avatar

Любовна история с неочакван край

от queen_blunder на 13.07.2007 18:27 4 коментара , 9454 прочита
Категории: Нещата от живота, Невчесани мисли, Любов, Размисли
Етикети: любовна история
Ще ви разкажа една истинска случка с необикновен край. В нея главен виновник е любовта, която понякога е в състояние тотално да обърка живота на хората, щом успее да завладее душите им. Странните любовни истории не са една и две - всеки може да се досети за някоя подобна, но тази специално просто чупи рекорда по непредсказуемост.
.......................

Бях още дете, когато преди години в училището на майка ми постъпи на работа една млада учителка. Тя беше от провинцията и живееше в София на квартира заедно с по-малката си сестра - студентка по право в университета.

И така се случи, че тази очарователна госпожица учителка срещна почти едновременно един млад амбициозен даскал и един млад проспериращ доктор. Двамата мъже се влюбиха в нея, а тя... тя също се влюби... и в двамата. Не се чудете на нейната любов и не бързайте да я обвинявате, защото, ако вие не можете да обичате двама души едновременно, то това не значи, че всички са като вас.

Да продължа. Та хубавата учителка - която ще нарека Калина, понеже ми харесва името, а не че тя се казваше така - все пак беше почтено момиче, не желаеше да лъже никого, искаше й се да избере само единия: даскала или доктора, но й беше трудно да се ориентира, понеже съзнаваше, че и към двамата в еднаква степен изпитва силни чувства. Както сигурно се досещате, тя започна да се среща и с единия, и с другия, като много внимаваше да не стане някоя грешка и нейните възлюбени да се засекат някъде. Не й беше лесно да живее по този начин, но това беше бял кахър в сравнение с другото, което последва...

Съвсем естествено, след известно време, тя получи предложения за женитба, но този път даскалът беше пръв. И тя... тя му отговори утвърдително. Той се почувства най-щастливият мъж на планетата и отхвърча към морето, за да поработи цялото лято, да събере парички и да може есента да вдигнат една голяма, запомняща се сватба.

Дойде есента - за някои хора това е тъжен сезон - а за даскала тя се превърна даже в кошмар, защото неговата любима му съобщи, че вече не го обича и че ще се омъжва за доктора. Младият учител толкова тежко преживя новината, че влезе в болница. Но хората твърдят, че от любов не се умира. И са прави. Лекарите се погрижиха за него, той успя да събере сили и да се съвземе след удара.

Но нали ви обещах, че историята ще бъде с неочакван край? Ето какво се случи по-нататък...

Младият учител успя да възстанови здравето си, а Калина се омъжи за доктора. В разстояние на няколко месеца нищо особено не се случи, страстите се успокоиха напълно и животът навлезе в познатото си русло.

И... един ден майка ми съобщи новината:

„Знаеш ли, че Иво (така ще нарека даскала) ще се жени?”.

„О! Но това е чудесно!” - възкликнах аз – „Сега вече той със сигурност ще забрави за Калина и ще посвети любовта си на друга жена! Колко хубаво!”.

„Чакай малко!” – прекъсна ме майка ми – „Не бързай да се радваш! Ти знаеш ли за кого ще се ожени той?”.

„Не, не знам, но това няма никакво значение”.

„Ами напротив - има” – каза ми тя и продължи – „Как мислиш, дали той ще забрави за Калина, след като ще се ожени за сестра й?”

На това място хлъцнах и до ден-днешен така и не съм спряла да се удивлявам на тази невероятна история.
........................

А сега ще ви обясня и защо ви я разказвам. Припомних си я заради една друга малко абсурдна история, свързана с тъжния факт, че днес погребаха бащата на един мой приятел. На тази дата – петък 13-ти, едно погребение си се счита за нещо, което е напълно в духа й.

Та, за този възрастен човек си мислех, и стигнах до извода, че той почина, защото не можа да прежали жена си. Всъщност и тази история е от странна, по-странна. Той и съпругата му през целия си живот имаха страшни проблеми, не се разбираха изобщо, защото той искаше да бъде напълно свободен човек, без каквито и да било семейни задължения. Животът им приличаше на отношенията между мъжа и жената във филма „Войната на семейство Роуз”, само че без някакви материални щети.

През последните години те вече почти не си говореха, всеки ползваше апартамента индивидуално, без да се чувства длъжен да се съобразява с другия. Миналата година жената се разболя и почина. Тогава не присъствах на погребението й, но онези, които бяха там, ми разказаха, че най-тежко е преживял загубата й нейният съпруг. Прилошало му, наложило се да го свестяват, изобщо една неочаквана реакция, като се има предвид как се е отнасял към нея, докато е била жива. Скоро след това беше получил сърдечен удар, а преди няколко дни – втори удар, който постави край на живота му.

Сега вече той е при съпругата си. И може би на онзи друг свят е напълно възможно да си кажат всички онези хубави, мили неща, които не са могли да споделят помежду си приживе.
Разпечатване