Любими откъси от любима книга

- Залезът е толкова тъжно време - каза тя след малко. - Когато гледам края на деня , който и да е ден, винаги чувствам, че това е краят на цяла епоха. А есента !
 -Тя може да бъде края на всичко - каза той. -Затова мразя студените страни, обичам топлите,където няма зима и където с нощта животът се ражда,а не умира. Не мислиш ли така?
-Да - каза Кит, - но не съм сигурна, че предпочитам топлите страни. Не зная. Донякъде си мисля, че не е редно да се опитваш да избягаш от нощта и зимата и че ако го сториш, ще трябва да си платиш за това по някакъв начин ...

                                              ***

- Каква е обменната единица в този твой различен свят?
Той се поколеба.
- Сълзата.
- Не е честно - възпротиви се тя. - На някои хора една сълза им струва доста усилия. А на други им идва само като си помислят за това.
- Че коя разменна единица е честна ? - извика той и гласът му звучеше така , сякаш наистина беше пиян. - И кой в крайна сметка е измислил понятието честност? Не става ли всичко по-лесно, ако просто се оттървеш от мисълта за справедливост? Мислиш ли, че количеството удоволствие и степента на страдание са еднакви за всички хора? Че в края на краищата нещата все някак се изравняват? Така ли мислиш ? Ако сметката излиза вярно, това е само защото крайниат сбор е нула.
- Може би за теб това е успокоение - каза тя и усети , че ако разговорът продължи, щеше да се ядоса.
- Съвсем не. Да не си луда. Не ме интересува крайната цифра. Но ме интересуват всичките сложни процеси, които довеждат неизбежно до този резултат, независимо от началното количество.
- Краят на бутилката - промърмори тя. - Може би човек трябва да достигне идеалната нула.
- Цялата ли свърши? По дяволите! Но не ние я достигаме. Тя ни достига. Не е същото.
"Той наистина е по-пиян от мен" помисли си тя.
- Прав си, не е - съгласи се.

                                              ***

- Когато бях млада..
- Колко млада ?
- Искам да кажа преди да стана на двайсет си мислех, че животът е нещо, което непрекъснато набира скорост. Че с всяка година ще става все по-богат и все по-дълбок. Че човек непрекъснато научава нещо ново, става по-мъдър, прозира все повече неща , навлиза по-дълбоко в истината ...
Тя се поколеба. Порт рязко се изсмя.
- А сега знаеш , че не е така, нали ? По-скоро прилича на пушене на цигара. Първите няколко дърпания са чудесни, дори не мислиш, че някога ще свърши. После започваш да я приемаш за даденост. Внезапно осъзнаваш, че е изгоряла почти до края. И точно тогава усещаш горчивия вкус.
- Но аз винаги усещам горчивия вкус и наближаващия край - каза тя.
- Тогава трябва да откажеш цигарите.
- Колко си гаден ! - извика тя
- Не съм гаден - възрази той , като едва не обърна чашата си, докато се повдигаше на лакът да отпие - Не е ли логично? Или може би животът е навик като пушенето. Човек все говори, че ще го откаже и все пак продължава.
- Ти лично дори не заплашваш да спреш, доколкото виждам - каза тя обвинително.
- Че защо ми е ? Аз искам да продължа.
- Но ти непрекъснато се оплакваш.
- О , не се оплаквам от живота, само от хората.
- Тези две неща не могат да бъдат разглеждани отделно.
- Определено могат. Трябва само малко усилие. Усилие, усилие. Защо никой не го прави? Светът може да бъде абсолютно различен. Просто трябва да наблегне на няколко неща .
- От години все това слушам  - каза Кит.

От книгата "Чай в пустинята" на Пол Боулс.
Отдавна не си я бях препрочитала и днес го направих. Реших да споделя някои от страхотните неща в нея с вас. Това са някои от най-любимите ми моменти, особено сравнението на живота с пушенето.. Не съм съгласна с абсолютно всичко в нея, но това не пречи да я обичам :)

Бих написала още, но ръцете ми са адски студени, кафето ми също изстина докато пишех - адски се впрегнах в тези откъси :) Нямам представа дали на някой тук ще допаднат. Но днес съм на такава вълна и просто поисках да го споделя с вас.

Прекъсвам засега, ще има включване по-късно ..