„Погребенията приличат на слаби филми.
 Всички се държат неестествено и краят се знае предварително.”
Джордж Бърнс (Нейтън Бернбаум-1896- 1996 година
Четейки този афоризъм и централните вестници днес,  чиято най – голяма новина е че Митьо Пищова  си купил бял ковчег със сатенени чаршафи  и позлатени дръжки. Та асимилирайки тази информация се замислих:  Аджеба мен с какво ще ме запомнят познати,близки и нетолкова близки. Явно няма да е с книгите и добрините ( не, че са толкова много.) 
Та размишлявайки върху този фундаментален въпрос, установих че: 
Родителите, когато се появи нов човек на тоя свят му правят нещо като посрещане (годинка) сякаш искат да му кажат „ Добре дошъл на този свят, ала никой не си прави труда да го попита:
-Харесва ли тук и искаш ли да останеш. То и да го  попиташ- човечето нито може да говори,нито  разбира какво му говорят онези двамата наведени над него с глупави, но пълни с обич усмивки.
Втората най – важна стъпка,която взимаш в своя  живот я отбелязваш с ергенско парти.
   Когато остава,последната ти стъпка или стъпки в този живот, ти не го отбелязваш по никакъв начин.
Значи, аз съм решил да поправя тази несправедливост по някакъв начин, та ако не мене поне него да запомнят и да говорят за него поне 2-3 години след като съм се „включил в кръговрата на природата.”
Решил съм да поканя най – близките си приятели и познати на него – стига да се осмелят да дойдат.
Масата ще е във формата на ковчег, столовете ще наподобяват стерилизирани черепи. 
А на стените ще има реклами на агенция: „Последен път”
„Първокласно гробище с изглед към морето! Абсолютен покой, който е дошъл при нас,остава завинаги.”
„Молят се ползователите на гробни места, когато намерят време да ги почистят”
Половината храна ще е нездравословна за разлика от  останалата. Питиетата и те ще са 50 :50 за да има някакъв съспенс и тръпка в това прощално парти. Мисля да си поканя и някаква проститутка стига да се навие да правим секс в ковчега. Щото последното ми желание едва ли ще се сбъдне:  Да ме убие ревнив съпруг.
Само се чудя дали поканените сервитьорки и дами на нощта дали и те да не бъдат наполовина здрави.
Само едно притеснение имам, знае се че българинът обича авантата и да не вземе някой да ме изпревари и да обере славата която би трябвало да се полага на мен. Но нали съм великодушен и това бих му простил ако се качи върху ковчега  и каже :
 -Нека все пак дадем думата на виновника за това тържество, не обръщайки внимание че виновника все още диша запотен върху онази проститутка, която вече сте забравили и между две въздишки  се чуди дали свършва или си отива….