Толкова дълго и безуспешно търсих вдъхновение, а сега го намирам на най-неочаквани места и в най-неподходящия за творчество момент.
Днес е изключение. Какъв по-обър момент от красивата нощ, малко преди да заспя?
Видях случайно тази снимка и мисълта ми започна неочаквано да плете мрежа от асоциации. Тях искам да споделя, както и да видя хрумванията на прекрасните таланти тук:
Чудо. Видях пролетта и есента, събрани на едно място. Червената меланхолия на есента и розовите цветове на пролетта. Червеното е дърво – уютна къща, събрала в себе си щастието. Цветчетата висят на преден план и закачливо се поклащат от хладния вятър, те носят надеждата за по-хубав живот.
Човекът, уловил тази хармония на противоположностите, трябва да намерил покой. Колкото до мен, тя направи нощта ми по-нежна, а сънищата – по-шарени и светли.
Надявам се тази прелест да е вдъхновила и вас. Ако е така, вие сте!
Нещо красиво, което ме накара да чувствам :).Поздрав с нещо друго, което, не знам защо, но мисля, че ще ти хареса :)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви