Каквото и да си говорим,все за пари става дума.
За камъчетата пред каруцата
Веселин ПЕТРОВ
Основната задача на политика демократ в демократична страна е да усеща настроенията на хората и да се опитва да ги превръща в действия. Поне така твърдят видните теоретици. Мерило за това колко успешно се справя политикът с тази задача е броят на хората, които са склонни да го последват, давайки му своята подкрепа. Този брой е отражение на политическата сила, която притежава дадено политическо тяло (било то партия или личност). Тази сила, която идва директно от подкрепата на хората, е особено ценна. Може да се каже, че тя е най-големият капитал, с който едно политическо тяло разполага.
Има и друга форма за придобиване на политическа сила - косвена. Тя, за разлика от пряката, става факт, когато политическото тяло успее да убеди други, разполагащи с пряка политическа сила, да го последват. Придобиването на косвена политическа сила винаги е свързано с преговори и компромиси и нерядко крие опасности.
Дори от чисто теоретична гледна точка историята на ДСБ започна много добре - в зародиша є бе вярната постановка, че съществуват граждани, които не намират своето политическо представителство основно поради “сговарянията” между политическите партии и изчезването на опозицията като такава. Изразителите на тази идея бързо събраха последователи и увеличиха политическата си сила.
Много от последователите никога преди това не бяха членували в партия. Ядрото, преминало от СДС, също помогна критичната маса да бъде преодоляна и истинските процеси да започнат. Началото наистина беше отлично. Хората видяха, че има демократични процедури, че могат пряко да подреждат листата си за кандидати за народни представители и да изразят мнението си за всеки един от тях. Старата практика, позната от минали организации, като че ли беше изчезнала.
Хората повярваха. И резултатът беше изненада за социолозите. Новата партия ДСБ взе два пъти повече гласове, отколкото Мира Янова предрече. И дотам. Колко жалко, че този процес не продължи. На следващите (частични местни) избори имаше вместо демократична процедура по издигане на кандидати предварително определен кандидат. Наистина от район “Оборище” издигнаха кандидатурата на кандидата С. Гаврийски (чест им прави), но постфактум. Имаше, разбира се, събрание, на което решението за тази кандидатура бе потвърдено (участниците в това събрание по-късно го нарекоха “обяздена масовка”). Така хората, направили този политически избор, се скриха зад решението на едно събрание с предизвестен финал.
Тук, мисля, започва началото на края на проекта ДСБ. В момента, в който им бе отнет изборът те да определят хората, които ги представляват, гражданите отново останаха без политическо представителство. Това беше лошо. Но по-лошото тепърва предстоеше.
По-страшната грешка не бе начинът на издигането на Светослав Гаврийски, а отказът да се направят каквито и да било изводи от последвалия изборен резултат. ДСБ постъпи точно както Надежда Михайлова през 2003 година представи 3-тото си място като победа.
Опитите да бъдат анализирани и критикувани решенията, кандидатурата, щабът и кампанията бяха потиснати, а критиците оплюти. Линията бе начертана и следвана и на следващите избори.
Кандидатурата на Неделчо Беронов бе подложена само на формално обсъждане и на практика беше избор на няколко души. Резултатът, разбира се, отново бе предопределен. Срамно е, че загубата беше приписана на личността на този достоен човек. Изводи отново нямаше, а гражданите отново останаха без реално политическо представителство. Когато едно действие се повтори и потрети, то вече е установена практика. Водачът на листата за Европейски парламент беше определен месеци преди започването на процедурата по издигането на кандидатурите. Бяха проведени събрания за подреждане на листата, но когато има обявен предварително предпочитан кандидат, не е ясно доколко хората следват съвестта си при избора и доколко се опитват да бъдат лоялни към желанията на ръководството. Личното ми мнение е, че процентът на членовете и симпатизантите от втората група е по-висок. Резултатът, разбира се, отново бе лесно предвидим - ДСБ не е представена в Европейския парламент. И отново вместо опит да бъде направен анализ, налице беше опит всичко да бъде потулено, разтегнато във времето и в крайна сметка замазано. Първата реакция на ръководството на партията беше да насрочи национално събрание колкото се може по-късно. Беше определена датата 15.IX.2007. Ако такова събрание се беше състояло, членовете и симпатизантите щяха да са притиснати от времето и в пожарна ситуация, предизборно, да избират ръководство, без да гледат какво е то. Просто щяха да го изберат, каквото и да е. Слава Богу, това не се състоя. Състоя се друго.
На 4-тото национално събрание Иван Костов отчете най-малкия брой членове и симпатизанти в партията. Отчете намаляването на политическата сила на партията поради скъсването на връзките с избирателите си. Всяка дума в изказването на Иван Костов пред четвъртото национално събрание е вярна. Изказването му наистина е прекрасно четиво. Лошото е, че подобни изказвания са рядкост и не са подкрепени с необходимите действия, които да доведат до истинска промяна в партията. Не можеш да наречеш кампанията по евроизборите блудкава, незапомняща се, слаба и незадоволителна и малко след това да направиш членовете на щаба, провел тази слаба и незадоволителна кампания, членове на националното ръководство. На практика новото национално ръководство на ДСБ се състои от неуспели кандидати за евродепутати и членове на щаба, провел най-лошата кампания в историята на ДСБ. Единственото, което може да се очаква при подобен избор на кандидати, е слаба, неуспешна и незадоволителна политика. Ако ДСБ може да се гордее с нещо, това е интелектуалният потенциал на нейните членове и симпатизанти. Има и друга форма за придобиване на политическа сила - косвена. Тя, за разлика от пряката, става факт, когато политическото тяло успее да убеди други, разполагащи с пряка политическа сила, да го последват. Придобиването на косвена политическа сила винаги е свързано с преговори и компромиси и нерядко крие опасности.
Дори от чисто теоретична гледна точка историята на ДСБ започна много добре - в зародиша є бе вярната постановка, че съществуват граждани, които не намират своето политическо представителство основно поради “сговарянията” между политическите партии и изчезването на опозицията като такава. Изразителите на тази идея бързо събраха последователи и увеличиха политическата си сила.
Много от последователите никога преди това не бяха членували в партия. Ядрото, преминало от СДС, също помогна критичната маса да бъде преодоляна и истинските процеси да започнат. Началото наистина беше отлично. Хората видяха, че има демократични процедури, че могат пряко да подреждат листата си за кандидати за народни представители и да изразят мнението си за всеки един от тях. Старата практика, позната от минали организации, като че ли беше изчезнала.
Хората повярваха. И резултатът беше изненада за социолозите. Новата партия ДСБ взе два пъти повече гласове, отколкото Мира Янова предрече. И дотам. Колко жалко, че този процес не продължи. На следващите (частични местни) избори имаше вместо демократична процедура по издигане на кандидати предварително определен кандидат. Наистина от район “Оборище” издигнаха кандидатурата на кандидата С. Гаврийски (чест им прави), но постфактум. Имаше, разбира се, събрание, на което решението за тази кандидатура бе потвърдено (участниците в това събрание по-късно го нарекоха “обяздена масовка”). Така хората, направили този политически избор, се скриха зад решението на едно събрание с предизвестен финал.
Тук, мисля, започва началото на края на проекта ДСБ. В момента, в който им бе отнет изборът те да определят хората, които ги представляват, гражданите отново останаха без политическо представителство. Това беше лошо. Но по-лошото тепърва предстоеше.
По-страшната грешка не бе начинът на издигането на Светослав Гаврийски, а отказът да се направят каквито и да било изводи от последвалия изборен резултат. ДСБ постъпи точно както Надежда Михайлова през 2003 година представи 3-тото си място като победа.
Опитите да бъдат анализирани и критикувани решенията, кандидатурата, щабът и кампанията бяха потиснати, а критиците оплюти. Линията бе начертана и следвана и на следващите избори.
Кандидатурата на Неделчо Беронов бе подложена само на формално обсъждане и на практика беше избор на няколко души. Резултатът, разбира се, отново бе предопределен. Срамно е, че загубата беше приписана на личността на този достоен човек. Изводи отново нямаше, а гражданите отново останаха без реално политическо представителство. Когато едно действие се повтори и потрети, то вече е установена практика. Водачът на листата за Европейски парламент беше определен месеци преди започването на процедурата по издигането на кандидатурите. Бяха проведени събрания за подреждане на листата, но когато има обявен предварително предпочитан кандидат, не е ясно доколко хората следват съвестта си при избора и доколко се опитват да бъдат лоялни към желанията на ръководството. Личното ми мнение е, че процентът на членовете и симпатизантите от втората група е по-висок. Резултатът, разбира се, отново бе лесно предвидим - ДСБ не е представена в Европейския парламент. И отново вместо опит да бъде направен анализ, налице беше опит всичко да бъде потулено, разтегнато във времето и в крайна сметка замазано. Първата реакция на ръководството на партията беше да насрочи национално събрание колкото се може по-късно. Беше определена датата 15.IX.2007. Ако такова събрание се беше състояло, членовете и симпатизантите щяха да са притиснати от времето и в пожарна ситуация, предизборно, да избират ръководство, без да гледат какво е то. Просто щяха да го изберат, каквото и да е. Слава Богу, това не се състоя. Състоя се друго.
Абсолютно сигурен съм, че за националното ръководство можеха да бъдат предложени много по-успешни кандидатури. Те щяха да бъдат гласувани от делегатите на 4-тото национално събрание заедно или поотделно със същата лекота (а може би дори с по-голямо желание), с която и тези. Веднага след избора на новото национално ръководство станахме свидетели на въпросната слаба политика на последните местни избори. Особено плашещо е положението в София.
Още по темата
BgLOG.net
· 04.02.2009
· raylight
Има ли как съществуващата ситуация да бъде променена? Аз мисля, че да. Иван Костов вече е доказал, че ако иска, може да извърши подобна промяна. От друга страна, в момента не съзирам никакви индикации от него или от националното ръководство в тази посока. Напротив - налице е друго. Има опит вътрешнопартийната опозиция да бъде освиркана, а нейният глас съзнателно игнориран. Колкото е необходима опозицията в лицето на ДСБ за демократичното управление на страната, толкова е необходим и глас, различен от този на националното ръководство за гарантиране на демократичните процеси в партията. Ако този глас бъде заглушен, “Демократи за силна България” ще трябва да си сменят името. Няма да са демократи, а и политическата им сила съвсем ще се е стопила. Смазването на опозицията в партията само ще докаже абсолютния провал на проекта на гражданите без политическо представителство от управляващите го политици. Тогава ще е ясно, че по-лесно да се създаде нова структура, отколкото да се поправят грешките на съществуващата. Въпрос е само на желание у ръководството на ДСБ. Какво иска да направи да се развива напред и нагоре, увеличавайки пряката си политическа сила, или да разчита на косвени (и съмнително ефикасни) средства да се коалира със СДС и да осигури вегетирането на 58 депутати в следващия парламент. Макар че изход от ситуацията има, засега историята на ДСБ напомня на трилогията “Матрицата”. Всичко започва от група граждани, сляпо вярващи в една идея. Надяваме се само в 3-та серия да не се окаже, че избраният единствен не е просто друго средство за контрол на архитекта на матрицата, в която живеем.
Коментари