avatar
+4 4 гласа

Как да водим развитието на децата

В няколко поста срещам израза "....да дръпнем развитието на децата".

Категорично не съм съгласна с него. Какво да дърпаме? Къде се намира ръчката, която да дърпаме? И коя точно ръчка да дърпаме? Сигурни ли сме, че това, което смятаме "да дърпаме" в момента, е точно това, заради което детето се е родило на тази земя? И значи ли, че ако решим, че някое дете е безперспективно за "дърпане" в този момент, пропускаме "да дръпнем" точно гения на нашия век - справка развитието на Айнщайн?! Всъщност точно Айнщайн за мен е светлия пример как, ако някой се е родил с мисията да бъде гения на своя век, той става, независимо от квалификациите и перспективите, чертани от различни специалисти. 

Разбирам, че това е само една дума. Но всяка дума е носител на много информация. И може да бъде показател за стила на работа и взаимоотношения. В случая точно тази дума съдържа в себе си идеята за насилие над  детето. Предизвиква у мен представа, аналогична на тази за магаре на мост. Стои едно дете на пътя, а една майка/учителка го дърпа напред. То се е запънало с пети и не иска да върви в тази посока, защото е видяло гущерче в страни от Този Път (мисията му е да стане виден зоолог, ама майка ми/учителката му е съзряла в него заложби на цигулар.:-)))) 

Насилието си е насилие, независимо от добрите ни намерения. И никъде в постовете не срещнах гаранции, че това насилие е оправдано. Познавам "дърпани" деца. Някои от тях наистина са реализирали високи постижения в най-различни области по-късно в живота си, но голямата част не са оправдали "дърпането". Напротив, познавам хора с разбити взаимоотношения с най-близките си, точно заради нереализирани очаквания и усилия от майки, бащи и едва ли не цялата рода. "Дърпането" се е транформирало в разочарования, намерили израз в натяквания "какво аз направих за теб, а ти как го опропасти". Дори и при хората с висока реализация "дърпането" в последствие деформира някои страни от личността на човека. Сещам се за анекдотът за цигуларя, който свирил божествено на цигулка, но през цялото време правел гримаси на отвращение. Когато го попитали защо прави тези гримаси, той казал, че мрази музиката, тъй като в детството си е бил насилван да свири часове наред, вместо да играе!!!!!!! 

Според мен по-добрият вариант е да говорим за създаване на условия за проява и развитие на скритите сили, заложби, способности на детето. И в успешните програми за предучилищно възпитание, реализирани в световни мрежи от предучилищни заведения - справка: програма "Стъпка по стъпка" и Валдорфската програма - точно по този начин се мисли, говори и обсъжда развитието на детето.

Когато битовата и учебната среда около детето е организирана така, че да може то свободно да избира своите занимания, когато тези занимания се подкрепят и поощряват, тогава то със сигурност ще развие своя истински потенциал, следвайки своя Път и своята Мисия в този свят. Разковничето е думата "свободно". Тя е несъвместима с думата "дърпам".

Какво правим ние с моята колежка? Ако забележим дете с отлична двигателна култура - насочваме родителите да потърсят подходящи спортни специалисти или специалисти по танци, за деца, които са в състояние да рисуват по 1-2 часа на ден имаме контакт със Студио за изобразителни дейности.....Да, ще кажете, това имаме предвид под "дърпане". Да, но в момента, в който детето покаже отвращение към дадената дейност, ние препоръчваме на родителите да не настояват. Ако заложбата, способността е базисна за детето, то в някакъв следващ момент то ще се върне към нея. Дори и така моментният подтик, подкрепа, са били важни за неговото не само специално, но и общо развитие. Наше дете - свито, плахо, срамежливо - след получена първа награда от изложба в Токио, промени "Аз - позицията си" - стана по-смело, с добро самочувствие и с желание да се състезава с други деца в различни неща. Сега той е вече ученик, и, по сведение на родителите си, не ходи в студиото, но досега с изкуството, макар и за кратко, е било важно за развитието на неговата личност. Понеже нито родителите, нито ние сме "дърпали" развитието му в нито един момент, житейският епизод със студията е имал само благотворно и никакво негативно въздействие за детето. С родителите сме говорили кога и при какви условия той може би ще се върне към рисуването. И сме ги предупредили да бъдат внимателни и будни да забележат "симптомите" на едно такова необходимо връщане.....

И, нали се сещате, само едно - две деца на тридесет насочваме към специалист.Теорията и практиката на високо ранно развитие на способности и заложби, за разочарование на всички амбициозни мами, баби и учителки, показва, че е изключително малък процента на децата с такова ранно проявление, което оправдава ранна специализирана помощ. И, за да бъда коректна към програмите "Стъпка по стъпка" и Валдорфската, нито една от тях не поощрява ранната специализация....

Да подкрепяме, поощряваме, съпътстваме, създаваме условия за развитието на всяко дете, но в никакъв случай да не го дърпаме, бутаме и тикаме!!!!!!!