"... И она решила непременно жить до ста..."

    Колко празно е времето... И каквото и да правиш всичко е безсмислено. Всичко свършва, всичко изчезва, всичко умира..., всички си тръгват... Какво остава? Ако можех да разбера какво остава, дали щях да знам какъв е смисълът на всичко... Ами ако няма смисъл... Значи всичко е напразно... 
    Може би смисълът на всичко е в това да обичаш... Да, знам всички това казват и е страшно изтъркано, не е красиво вече... ОБАЧЕ, смисълът може би наистина е в това... Когато обичаш усещаш щастие и радост и ти се струва, че всичко е възможно. Е, естествено, ставаш по-раним и лесно могат да те скършат. НО любовта ти дава и възможност да се научиш да обичаш живота. И за да обичаш не е необходимо да се вманиачиш в някого... Можеш да обичаш толкова много неща - изкуствата, цветята, животните, хората, пътешествията, сладоледа, пясъка, красотата във всичките й прояви...
А най-хубавото е, когато сам започнеш да създаваш красота и да даваш любов... Любовта също не е вечна, но какво от това... и ние не сме вечни, нищо не е вечно... Затова всичко е безсмислено и именно в това е смисълът на всичко...