не е длъжен да дава на акума такава дреха дори в залог и даже само заради това, другият да я държи временно при себе си, защото когато акумът има такава дреха, трябва да се опасяваме, че той може да измами евреина, твърдейки, че също е евреин; ако тогава евреинът му се довери и сам тръгне да пътува с него, то акумът би го убил.
ЗАКОН 2
Всичко, което е необходимо на евреина за обреда на богослужението, като например споменатите по-горе ресни, може да се приготвя само от евреин, а не от акум, защото това трябва да се изготви от хора, а акумите не бива да се разглеждат от евреите като хора.
ЗАКОН З
Молитвата „Кадиш" (тя започва с думите - , Ииегаддал вейие- кадаш", т.е. „Възнесен и осветен" е позволено да се чете само там, където десет евреи се намират заедно, а това трябва да бъде по такъв начин, че нищо нечисто, например тор или акум, да не ги разделя един от друг.
ЗАКОН 4
Когато насреща му се появи акум с кръст, тогава на евреина строго се забранява да навежда глава, дори ако в тази минута той се моли. Даже ако в своята молитва той е до такова място, където е необходимо да преклони глава (в молитвите на евреите има някои места, при които те задължително свеждат глава), то той все пак е длъжен да не го прави.
ЗАКОН 5
И сега, когато в Йерусалим няма нито храм, нито жертви, си- новете на първосвещеника Аарон, трябва да се ползват сред раз- пръснатите евреи с известни привилегии и почести и винаги да имат правото да благославят (евреите) на всеки празник. Но ко- гато някое от децата в такова семейство стане акум, тогава ця- лата фамилия е осквернена и поради това тя се лишава от това свещеническо право.
ЗАКОН 6
Евреин, станал акум (християнин), е проклет до такава степен, че даже когато той жертва в синагогата свещ или нещо подобно, то е забранено да се приеме. 
ЗАКОН 7
Молитвата Симун (евреите я четат след като обядват; в края на молитвата се благославя и хазяинът на дома) не бива да се чете в дома на акум, за да не се благославя и акумът.
ЗАКОН 8
Всеки път, когато евреинът усети благоухание, е длъжен да прочете Берах - кратка благодарствена молитва - с изключение на тези случаи, когато подправката или благовонното вече са били в отходно място, за премахване на неприятна миризма, или когато са се намирали в ръцете на блудница, която ги е използвала с цел да съблазнява хората и да ги тласка към грях; или накрая, когато благоуханните вещества са донесени от капища (на акуми), тогава е забранено да се произнася Берах за благоухание, защото то вече с осквернено от отходното място, от блудницата или от капищата (на акумите).
ЗАКОН 9
Минавайки покрай разрушен храм на акумите, всеки евреин е длъжен да произнесе - „Слава Тебе, Господи, че си изкоренил от- тук този дом на идоли." Когато евреин минава покрай непокътнат храм, тогава е длъжен да каже - „Слава Тебе Господи, че Ти забавящ своя гняв над злодеите." А когато той види 600 000 евреи заедно, то е длъжен да каже - „Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал"; когато види събрание на акуми, тогава е длъжен да произнесе - „Голям срам за вашата майка, ще почервенее тази, която ви е родила." Когато евреин минава покрай еврейско гробище, то той трябва да каже - „Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал"; а пред християнско гробище той е длъжен да каже - „Голям срам за вашата майка и т. н." Когато евреин види добре построените къщи на християните, той е длъжен да каже - „Господ ще разори дома на надменните", а когато види развалините от дома на акум, той е длъжен да произнесе - „Господ е Бог на отмъщението."
ЗАКОН 10
В навечерието на шаваш (или сабат, т.е. събота) всеки евреин, виждайки светлина, е длъжен да каже - "Слава Тебе, Господи, Създателю на светлината”; но ако светлината излиза от храма на акумите, то е забранено да се благодари на Бога за ползването на тази светлина.
ЗАКОН 11
По време на шаваш на евреина строго се забранява да купува или да продава. Като изключение му се разрешава да закупи от акума къща в Палестина (дн. Израел) и в този случай е позволено дори да се напише документ, за да може в Палестина (Израел) да има един християнин по-малко и един евреин по- вече.
ЗАКОН 12
Всяка работа в шабаш, която може да послужи за спасение на евреин от смърт, е не само позволена, но дори задължителна. Когато се случи в шабаш къща или купчина с камъни да се срути над евреин, тогава е разрешено да се разчисти тази купчина и да се спаси животът на евреина, лежащ под нея. Дори когато ня- колко християни лежат заедно с евреина под тази купчина и ако искаме да спасим евреина, се налага да спасим и тях (точно това, т.е. спасение на акуми от смърт, както ще видим по-нататък - вж. закон 50, се смята за голям грях), все пак, за да се спаси евреинът, трябва да се изчисти купчината с камъни.
ЗАКОН 13
На еврейската акушерка е не само разрешено, но тя е длъжна да помага в шабаш на еврейка и при това да върши всичко, което при други обстоятелства би осквернило шабаш. Обратното, да се помогне на акумка (християнка) се забранява, дори когато това е възможно да се направи, без да се осквернява шабаш, понеже тя (християнката) трябва да се разглежда като животно.
ЗАКОН 14
В навечерието на Пасха (в последната вечер преди пасхата) всеки евреин трябва да чете молитвата „Шефох" (в която се умо- лява Бог да излее своя гняв над гоите). И ако евреите прочетат молитвата с благоволение, то Господ без съмнение ще ги чуе и ще изпрати месия, който ще излее своя гняв над „гоите”.
ЗАКОН 15
В празниците, когато е забранена всякаква работа, е забранено и готвенето; на всеки е разрешено да приготви само толкова, колкото му е необходимо за ядене. Все пак когато трябва да готви за себе си, позволено е да приготви и малко повече храна, от- колкото е необходима за самия него, дори ако допълнителното количество е предназначено за куче, защото сме длъжни да даваме живот и на кучетата. Добавянето на храна за акум е строго забранено, понеже не сме длъжни да му даваме да живее.
ЗАКОН 16
По време на Халхомод (еврейски празник през пролетта и есента) всяка търговска дейност е строго забранена, по изключение се разрешава са се дава заем на християнин, понеже да се вземе от християнина лихва е приятно за Господ Бог по всяко време.
ЗАКОН 17
Когато някъде се появи чума, вследствие на което много хора станат жертви на епидемия, тогава евреите са длъжни да се съ- бират в синагогата и без да се хранят и без да пият, всеки ден да се молят Йехова да се смили над тях и да ги избави от чумата. Когато чума се появи сред животните, тогава това не бива да се прави с изключение на случаите, когато тя възникне при свине- те, понеже техните вътрешности наподобяват тези на хората, а
също, когато чумата се появи сред акумите, защото и тяхното телосложение прилича на човешкото.
ЗАКОН 18
В празника на Аман всички евреи са длъжни да четат благодарствената молитва „Арур Аман", в която се казва - „Да бъде проклет Аман и всички акуми и да бъде благословен Мордохей и всички евреи”.
ЗАКОН 19
Всеки Бейт-дин (религиозен съд под председателството на главния равин) може да издаде смъртна присъда, дори в наше време, и при това всеки път, когато счете това за нужно, макар и престъплението само по себе си да не заслужава смъртно нака- зание.
ЗАКОН 20
Когато двама евреи водят спор помежду си за пари или за други неща и са принудени да се обърнат към съда, тогава те са длъжни да идат при Бейт-дин и да се подчинят на неговото решение. Но на тях не им е позволено да се обърнат към акуми или да търсят правата си пред кралския съд, където съдии са акуми. Дори ако техният (на акумите) закон е тъждествен със закона на равините, то и тогава това е тежък грях и богохулство. Който все пак наруши това предписание, търсейки своето право заедно с други евреи пред християнски съд, него Бейт-дин е длъжен да го изключи от общността (т.е. да го прокълне) до момента, в който той не освободи своя ближен (евреин) от своя иск.
ЗАКОН 21
Не подобава на евреин да бъде свидетел на страната на акум против друг евреин. Затова, когато акум иска пари от евреин, а евреинът отрича своя дълг към него, тогава на друг евреин, кой- то знае, че акумът е прав, му е забранено да бъде свидетел в негова полза. Когато евреин е нарушил това предписание и е станал свидетел на страната на акум против евреин, тогава Бейт- дин е длъжен да го изключи от общността (т.е да го анатемоса).
ЗАКОН 22
Свидетел може да бъде само този, който притежава някаква човечност и честност; ни който губи честта си вън, например този, който излиза гол на улицата, или този, който (открито) проси милостиня от акум, когато това може да се направи тайно (т.е. да се уреди, без да се огласява, ако не е необходимо), той наподобява куче, тъй като изоставя своята чест за нищо, следователно не е способен да бъде свидетел.
ЗАКОН 23
За свидетели могат да се считат само тези, които се наричат хора. Що се отнася до акума или пък до евреин, станал християнин и който е още по-лош от акум (по рождение), то те никак не могат да се смятат за хора, от което следва, че и техните свидетелски показания са лишени от всякакво значение.
ЗАКОН 24
Когато евреин държи в ноктите или в ръцете си акума (на халдейски изразът е ма аруфия, т.е. одира, непрекъснато мами, не пуска от ноктите или ръцете си), тогава е позволено и на друг евреин да иде при този акум и да вземе назаем от него, като на свой ред го измами така, че накрая християнинът да изгуби всичките си пари. Основанието е в това, че парите на акума са имущество, което не принадлежи на никого и първият (евреин), който ги пожелае, има пълното право да ги вземе.
ЗАКОН 25
Гражданите (т.е. евреите) от една община имат право да забраняват на търговците от други местности да идват при тях и да продават по-евтини стоки с изключение на случаите, когато стоките на пришълците са по-хубави от тези на местните жители, Тогава последните не могат да им забранят, понеже клиентите биха получили по-добра стока. Но това, разбира се, може да бъде допуснато само там, където купувачите са също евреи. Там, където купувачите са християни, на чуждите търговци може да им се забрани да продават по причина, че позволението да се прави добро на християнин се счита за грях; понеже при нас (евреите) се признава основното правило, че можеш да хвърлиш парче месо на куче, но никога не го давай на нохри (християнин), тъй като кучето е по-добро от нохри (християнина).
ЗАКОН 26
Когато евреинът има магазинер, с когото е сключил сделка, че всичко, което той намери, принадлежи на собственика, и слжителят е измамил акум, като го е накарал повторно да плати вече погасен от същия този акум дълг, или пък му е надписал сметката и т. н, , тогава тази печалба принадлежи на собственика, защото такива печалби трябва да се разглеждат като намерени вещи (собствеността на християнина се смята от евреите като никому непринадлежащо имущество, поради което евреите могат да взимат колкото им се удаде).
ЗАКОН 27
Когато евреин изпрати при акума за пари пратеник и този измами акума, взимайки от него повече, отколкото е трябвало, тогава разликата принадлежи на куриера.
ЗАКОН 28 Когато евреин има работа с акум и дойде друг евреин и измами акума, все едно по какъв начин - чрез измама при мерене, теглене или при смятане, тогава двамата евреи трябва да си поделят такава изпратена им от Йехова печалба.
ЗАКОН 29
Когато евреин изпрати при акума куриер, по който да върне дълг, а последният, когато пристигне, забележи, че акумът е забравил за този дълг, тогава пратеникът е длъжен да върне тези пари на евреина, който го е изпратил; като изпратеният не трябва да се оправдава, като казва, че с това (т.е. плащането на пари на християнина) желае да почете името божие, за да говорят акумите виждате ли, евреите все пак са порядъчни хора. Нещо подобно той може да направи само със своите пари; да раздава чужди пари той няма право.
ЗАКОН 30 
Когато евреин е продал нещо на друг евреин, движима или недвижима собственост, и се окаже, че продавачът е откраднал тези неща, вследствие на което собственикът си ги е взел обратно, тогава продавачът е длъжен да върне на купувача получените пари, тъй като не е трябвало да краде. Ако обаче ги е откраднал от акум и акумът си ги вземе обратно, то продавачът не е длъжен да върне парите на купувача.
ЗАКОН 31
На евреина строго е забранено да мами своя ближен и за измама вече се счита, когато той го лишава от шестата част на ценностите. Който е измамил свой ближен, той е длъжен да върне всичко обратно. От самосебе си се разбира, че всичко това има смисъл единствено сред евреите. На евреина е позволено да измами акум, като той не е длъжен да връща на акума онова, с което го е измамил; защото в Св. писание е казано - „Не мамете вашия ближен брат”; акумите не са ни братя, а напротив, както се видя по-горе (закон 25), те са по-лоши от кучета.
ЗАКОН 32
Когато евреин дава под наем дом на друг евреин, тогава се позволява на трети евреин да дойде и да даде повече отколкото първия наемател, и да наеме дома за себе си. Когато хазяинът е акум, тогава нека бъде проклет (този израз на халдейски е ”мемуда” т.е. той не може да ходи в синагогата дотогава, докато равинът не го освободи от проклятието) този, по чиято вина акумът получава повече приходи.
ЗАКОН 33
Счита се за задължение (за евреина) да изпълни всичко, което е написал болният в своето завещание, с изключение на този случай, когато той е заповядал да се извърши нещо греховно. Съгласно с това, ако болният в своето завещание подари нещо па акум, то не е задължително това да се изпълни, защото, както ще видим по-натам, счита се за голям грях да се подарява нещо на акум.

ЗАКОН 34
Евреин, намерил каквото и да било - било то одушевено или неодушевено, е длъжен да го върне на собственика. От само себе си се разбира, че това се отнася единствено за евреин, загубил каквото и да е. Когато намереното принадлежи на акум, тогава евреинът не само че не е длъжен да го върне, а напротив, счита се за тежък грях да се връща каквото и да било на акума, освен ако това не се прави с цел християните да казват - „евреите са порядъчни хора",
ЗАКОН 35
Когато евреин попадне на натоварено животно, което е паднало под тежестта на товара или на претоварена каруца, пред която изнемощели от тежестта на товара са паднали животни, впрегнати в нея, то тогава той е длъжен да се притече на помощ на кочияша или каруцаря и според нуждата да помогне да се разтовари или натовари - така всеки евреин е длъжен да оказва подобна помощ както на своя събрат, така и на животното. Той е длъжен да го прави и тогава, когато само товарът принадлежи на евреин, а животните на акум, или обратното, когато животното принадлежи на евреин, а товарът на акум и сам коларят е акум. Но когато животните принадлежат на християнин и товарът също е негова собственост, тогава и дума не може да става нито за състрадание, нито за милосърдие, както по отношение на собственика на товара, така и към животните, като в този случай нито един евреин не е длъжен да оказва помощ нито на собственика на товара, нито на животните.
ЗАКОН 36
Когато евреин дължи пари на акум и този акум умре, то на евреина е забранено да връща парите на неговите наследници, естествено при условие че никой друг акум не знае за това, че евреинът е длъжник на умрелия акум. Но когато (поне) един християнин знае за това, тогава евреинът е длъжен да плати парите на наследниците, за да не казват акумите - „евреите са измамници".
ЗАКОН 37
На евреина е забранено да краде каквото и да било както от друг евреин, така и от гой, но може да измами гоя, например изигравайки го при сметките (на халдейски е употребена същата дума както по-горе та уф = измамвам), или му се разрешава да не му плати дълга си, само че трябва да бъде внимателен дотолкова, че деянието да не се разкрие и с това да не оскверни името господне.
ЗАКОН 38
Когато евреин купува от крадец и продава купеното на друг
евреин и идва трети евреин и твърди, че купеното е негова собственост, и си го вземе, тогава продавачът е длъжен да върне на купувача неговите пари. Но ако при купувача дойде акум и каже, че купеното е негова собственост, то не му се връща. Ако той се жалва от тях в съда (на акумите) и получи своята вещ по съдебен път, то продавачът не е длъжен да върне парите на купувача (тъй като този, който го е купил от крадеца, не е сгрешил, понеже купеното е имот, заграбен от християнин).
ЗАКОН 39
Когато евреин е монополист прекупвач (който е откупил от държавата правото на монопол в цял град или на още по-обширен окръг за определена сума), тогава друг евреин не бива да му причинява загуба (например чрез заграбване или контрабанда); но когато прекупвачът е акум, тогава това е позволено и е все едно да не плаща своите дългове на християните, което, както ние вече видяхме по-горе (закон 37), е разрешено.
ЗАКОН 40
Когато евреин заема длъжността мухаса (т.е. държавен данъчен служител или митничар), с други думи, когато не е купил права (за събиране на данъци за себе си), а ги събира за държавата, тогава му се забранява да употребява насилие против друг евреин. Защо? Защото, ако кралят (за когото ги събира) е гой, неплащането на данъци е същото като неплащането на дълговете на гоя, а това, както вече видяхме (сравни закон 37), е позволено, тъй като един евреин не е длъжен да принуждава към това друг евреин. Но когато назначеният чиновник (евреин) се бои, че кралят може да узнае за това, тогава той може да употреби насилие и против друг евреин.
ЗАКОН 41
Държавните закони трябва да бъдат спазвани; тук обаче става дума само за такива закони, от които държавата получава доходи. Но и сред законите за данъците не подлежат на изпълнение всички, а само тези от тях, които се отнасят за земята (т.е, за поземлените данъци и тези за сградите); що се отнася за останалите вземания и акцизните закони, то те не е нужно да бъдат изпълнявани. Да не се плащат поземлените данъци и тези за сградите не бива, защото земята принадлежи на държавата, т.е. на владетеля, а той може да обяви, че не ни се позволява да живеем на нея по начина, по който бихме го правили, ако плащаме данъците за недвижимост.
ЗАКОН 42
Забранява се да се играе с евреин на хазартни игри, т.е. да бъде лъган при игра на карти или зарове, иди на други, допускащи мошен ичество, игри, защото всичко това е грабеж, а да се ограбва евреин е забранено. С акум е разрешено да се играе хазарт.
ЗАКОН 43
Когато евреин е продал нещо на християнин и е взел повече, отколкото то струва, и идва друг евреин при християнина и му казва, че стоката не струва толкова, вследствие на което акумът върне стоката обратно, тогава вторият евреин е длъжен да плати на първия (на продавача) разликата между стойността и цената, за която е била продадена на християнина.
Също така - когато евреин е заел пари на акум при висока лихва и при акума идва друг евреин и му предлага пари при по-ниска лихва, тогава вторият евреин е роша (т.е. безбожник) и с длъжен да възмезди първия с разликата, която той би могъл да надвземе от акума, ако последният не би взел пари от втория евреин.
ЗАКОН 44
Когато по закон за краля се плащат данъци в натура (вино, слама и пр.) и някой евреин се отклони от това задължение и междувременно друг евреин го издаде, вследствие на което го принудят да плати данъка, тогава евреинът доносник е длъжен да възмезди първия за иззетите по този начин от него продукти (разбира се, и другите загуби, както и вероятните големи глоби).
ЗАКОН 45
Дори в наше време е разрешено да се убива музер, т.е. човек, който се хвали, че има намерение да направи донос за някого (за евреин), вследствие на което обвиняемият може да бъде наказан телесно (напр. със затвор) или имуществено (с парична глоба), макар и с не много пари. Първо трябва да му се каже - „Не доносничи," Но когато той се противи и повтаря - „а аз все пак ще направя донос", тогава не само че е позволено, но се счита за добро дело да бъде убит и ще бъде блажен оня, който преди всички други му нанесе смъртоносен удар. А когато няма време да бъде предупреден, тогава е позволено да бъде убит и без предупреждение.
ЗАКОН 46
Когато някой три пъти е доносничил за евреин на акум, макар че той е обещал да се поправи и вече да не доносничи, все пак следва да се търсят пътища и средства да бъде премахнат от света. Разходите, изразходвани за неговото премахване трябва да се платят от тези евреи, които живеят в града (на местопроизшествието).
ЗАКОН 47
Когато волът на евреин прободе вола на акум, тогава евреинът не с длъжен да плати възнаграждение на акума за загубата, защото в Библията (Изход 21 - 35) се казва - „Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина”; също и убития да разделят на половина, иначе казано, акумът не ми е съсед (в смисъл не ми е ближен). Но когато обратното, волът на акум прободе еврейски вол, тогава акумът е длъжен да възмезди евреина за загубите, защото той е акум.
ЗАКОН 48
Когато в Палестина полята са принадлежали на евреите, по това време било забранено да се държи дребен добитък, защото вследствие на това може да пострада някой ближен, тъй като такъв добитък обикновено си търси храна на чуждите поляни. Все пак в Сирия, както и навсякъде, където полята не принадлежат на евреите, всеки евреин може свободно да отглежда дребен добитък. Обратното, в наше време, когато в Палестина полята не принадлежат на евреите, па тях им се позволява да държат дребен добитък също и тук.
ЗАКОН 49
На евреите се забранява да държат зло куче, което хапе хора, без случаите, когато това куче е вързано на верига, но това има сила единствено там, където живеят само евреи. Напротив, където живеят и акуми, там на евреина е позволено да държи такова зло куче (невързано).
ЗАКОН 50
От момента, в който Санхеприн (Синедрионът) и храмът (в Йерусалим) вече не съществуват, смъртните присъди не могат да се произнасят (от Синедриона, т.е. от съдите на върховния съвет), както това е било преди. Равинският съд може да произнася смъртни присъди само по закон 19. Независимо от това, освен позволението да се убива музер, т.е. доносник (закон 45), убийството без присъда й равинско присъствие се явява добро дело в следните случаи -
а) …………………………………………………………
б) Евреинът извършва добро дело, когато убива апикорес. За апикорес се признава свободомислещият, неверникът, подигравачът и т. н. - всеки, който отрича учението на Израил и се големее със своето неверие, както и този. който е станал акум. Когато евреин може да извърши такова убийство публично – нека да го извърши! Но когато от страх пред държавните власти не бива да го прави, тогава той трябва да помисли за средствата, чрез които тайно да премахне апикореса от света. Така че евреинът, макар и директно не задължен да убие акума, с когото живее в мир, все пак никак не му е позволено да спасява акума от смърт.