Котарака

Ох, напомняш ми за нашия Миленчо. Никога не съм обичала котки и не съм искала да имам, но приятелят ми много искаше. Затова се съгласих. В последствие много се привързах към това животинче. И така стана, че все ходех издрана, защото все се "бутах между шамарите". Но после се научих като го дразня, кога да се дърпам на време, и вече нямаше драскотини върху мен :)
Миленчо вече не живее при нас, а на друго място. Странното е, че още се сещам за него и сякаш очаквам да го видя на гардероба. Вярно е, че докато живееше с нас много му се ядосвах и често го тормозех, но пък сега ми липсва....
Eто още една негова снимка:

Голям красавец нали....

Ако измислят конкурс за най-оригинално име на котки, моите ще са на първите места. В момента котката ми се казва Боцмана. Синът му пък е Галфона.. Забравих името на внука му, но и то беше нещо подобно :) С удоволствие бих ви качил снимка, но обикновено като направим снимка на някой домашен любимец и нещо се случва с него, така че се отказахме да ги снимаме. А отностно твоя котак ми е интересно как чистиш монитора в периодите на усилено скубане :) Моите често са по двора. Ако вечерта не спят в къщата на сутринта чакат пред вратата или пред прозореца да им отворим, след което веднага се шмугват и отиват на мястото, където би трябвало да им е яденето... абе големи са сладури. По принцип нашия котак е само Боцмана. Галфона се появи след случайна и инцидентна среща на Боцко с котката на съседите. После го дадохме на леля ми, която живее на втория етаж от къщата. Имаме и една женска котка. Тя пък се появи след като стопанката и почина и нямаше кой да я гледа. В началото ми беше много мъчно за животинчето, защото имапе много тъжен вид. После тази котка се окоти и едно от котенцата не можахме да го подарим и го оставихме и него :) Добре поне че рядко се мяркат из къщи и не ни пречат много. Много са пухкави и красиви всичките и често се гушкат в нас да ги милваме. Абе весела къща както се казва :)

---

Поздрави
Иван Стефанов
www.unimedia-bg.net