Какво всяка жена умира да знае: Как да го направя «Мой»?
Дами, нека поставим карите на масата: колко са жените, които могат да се похвалят с достатъчно продължителна връзка, която ги отвежда до сладостния звън на сватбените камбани. И колко от тези „щастливки” могат да поддържат брак, който да не завърши със смрадлив развод, преди още да се усетят дори, какво точно се е случило. Та така... нека не говорим за брака – това не е дори тема, заслужаваща за много от нас внимание през последните години. Но много от нас не могат да си представят, че могат да имат дълготрайна връзка в смисъла на старите традиции, достатъчно дълга, така че да каже или чуе след много години съвместен живот мечтаната дума „Обичам те”. Какво всъщност става?
Има доста атрактивни отговори, идващи до нас от различни посоки – и някои са доста скъпи (било то Бутокс, или пластична операция, консултант по взаимоотношенията, или луксозна ваканция с цел възпламеняване нанова искрата на чувствата). А кой ли го е грижа за цената на етикета, когато нашите взаимоотношения са на ръба на пропастта? Бихме платили всяка цена, само за да узнаем тайната на успешните взаимоотношения.
Е, преди да си извадите портфейла мили дами или да се пуснете в някоя и друга безкрайна терапия по семейни взаимоотношения, опитайте нещо различно – един различен метод, който при това е и доста по-евтин (нещо което е много важно, особено сега, когато сме в икономическа криза и никой от нас не разполага с излишни средства за хвърляне). За разнообразие опитайте да се вслушате в себе си, във вродената ви вътрешна, женска инуиция.
В крайна сметка, голямата тайна да задържим мъжкото внимание е нещо, което вие навярно вече знаете (дълбоко, в самата дълбина на душата си): вие просто трябва да се опитате да го разберете, да узнаете неговите желания и след това разумно и мъдро да използвате тези знания. Факт е, че никой, освен самите ние, не може да ни научи на тази вековна женска мъдрост. На определено ниво, с което ние някакси загубихме контакт, там ние знаем от какво мъжете имат нужда и какво наистина искат от нас, и ако ние си възвърнем тези знания ние ще можем да задържим любовта и уважението му, а заедно с това и самия него.
Всъщност, истинският проблем е: как да се свържем със самите себе си, с тази вътрешна женска мъдрост и интуиция, въпреки цялата лудост на света, в който днес живеем, въпреки всички преувеличени стандарти и очаквания, които сякаш ни бомбардират от всички страни? Как ще разберем истинските нужди на мъжа до нас, неговите желания, дълбоко замаскирани и покрити с дебела обвивка съответстваща на съвременните стандарти (която им е наложена по същия начин, по който е наложена и на нас)?
Не е лесно, но добър начин е да започнете с една много проста техника и за двама ви: започнете да „преувеличавате” вашите благодарности към него. Накарайте го да почувства, че той е ТОЛКОВА специален за вас, че го възприемате като някой, който е от друг свят, правете го толкова често, колкото възможност имате. След това, бързо ще разберете какво очаква той от вас и какви трябва да бъдат вашите взаимоотношения, защото вие ще „биете” по неговите основни желания чрез вашия най-основен талант.
Под всичките глупости и претенции, мъжете са всъщност най-нежните и нуждаещите се същества, направо са като малки деца. Това, което мъжът повече от всичко желае и не може да устои е топлина, майчина грижа, възхвала и възторг. Под маската на „мъжкарството” и „мъжествеността” се крие огромната негова потребност от симпатия. И ако вие му я давате постоянно той няма да е в състояние да ви изостави, никога!
Много е подобно на това как се отнасяте към дребничко, недорасло дете за да разкриете неговата добра страна, за да го накарате да се чувства добре. Говорете му «Ти си толкова чудесен, ти свърши такава добра работа, ти си голям и силен и ти можеш да го направиш, защото си специален, ти си най-уникалния човек в целия свят – ти, ти, ти...» И това е голямата тайна да задържите мъжа!
Колкото и детинско и глупаво да звучи, на практика е всъщност много красиво и романтично. Особено ако го правите с любов. Вашият мъж желае през цялото време да чува тези думи на възхищение и възторг, защото мъжете са наистина като малки деца, които имат постоянна нужда от майчини грижи и внимание.
Какво, изглежда ви неустойчив начин на взаимоотношения? Не се безпокойте, неустойчивостта ще се самобалансира, защото това отношение запалва едно друго желание, което мъжете носят в себе си: да бъдат „истински мъже”. Мъжът иска да бъде силен и влиятелен и да ви покаже всъщност колко е велик. И когато се отнасяте към него така, както вече говорихме, вие ще окуражите неговите желания да бъде „велик мъж” много повече в позитивния, отколкото в негативния и арогантен смисъл на думата.
Не знам за какво се карате, но все пак мисля, че е по-добре да се караме тук цивилизовано тук, отколкото да си мълчим сами вкъщи. Или нещо подобно.
Усмивки хорааааа, усмивки!
Да,обаче аз тъй като имам в къщи с кого да се карам,предпочитам тук да ми е весело и приятно.Е понякога споделям и негативни емоции,предимно за държавата,политиците и т.н.Но как да се скарам с тях?А и не е хубаво да се задържа негативна енергия.Изливаш я и край-забравяш и пак си щастлив!Ето и днес реших да се скарам със всички "активни"потребители,но никой не ми обърна внимание!Всеки с номера си!
Хайде да спрем да си доказваме кой крив,кой прав,да се усмихнем и утре да сменим темата!
Лека нощ!
Вчера пък една приятелка по телефона ми каза, че историята с пътуването на мъжа ми до Франция много я забавлявала и чака продължението. Аз й отговорих, че се почувствах неприятно заради проблеми тук и мисля да не пиша повече, ама сега си викам защо пък…
Яяяяя да си се караме в блога, вместо да си мълчим вкъщи, както ти викаш.
Падението не е в обясненията, които могат да се дадат чисто по човешки начин. Напротив, това би издигнало един разговор на ниво над махленското. Падението е в грубостта, която не отива на една жена, и в перманентното изопачаване на чуждите думи. Не разбрах мисълта ти за извинението, което съм ти дължала. Ти си се припознала в минусописача, но проблемът не е мой.
Аз споделих свое наблюдение, което не е от сега, и написах, че „винаги когато изразя по-различно мнение по даден въпрос, получавам по някой наказателен минус на мои постове”. Но не написах, че минусът е от теб.
Всички участници в последния блог скандал прекрасно знаем, че хората се разделиха на два лагера по въпроса дали е редно да правим обобщения, че учителите са прости и некадърни, или не. Та имах предвид някой от другия лагер. Което не значи точно ти.
Сега ясна ли съм?
И за финал: извинения за грубото ти и неуважително отношение КЪМ МЕН няма как да получиш ОТ МЕН. Няма как…
Пестицид, обръщам се към всички, които волно или неволно превръщат спора в по-леко или по-хапливо заяждане на личностна или на не знам каква основа (неразбираемо за мен). :-) Не мисля, че е нужно някому ( едва ли се кефят толкова дори и наблюдаващите „сеира”. ) Не мисля също, че някой печели от такава натегната атмосфера в блога...Затова и много хора спряха да пишат (или пишат рядко ). Какво пречи толкова, да се води аргументиран и ползотворен спор (без значение дали ти допада или не конкретната позиция на опонента ). Това, че харесвам напр. доста от стиховете ти и някои мнения, не значи, че съм съгласна с други... ( и това важи за всеки...) И ако веднъж не се съглася с мнението на някого...това не означава, че по друг проблем не може да сме на една позиция...
Колкото до вятъра, за който намекваш... даже не съм и полъхнала...:-))) Но, ако решиш да ми пратиш бури... „ще ги ожъна” без проблем... ( даже слънце ще огрее...:-))) Можеш спокойно да ми говориш на ти .:-) ( но ако ти държиш да се обръщам към теб на вие, ще го направя. :-)
Пак ще се дообяснявам...:-) За съжаление никой не е сигурен дали съвсем точно е разбрал както това, което е искал да каже авторът...така и всеки от коментиращите...Нямах предвид освобождаване от стреса чрез мрънкане и недоволство (със сигурност не би освободило от стреса когото и да било...а само издава перманентната негативна вътрешна настройка...която е дразнеща както за околните...а и едва ли помага и на мрънкащия... ) Имах предвид да можеш да споделиш проблемите с най-близкия човек, а когато са споделени и човекът до теб те разбира...те не изглеждат толкова страшни... ( ние жените поне можем по-лесно да плачем...без това да изглежда срамно...) „Когато човек е изпълнен с удовлетворение от действията си, поне според мен се справя по-успешно и с натрупаната умора, и с насъбралия се стрес.» Напълно съм съгласна с това. :-) Не виждам нищо лошо, в това което казва авторът по повод окуражаването...И не мисля, че то трябва да е приоритетно само за децата... Всеки има нужда от симпатия , добра дума , да усеща грижовност...и именно те вършат чудеса понякога... Един простичък пример...:-) Ако ти си се старала и сготвила вкусна вечеря напр. (влагайки цялото си старание и любов ) и ти кажат съвсем спонтанно, че е страшно вкусно...със сигурност следващия път ще се постараеш да е още по-хубаво... :-) Защо да не оценим труда, който някой е вложил за нещо ( бил той мъж или жена )...Мисля (но не съм съвсем убедена), че това има предвид авторът, а не някакво сълзливо възвеличаване... И мисля, че сравнението с дете носеше съвсем друг смисъл...
«Може да си разбран, романтичен и да го правиш елегантно, защото това извира от сърцето ти. А всяко преиграно нещо вместо да ти изпише веждите, може да ти извади очите.» И с това съм напълно съгласна... за искреност в отношенията...безпреиграване... Аз също предпочитам да съм самата себе си и да изразя честно позицията си, независимо дали ще се харесам на всички...:-)
Честита пролет на всички ! Нека съживи най-истинските ви чувства, с които да дарявате всички, които ви заобикалят ! :-)
Та така, с теб имаме сходни виждания, но те не са като тези на автора, :)) Ами да, авторът призовава към преувеличаване. Ето цитата :«Ти си толкова чудесен, ти свърши такава добра работа, ти си голям и силен и ти можеш да го направиш, защото си специален, ти си най-уникалния човек в целия свят – ти, ти, ти...» А според мен, а както виждам и според теб, едно "Страхотен си", е много по-добро. И тук е генералното разминаване между автора и някои от коментиращите. Защото според мен би трябвало статията да е насочена към разкриването на чувствата. Не да се акцентира върху преувеличаването, а върху спонтанността и начините да я развиваме. Точно както ти казваш Истината, ако някоя жена е сготвила хубава вечеря и някой (разбирай партньора) я похвали за това. Точно както би се чувствал той, ако е свършил нешо много хубаво и получи признание за това. Но това е спонтанно, както обяснявам. Тук може би трябва да стане дума за това, че не трябва да се премълчава, когато нещо ни е харесало. Пък аз съм от хората, които могат да оценят малките неща. :) Само ще споделя, че в повечето случаи съм доволна от обслужването в магазините, заведенията за хранене, местата за различни услуги. В настоящия пост преувеличаването дразни. А това ти, ти, ти... ми напомня за един виц, свързан с телефона. И всъщност далеч бях от мисълта, че силният мъж мрънка. Просто сравнявах две индивидуалности.
И вместо заключение: Оти ги ручахме жабетата? (от мненията си извън темата не се отказвам, :) Е, сега трябва да обявим автора за трол и да приключим, :)))
Пестицид, не виждам нищо лошо в това да кажеш на някого, че е специален за теб, ако действително го усещаш като такъв... Не говоря за преструвка и преувеличаване... Колкото до чувствата и приятелството... мисля, че най-добре се доказват с действия... но това е дълга тема... (оказва се, че думите може и да не са необходимо условие , а за достатъчно пък не може да става и дума...:-) Но все пак са едно от най-важните неща, които ни различават от животните... :-) Всеки случай (както и хората) е уникален и неповторим...така, че не могат да се дават каквито и да било точни рецепти...:-) И тук специално ще цитирам автора : Нека да се доверим на вътрешния си инстинкт ...:-) Той ще ни подскаже може би най-добре :-)